Ветото на президента на актуализацията на бюджета за 2013 г. ще бъде преодоляно от народните представители, независимо от  мотивите на държавния глава, защото политическата воля на  управляващите е да има актуализация.

По-важно е обаче да се проследи логиката и параметрите на следващия бюджет. Около тази позиция се обединиха икономисти, потърсени от БТА за коментар по темата за наложеното от президента вето и икономическата ситуация в страната.

"Не бива да се преекспонира нито наложеното от държавния глава вето, нито самата актуализация на бюджета", коментира проф. Митко Димитров, директор на Икономическия институт към БАН.

"И правителството имаше право и дори беше длъжно да направи корекция на бюджета, и президентът от своя страна има право да наложи вето - във всичко това няма нищо трагично, просто ситуацията в момента е такава, че реакциите и на едната, и на другата страна придобиват партийно-политически отзвук", смята професорът.

"Надявам се и правителството, и парламента да се възползват от наложеното вето и да направят някои от нещата по-прозрачни", каза директорът на Икономическия институт.

"Липсата на доверие не може да се реши с икономически доводи, този проблем може да се реши политически. А иначе дори и с постановления на Министерски съвет да се харчат тези пари, то пак ще е видно за какво се изразходват, проблемът е в липсата на доверие", коментира Димитров.

Именно параметрите на бюджет 2014 ще са много точен икономически измерител на реалната ангажираност на правителството с проблемите на корупцията, прозрачността и лошото наследство от предишни управления, заяви Митко Димитров.

Според него едното нещо, което трябва да се следи, е дали в следващия бюджет ще има увеличение на приходите.

"Нормално е приходите да се увеличат в рамките на 5 до 7%, колкото са процентите от инфлацията и ръста на БВП, но ако над тези проценти се заложи още например 1 млрд. лв. допълнително увеличение на приходите в бюджета, то това ще означава, че правителството наистина се е хванало да затвори каналите, по които изтичат обществени средства", заяви директорът на Икономическия институт.

По думите му обосновката за поемането на нов дълг в размер на 1 млрд. лв. е за да бъде той буфер в бюджета.

"Дългът обаче не може да се обосновава с падежа на емисията ДЦК в размер на 800 млн. лв., която правителството на ГЕРБ емитира, защото тези пари са възстановени от ЕС и така или иначе са във фискалния резерв", посочи Митко Димитров.

На въпрос дали да очакваме раздвижване на икономиката заради обещаните социални плащания и плащанията към бизнеса икономистът от БАН посочи, че възстановяването на дължимите суми към българските фирми е от огромно значение и по-скоро това, а не толкова социалният пакет, ще има влияние върху икономическата активност в страната.

Според Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика, ветото ще бъде преодоляно, защото това е политически акт и икономическите доводи няма да бъдат взети под внимание.

"Най-вероятно обаче депутатите ще разширят и прецизират в мотивите към закона за изменение на държавния бюджет текстовете, с които се посочва за какво ще бъдат използвани увеличените с 200 млн. разходи в актуализацията на бюджета", коментира той.

По думите му бързането бюджетът да се актуализира в последните дни преди депутатите да излязат във ваканция също е оставило усещане за непрозрачност.

"За обществото, което иска да има един добър бюджетен процес непрозрачното харчене е проблем. Имаше години, когато се трупаха излишъци и пари се харчеха с лека ръка без  санкцията на парламента, но обществото положи усилия и успя да наложи правилото средствата в бюджета да бъдат харчени със санкцията на НС, а не по решение на МС", каза икономистът.

"Чухме различни аргументи за дълга от 1 млрд. лв. - дали ще се харчи, дали ще е буфер във фискалния резерв и защо е точно в такъв размер, а не например наполовина, което също би било достатъчно - всичко това остана неясно", коментира още Ганев.

Според него емитирането на нов дълг може да е в по-малък размер - например от 500 млн. лв.

"Ветото не влияе и върху бюджетния процес за следващата година. Този процес вече най-вероятно е започнал. Средносрочната бюджетна рамка обикновено се пише по-консервативно и така ще бъде и сега", прогнозира той.

"Бюджетът за 2014 г. се нуждае от сериозни реформи и то не само в силовите министерства, но и изобщо пари, които се харчат неефективно трябва да бъдат разпределени по други пера", смята Петър Ганев.

Според него би било крайно опасно, ако правителството надвиши максимално допустимия праг от 2 процента дефицит, защото тогава срещу страната ни може да бъде започната процедура за  свръхдефицит и икономическото развитие още повече да се влоши.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase