Въпреки трудностите и някои разочарования от функционирането на здравеопазването като система близо 46 на сто от хората са убедени, че в случай на сериозно заболяване ще получат възможно най-доброто лечение в България.

Това показват данни от проведено в средата на 2021 г. национално представително изследване сред българското население, което е част от Международната програма за социални изследвания. Провежда се паралелно в над 50 страни от петте континента. У нас са изследвани 1151 пълнолетни български граждани от цялата страна, подбрани чрез национална представителна извадка.

Изследването показва, че българите като цяло разчитат на институционализираната медицина и сравнително рядко прибягват до народни лечители - през последните 12 месеци услугите на лекари са били потърсени от близо 38 на сто от пълнолетното население, докато към услугите на народни лечители са прибегнали едва 4,7 на сто.

Българските граждани имат относително по-високо доверие в лекарите, медицинските сестри и зъболекарите, отколкото в системата ни на здравеопазване.

Общо 58 на сто смятат, че държавата трябва да предоставя по-широки пакети от здравни грижи и услуги и не бива да се ограничава единствено до най-основните.

Само 25 процента от българските граждани възприемат идеята да се плащат по-високи данъци, за да се подобри качеството на здравните ни грижи и услуги. Идеята се отхвърля от близо 46 на сто от населението.

Според значими дялове овладяването на ситуацията с COVID-19 изисква да бъдат налагани сериозни ограничителни мерки, в това число да се забраняват публични събирания (според общо 74 на сто), да се изисква носене на маски (според общо 75 на сто), да бъдат затваряни бизнеси и работни места (според общо 56 процента), да се изисква хората да си стоят в къщи (според общо 60 на сто).

Единствено по-високо несъгласие се изказва по отношение на мярката да се използва дигитално наблюдение, например чрез мобилен телефон, за да се проследява дали заразените спазват режима на изолация, но близо 44 процента одобряват и тази мярка.

Данните сочат, че през 2021 г. България е разделена на три съпоставими групи по темата "ковид ваксини" - "антиваксъри" (36 процента), "неутрални" (29 процента) и "проваксъри" (33 на сто) като всяка група е убедена в правотата на собствените си аргументи.

Според анализите доверието в ковид ваксините е функция най-вече на доверието в лекарите.

Антиваксърите се открояват със сравнително по-силен рефлекс на недоверие от проваксърите, макар по някои теми да мислят сходно.

Запитани директно кое е по-добре за изграждане на имунитет - преболедуване или ваксина, 77,5 на сто от антиваксърите срещу 16 на сто от проваксърите предпочитат преболедуване. Като цяло и по този въпрос пълнолетните българи се разделят на три групи - общо 44,3 на сто са за варианта преболедуване, 22,4 на сто държат на ваксиниране, а други 27,5 процента заемат неутрална позиция по въпроса. Установените нагласи потвърждават още веднъж, че антиваксърските нагласи заемат немалък дял от общественото мнение у нас, което изисква целенасочено внимание, но сериозен резерв за овладяване на пандемията се крие и в засега неутралните.

Потвърждава се хипотезата, че между усещането за здраве и цялостното усещане за щастие има значима връзка. През 2021 г. напълно щастливи или много щастливи са се чувствали общо 23,7 на сто. Опцията "донякъде щастливи" е избрана от 43,5 процента. Впечатлява ниският дял на "напълно нещастните" и "много нещастните" - общо те са едва 1,7 на сто (паралелно с това други 9,1 на сто са се самооценили като "донякъде нещастни").

Самооценките за здравето и за щастието корелират позитивно, т.е. от една страна се наблюдават ниски дялове на лицата, съобщили за сериозни здравословни проблеми, създаващи им затруднения в професионален и личен план. И паралелно с това се установяват относително високи дялове за самооценки в позитивния край на скалата за щастие - общо 67,2 на сто от запитаните са посочили, че са щастливи, било то изцяло или до известна степен. Тези оценки са изключително благоприятен атестат за самочувствието на българина в ситуация на пандемията от COVID-19. Анализите разкриват, че полът като основна личностна характеристика не се отразява съществено върху усещането за щастие, възрастта обаче се оказва фактор с високо влияние върху субективното усещане за щастие. Данните сочат, че усещането за щастие е най-силно изразено при хората между 18 и 50 г. С нарастване на възрастта това усещане намалява и достига най-ниски стойности при над 70-годишните.

Най-голям дял от щастливите съставляват временно заети, следвани като относителен дял от учащите (37,2 на сто), работещите на непълен работен ден (30,8 на сто), работещите на пълен работен ден (29,6 процента), домакините (21,1 на сто). От друга страна, 19,4 на сто от пенсионерите са се самооценили като "донякъде нещастни". Любопитно е, че 46 процента от безработните се чувстват "донякъде щастливи" и само 16,1 на сто от тази категория са посочили, че се определят като "донякъде нещастни".

Усещането за щастие най-отчетливо е проявено при самонаетите лица (39,6 на сто), следвано от наетите (23,5 на сто) и работодателите (15,1 на сто).

В България изследването е финансирано в рамките на Националната пътна карта за развитие на научна инфраструктура (2020-2023 г.), а подготовката и реализацията му са дело на Консорцуим от български социолози и икономисти, с водещ партньор УНСС и участници Институтът по философия и социология - БАН, Българската социологическа асоциация и Съюзът на икономистите в България. Работата на терен е осъществена от Института по философия и социология към БАН. Данните бяха изпратени до БТА от проф. д.с.н Емилия Ченгелова, ръководител на теренната работа по изследването и заместник-директор на Института.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase