Проектът на кабинета за пенсионна реформа не мина през бюджетната комисия в парламента, след като управляващите не събраха достатъчно гласове.

„За“ внесения от Министерския съвет проект за изменение на Кодекса за социално осигуряване (КСО) гласуваха осем депутати от ГЕРБ, АБВ и РБ, трима социалисти бяха „против“, а шестима от ДПС и Патриотичния фронт се въздържаха.

Миналата седмица парламентарната комисия по труда и социалната политика одобри на първо четене предложената от социалния министър Ивайло Калфин реформа. Пакетът промени беше подкрепен от депутатите от ГЕРБ, АБВ и Реформаторския блок. Против гласуваха народните представители от Патриотичния фронт и БСП, а от ДПС са се въздържаха.

Съгласно предложението осигурителната вноска за фонд “Пенсии” се предвижда да се увеличи с по 1 процентен пункт през 2017 и 2018 г. Предвижда се и плавно увеличаване на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените до достигане на 65 години и за двата пола към 2037 г. за трета категория труд. Стажът за пенсия също се предвижда да се увеличава с по 2 месеца годишно до достигането на 40 години за мъжете и 37 години за жените към 2027 г.

Възрастта за пенсиониране на упражняващите първа и втора категория труд също плавно ще се увеличава до достигане на 55 години за първа категория и 60 години – за втора. В момента работещите първа категория труд мъже се пенсионират на 52 години и 8 месеца, а жените – на 47 години и 8 месеца. Запазват се обаче възможностите за по-ранно пенсиониране на работещите първа категория труд – на 45 години при 10 години стаж в случай на съкращения от предприятието.

Въвежда се и минимална възраст за пенсиониране за заетите в силовите ведомства – 52 години и 10 месеца, като се предвижда плавното й увеличаване до 56 години.

„Въпреки традиционните различия между социалните партньори и някои остри реплики и становища, които си разменяхме в хода на работата, беше постигнато пълно съгласие по проекта“, заяви зам.-министърът на социалната политика Николай Николов, който представи проекта на управляващите.

Той изтъкна, че постигнатото съгласие не е само на експертно равнище, а съгласие за пенсионната политика между партньорите в тристранката.

„В хода на работата се стремяхме да постигнем предвидимост, социална поносимост и съхраняване на финансовата стабилност. Затова със законопроекта предлагаме правна рамка, която да усъвършенства пенсионния модел, с като се въвеждат краткосрочни и дългосрочни мерки за стабилността на пенсионната система и за повишаване на доверието към осигурителната система, и възстановяване на принципите на социалната солидарност“, заяви той.

Николов специално отбеляза, че възможността за свободен избор при втория стълб не променя тристълбовия модел, тя е въведена и в други страни.

Той също така допълни, че очакваният дефицит в НОИ от началото на следващата година от 2,4% от БВП ще падне с 0,9% от БВП към 2023 г. Така 1,2 млрд. лв. ще бъдат освободени за финансиране на други дейности.

Председателят на АИКБ Васил Велев отбеляза, че повече от година при три правителства работна група се занимава с промените с участието на учени и социалните партньори. „Някои нарекоха този резултат разумен компромис, други разумен баланс, той се подкрепя от работодатели и синдикати. И едните и другите са еднакво недоволни“, каза той.

Алиосман Имамов от ДПС посочи, че е свършена е много работа, но е претенциозно да се говори за реформа на пенсионната система. Според ДПС предлаганите промени за първо четене са „еклектична смесица от леви и десни идеи за пенсионната система, които не са свързани помежду си“.

„Ние ще се въздържим на първо четене, като си запазваме правото на второ да подкрепим отделни елементи, които отговарят на поне едно от следни условия: увеличаване на пенсиите, улеснено пенсиониране, подобряване на ефективността на социалните разходи“, каза депутатът от ДПС.

Борислав Борисов (АБВ) коментира, че в проекта на БСП са вложени много позитивни намерения, но депутатите трябва да се съсредоточат върху проекта на МС, защото отделен проект може само да дебалнсира системата.

Корман Исмаилов декларира, че групата на РБ подкрепя проекта на кабинета.

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова отбеляза, че са положени много усилия и те не трябва да бъдат пропилявани в политическо боричкане. „И на работодатели, и на синдикати не им е приятно да се правят компромиси, не търсете начин да влизате през задната врата чрез предложения към различни парламентарни групи“, препоръча тя.

Управителят на НОИ Бисер Петков коментира, че след около 10 години ще имаме 25% по-високи пенсии спрямо сегашните. Като цяло той смята, че комплексът от мерки ще влияе положително на ДОО и ще намали зависимостта му от държавния бюджет.

На днешното заседание бюджетната комисия отхвърли и проекта за промени на КСО, внесен от депутата от БСП Лява България Михаил Миков. За проекта гласуваха трима социалисти, против бяха седем депутати от ГЕРБ, а се въздържаха шестима – от ПФ, реформатори и ДПС.

Проектът предвиждаше от 1 януари 2016 г. Възможност за предсрочно пенсиониране - 24 месеца преди навършване на редовната възраст, с 0,4 на сто по-ниска пенсия, максималният размер на осигурителния доход да се фиксира на 10 минимални работни заплати, а не да се определя ежегодно със Закона за бюджета на ДОО.

Предлагаше се и промяна във формулата при изчисляване на пенсията, като дела на всяка година осигурителен стаж се увеличи от 1,1 на 1,2% от 1 януари 2016 г.

Според проекта на Миков от 2016 г. Следва да има увеличаване на вноската за фонд „Пенсии” с 2 процентни пункта и увеличаването на вноската за фонд „Безработица” от 1 на 2 на сто.

За насърчаване оставането на пазара на труда на лица с висока квалификация, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които продължават да работят без да се пенсионират, се предлагаше бонус на всяка допълнителна година осигурителен стаж, като за 1 година процентът е 4, за 2 години – по 4,5, за и над 3 години – по 5%.
 

Още по темата четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase