България ще преговаря за дългосрочен заем с международни банки за строителството на 240 км от магистрала „Хемус“. Това каза пред bTV министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. Преговорите ще се водят вероятно с Европейската инвестиционна банка и Световната банка, а намерението е заемът да се изплаща в продължение на 17 години.

„Магистрала "Хемус" е топприоритет като нов стратегически проект, който да подкрепи развитието на Северна България. Без тази магистрала няма да имаме икономическо развитие“, заяви Павлова.

Тя припомни, че през следващата година може да започне изграждането на нови 60 км от Ябланица до разклона Плевен – Ловеч. За този участък имало спестени средства от магистрала „Струма“.

След това следва големият 240-километров участък до Шумен, за който по думите на министъра е нужен „огромен ресурс – около половин млрд. евро“.

Намерение да преговаря за заем за завършването на аутобана имаше и служебното правителство.

Лиляна Павлова припомни, че лот 4 на магистрала „Струма“ (от Сандански до Кулата) е критично важно да бъде завършен, тъй като се пречи на движението за Гърция.

Припомняме, че служебното правителство прекрати договора за изграждане на участъка с изпълнителя "Актор" АСД, тъй като пътната агенция установи при внезапна проверка, че там не се работи.

Строителният министър се ангажира лот 2 на „Струма“ (Дупница – Благоевград) да е готов до ноември 2015 г. Тя допълни, че участъкът между Благоевград и Сандански (лот 3) ще ни струва половин милиард евро, затова ще се търсят възможности сумата да бъде намалена.

При работата по двата лота на магистрала „Марица“ има забавяне, но Лиляна Павлова декларира, че то ще бъде наваксано.

Работата по проектите е разчетена за пълен мандат на кабинета, обясни тя.

След визитата в Брюксел заедно с вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев, както и министрите на транспорта Ивайло Московски и на околната среда Ивелина Василева, Павлова посочи какви проблеми е имало в диалога с евроекспертите. „От страна на ЕК виждаме загуба на доверие в държавата, в институциите и в това, че държавата може да се справи“, обясни тя.

Освен това министърът констатира цялостно забавяне в изпълнението на големите инфраструктурни обекти. „Като цяло виждаме една много неприятна ситуация. Риск от загуба на средства, необходимост от налагане на много финансови корекции – и като брой, и като суми. Ако следващата година не завършим големите проекти, по които работата е забавена с повече от година, България ще загуби парите за тях и ще трябва да върне това, което е получила“, каза още Павлова.

Тя посочи, че рискът от загуба на евросредства за инфраструктура е много голям. Заради забавеното изпълнение и сумите, които трябва да се изплатят в срок тази и следващата година, сега закъснението е драстично. „Нито една магистрала, нито една жп линия, нито една пречиствателна станция и нито един проект за ремонт на училище не е навреме и имаме закъснение в усвояването“, посочи тя.

„България получава за 2014 – 2020 г. 32 млрд. лв. от европейската солидарност. Това е огромна сума, като знаем, че БВП на България е 80 млрд. лв.“, посочи министърът.

Създаването на Министерството на инвестиционното проектиране (от кабинета Орешарски с отделяне от регионалното министерство – бел. ред.) ни е струвало милиони, смята Павлова. „Шест месеца то не функционираше. Не издаваше разрешения за строеж, не разглеждаше инвестиционни проекти. Отнеха се правомощията на общините те да си одобряват проектите над 10 млн. лв. - големите инвестиции. Всичко беше концентрирано там, но беше спряно, докато се структурира“, посочи тя.

Павлова допълни, че за около година издръжката на закритото преди дни министерство е била над 2,5 млн. лв., от които 2,3 млн. лв. за заплати и бонуси. Освен пряка щета за бюджета имало „огромни индиректни загуби за бизнеса“, тъй като проектите били блокирани, твърди Лиляна Павлова.

По повод мнозинството от четири партии в парламента тя заяви, че това изисквало от политиците да са диалогични, а при такава конфигурация партньорите щели да се контролират взаимно дали си спазват обещанията. „Трябва да се поеме отговорността да заработи икономиката“, ангажира се тя.

В коментар за заглавията в медиите, които я цитират как казва „Работим денонощно през януари на България да бъдат отблокирани 1 млрд. лева“, Павлова поясни, че това са блокираните пари по програма „Регионално развитие“. Тя има амбицията до края на ноември да се направят всички необходими проверки, където трябва да се наложи финансова корекция и евентуално в началото на следващата година, ако Еврокомисията одобри резултатите, да се отблокират средствата.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase