Хората разбират онази политическа реч, зад която долавят човешко присъствие, а не сковани клишета, зад която разпознават човека и неговата ценностна система, а не шлифования в монотонни фрази политик, който може с едни и същи изречения да говори с часове и за пандемията, и за проблемите в образованието, а защо не и за енергетиката например. Това каза за БТА доц. Владислав Миланов от Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски" в коментар за езика на политиците преди и по време на предизборната кампания.

Според него политическата реч в последното Народно събрание, за разлика от краткия му живот, е оставила горчивото усещане за дълги и непрестанни спорове, за нежелание да се намери общ език в името на България, за невъзможност да се покажат висока политическа и езикова култура в търсенето на добър управленски модел за страната ни. Напрегнатата политическа ситуация постави българските народни представители в капана на собствените им думи и обещания. А когато реално дойде моментът за отговорността, която те непрекъснато подчертават в речевите си клишета, така и не намериха решение, с което да покажат, че зад всяка дума и зад всяко обещание трябва да се създава реалност и тя да достига до хората, отбеляза той.

Политическата реч най-общо показа за пореден път неумението на българските парламентаристи да намерят умерен тон; да се чуват и да се изслушват - самоцелни общи приказки, преекспониране на ролята и значимостта на политическите субекти и изобилие от примери за речева агресия, обобщи езиковедът.

Той отбеляза, че кампанията потвърждава логиката на предходната предизборна ситуация. По неговите наблюдения, в телевизионните студиа и в радиопредаванията политиците търсят по-скоро остър тон, за да изразят своята идеология. Много далече са от точността на изказа и от конкретните послания към избирателите. Не е превъзмогната речевата агресия, не се разбира и истинският смисъл на понятието диалог като възможност, чрез която да се родят най-добрите решения за хората и за държавата.

Ясно се долавя неумението да се формулира център на изказването, който до края на разговора да се отстоява с подходящи аргументи и със стилна речева формулировка, констатира още доц. Миланов. Той посочи още, че не е позната на българските кандидати за народни избраници мощта на реторическите средства в общуването, чрез които се постига не само информираност, но и много силно въздействие.

Изказванията на политиците често, но неуместно привнасят елементи от уличната реч или пък от небрежната разговорност, характерна за непринуденото битово общуване, коментира още експертът, като допълни, че проблемът е, че тази реч не се съобразява с представителността на институцията, не отчита високата гражданска позиция, която изисква съответният висок езиков стил. И не е нужно тази реч да е стерилна, не очакваме това от политиците, отбеляза той, но посочи, че тя трябва да е съобразена със ситуацията, със събеседниците, с официалната представителна трибуна, която ангажира депутатите както с облеклото, поведението и обноските, така и с изисканата реч.

С моите колеги чуваме от политици, че използването на диалектни думи и на разговорни конструкции намалява дистанцията между тях и избирателите им, но този процес е много сложен и малцина от тях го умеят, предупреди той и допълни, че смяната на регистъра е сложен речеви феномен, който те не успяват да приложат в практиката си. От това произтича и големият проблем за неуместните употреби. Когато речта въздейства, няма нищо неестествено в нея да се включат и разговорни, и диалектни елементи. Но те трябва да са добре организиран компонент в изказването; да са премислени и да са резултат от богата мисъл, наситена с богати и силно въздействащи изразни средства, каза доц. Миланов.

Той коментира и друга специфика на политическата реч - чуждите думи. Ако политиците използват уместно чуждиците и това е в резултат от владеенето на чужди езици, чрез което разпознават една култура в оригинал и чрез което с лекота ни представят на международните форуми, няма нищо притеснително, смята езиковедът. Според него обаче е неадекватно, когато един политик самоцелно демонстрира употребата на чужда дума вместо българска, с което цели да покаже по-висока образованост, а всъщност постига точно обратното. Той даде пример, че днес се злоупотребява с думи като алтернатива, визия, екзактно, копирайт, мониторинг и мониторирам, ресурси.

Доц. Миланов отбеляза и ролята на социалните мрежи, които днес активно се използват от всички. Те са нова действителност, а българското езикознание им дължи много задълбочен и прецизен анализ, призна езиковедът, но предупреди, че, когато политиците ги използват, е добре да припомнят и познанията си по правопис и пунктуация, за да не ставаме свидетели на тъжни поводи за обобщения и размисъл по отношение на езиковата култура. И за да не добавяме политически субекти към една тъжна класация на езикови грешки, допускани от идеално слаб ученик. Не може хората, които утре ще пишат законите на страната ни, да не могат да пишат правилно на родния си език - това е комично, но в същото време е много трагично, коментира той.

За "мълчанието" езиковедът посочи, че то често е речева стратегия както в българската, така и в световната политика. Има обаче сериозни държавни и политически ситуации, в които само чрез силата на гласа и чрез въздействието на думите може и трябва да се заяви присъствие, е неговото мнение.

Разбира се, има тенденции, които следват общи за езиковия модел развойни процеси, и това е неизбежно при една толкова динамична и развиваща се система, каквато е езикът, обобщи доц. Миланов. Въпросът обаче е какво от днешната политическа реч ще се превърне в част от българската политическа традиция и ще зададе добри речеви модели на бъдещите поколения управленци. На този етап отговорът е много тъжен, смята той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase