"Ако министрите на Орешарски можеха да говорят", коментира "Сега". Хаос. Това е думата, която изчерпва състоянието на изпълнителната власт. Почти във всяка публична изява на политици от управляващата коалиция или на министри като основна гордост се изтъкват промените в Закона за обществените поръчки. Но проектът забуксува още в самото начало, а част от предложенията в него не просто няма да намалят корупцията, а могат да имат и обратен ефект. Следващата битка сред управляващите ще е заради промените в Закона за устройство на територията. Още на първото обсъждане в Министерския съвет е имало съпротива и от Министерството на регионалното развитие, и от странната формация, наречена Министерство на инвестиционното проектиране, и от Министерството на екологията. Може министрите и да се научат да си говорят, преди да тръгнат да се изявяват публично или да пишат законопроекти. Дотогава ще си уплътнят времето с няколко важни услуги за онези, които ги докараха на власт.

Преди ден Реформаторският блок обяви своя Граждански съвет, който ще е съставен от 39 членове. 25 от тях са непартийци. Пред кого ще носят политическа отговорност гражданите в ръководното тяло на Реформаторския блок и готови ли са партийците да направят крачка назад? "Труд" търси отговори от представител на гражданската и на партийната квота. Проф. Михаил Неделчев: Политическата отговорност, която ние ще носим, ще се базира върху това, че цялата българска демократична общественост се намира в кризисна ситуация. Точно поради това е необходимо взаимодействие между необвързаните граждани и политическите формации, които търсят цялостна реформа и осовобождаване на държавата от мафията. При вземането на решения в Реформаторския блок всички гласове тежат еднакво. Христо Панчугов: Политическата отговорност продължава да се носи от политическите партии. Гражданският съвет е неотменна част от усилието да предложим на българските граждани модел на комуникация, на правене на политика, на функциониране на българската държава. Този модел е част от идеята за мрежови тип правене на политика.

"ГЕРБ и реформаторите ще се прегърнат "с отвращение", казва в интервю за "Преса" председателят на бюджетната комисия в НС Йордан Цонев. Според него проблемът на реформаторите е, че преди три месеца избирателят каза "не" на седемте партии от Реформаторския блок. Въпросът е как от седемте големи "Не"-та ще направят "Да". Те не отговарят с кого биха управлявали след едни предсрочни избори. Отговорът е прост - с ГЕРБ. Нали са сестрински партии в ЕНП. От Брюксел ще им "препоръчат" и те "с отвращение" ще се прегърнат с Бойко Борисов и партията му. Йордан Цонев определя бюджетът за 2014 като най-важния тест за тази година. "Мисля, че ще покажем реформите и новата философия на бюджетиране, политиките, насочени към икономически растеж и социалната защита на гражданите", посочва Цонев.

"Модерно ли е да си ляв", коментира "Труд". Днес, казват, се отваря фронт за ново ляво. Но за да се роди една партия трябват внушаващи доверие лидери и идеи. Социалната справедливост "е окупирана" от БСП. За да бъдат различни, новите леви трябва да експлоатират и други теми - "несправедливостта на прехода", "бюрократичността на Брюксел" и т.н. За за могат да привлекат младите интелектуалци. В новата българска лява партия не трябва да има "стари муцуни", търсещи ново място под слънцето. Затова най-вероятно БСП още дълго ще бъде единствената голяма европейска лява партия.

"Подреждаме пъзела на убийствата", казва в интервю за "Труд" заместник главният прокурор Борислав Сарафов. Той е убеден, че от ревизията на разследванията по знакови убийства от 2001 г. би могло да се стигне до нови разкрития. Стига случаите да се разглеждат както в тяхната уникалност, така и във взаимовръзките им. Почти всяка престъпна група за убийства, рекет и грабежи е ползвала услуги от членове на други банди или пък те са се присъединявали към нея. Ако всичко, известно досега, задълбочено се анализира, пъзелът на тежката организирана престъпност може да се подреди, смята Сарафов.

Таванът за новоотпуснатите пенсии не само няма да отпадне от 2014 г., както предвижда Кодексът за социално осигуряване, но дори няма и да се повиши, съобщава "Сега". Аргументът на управляващите е, че не трябва да се отваря прекалено много ножицата между минималните и максималните пенсии. Това стана ясно от коментари на социалния министър Хасан Адемов вчера. Така за пореден път пенсиите ще зависят не от осигурителния принос, а от политически решения, въпреки че това срива доверието в осигурителната система и води до търсене на все повече вратички за заобикалянето й.

"Абсурдна здравна система! Дори неосигурените да плащат вноски, дефицитът расте", е анализът в "24 часа" на Боян Захариев, икономист от Институт "Отворено общество". По формулата за солидарното финансиране здравно неосигурените в общия случай са от бедните и болните. Въпреки че немалка част от тях са млади, сумарно през следващите няколко десетилетия приносът им към системата, ако успеят да се присъединят към нея, ще е значително по-малък от допълнителните разходи, които ще генерират. Решаването на проблема не може да стане без намиране на средства за плащане на допълнителната сметка за здраве. Дали това ще стане чрез разширяване на обхвата на социалната система, финансирана от държавата, и бедните неосигурени ще получат достъп до универсиалния пакет със здравни услуги, или чрез ваучери с ограничена стойност, които ще позволят да има горен лимит на разходите, е въпрос на икономически и на ценностни съображения.

"Миграционният натиск към България ще се засилва", прогнозира пред "Монитор" Радослав Стаменков, ръководител на Мисията на Международната организация по миграция в България. Той отбелязва, че като държава и като общество трябва да сме готови да окажем навременна подкрепа. Изграждане на капацитет - това е посоката. Включително и увеличаване на броя на служителите, които работят с имигрантите и бежанците. Сега те са много натоварени, а решават съдби. Нужни са и законови промени, за да се ускори и опрости процедурата за предоставяне на статут на бежанец. Никой не желае да стои зад решетки. Миграцията е един естествен процес и не бива да се драматизира. Пресилено е да се говори за потенциална опасност за националната сигурност, за навлизане на терористи. Не че е изключено да се промъкнат и такива, но това не означава, че трябва да строим стени.

"Голяма част от младите хора не желаят да работят", е озаглавено интервюто в "Новинар" с Надя Василева, управляващ директор в Manpower, където отговаря за България, Сърбия и Хърватия, специалност "Маркетинг, мениджмънт и финанси". Тя посочва, че в момента има над 2200 свободни работни позиции в секторите производство и финанси и бизнес услуги, за които не могат да бъдат намерени кадри. Ще се създават все повече трудности на хората с наличните компетенции на пазара да си намират работа, предупреждава Василева. Работодателите изпитват най-големи затруднения в намирането на инженери, ръководни кадри и изобщо квалифицирани специалисти. Тя апелирала веднага да се преквалифицират студентите, които се обучават в специалности, за които в момента не се очаква вариант за намиране на работа. За доста голяма част от младите хора пък предлаганата работа не им е интересна, за да ги мотивира.

Промени в Националния план за действие по заетостта през 2013 г. ще осигурят до края на годината заетост на 300 млади хора, съобщава "Дума". Необходимите 104 хил. лв. да се осигурят чрез преразпределение на резерва по Националния план, реши правителството. Измененията осигуряват възможност за откриване на допълнителни работни места за младежи до 29-годишна възраст. Младежите до 24-годишна възраст, които са регистрирани в бюрата по труда към края на юли, са 34 412. От тях 63,6% са без квалификация, висшистите са 7,9%.

"Големите бели от скок на заплатите", коментира в "Стандарт" Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България. По думите му работодателите са категорично против ново увеличение на минималната работна заплата в рамките на тази година (от 310 на 330 лева от 1 октомври, б.р.). Позицията им е икономически аргументирана. Първо - ръстът на БВП е символичен. Второ - в рамките на последните две години минималната работна заплата беше увеличена с 40 процента. Трето - инфлацията за тази година е с отрицателен знак, т.е. имаме дефлация и покупателната способност на минималната работна заплата не е намаляла. Едно ново увеличение ще направи трудно наемането на нискоквалифицирана работна ръка и ще доведе до допълнително съкращаване на нископлатени работни места, предупреждава Велев.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase