Изпращаме една напрегната и динамична година. Тя бе такава за България и за Европа, а и за света като цяло. Преминаваме през период на световни турбуленции, рекордният брой кризи и взаимодействието между тях правят международната среда несигурна и непредсказуема.

Това каза президентът Росен Плевнелиев на 10-та годишна среща на бизнеса с правителството на тема "България в глобалната несигурност. Рисковете и възможностите за икономиката".

България остана стабилна въпреки нестабилния, по-опасен и непредсказуем свят на тежко противопоставяне между глобални и регионални сили, конвенционални и хибридни войни, замразени конфликти, провалени държави, терористични атаки, природни бедствия и невиждана миграционна вълна, каза президентът.

Той посочи, че въпреки рисковете българската икономика се развива добре и даде за пример данни за 2015 г. като 2,8% ръст на икономиката, 12 на сто ръст на експорта, 40% ръст на чуждестранните инвестиции, 2,8 млрд. лв. ръст на приходите в бюджета. Дефицитът намаля чувствително до 2,6% от БВП. Безработицата падна до най-ниското ниво от 2009 г. насам. Брутният външен дълг на страната също намаля чувствително. Държавният дълг е под 30% и третият най-нисък в ЕС, заяви Плевнелиев.

Той отчете като безспорен успех за страната постигнатия резултат 96% усвоени еврофондове. Плевнелиев благодари на еврокомисаря Йоханес Хан за помощта и солидарността. Президентът заяви, че за постигнатия резултат заслуга има и премиерът.

Що се отнася до експорта той коментира, че първият основен двигател на българския износ е Германия, където експортът ни е нараснал три пъти за последното десетилетие и сме достигнали 6 млрд. евро стокообмен за 2015 г.

Вторият основен двигател на българския експорт и растеж е регионът на Югоизточна Европа. Само за последните пет години износът на България към региона се увеличи с 50%. Общият стокообмен се удвои и достигна почти 9 млрд. евро. Активната политика на приятелство и добросъседство, която водим, носи своите плодове, каза Плевнелиев и припомни, че преди 20 г. балканските държави са били изолирани.

Днес не градим икономически стени, не желаем да преначертаваме граници, искаме границите на Балканите да падат, а не да се местят, заяви Плевнелиев и припомни посещенията на държавни глави от региона в България и собствените си визити в съседни страни.

През последните десетилетия търговският стокообмен между България и Румъния се увеличи 10 пъти, между България и Сърбия - три пъти, между България и Гърция - 6 пъти, допълни президентът.

Той коментира и ръста на регионалния туризъм като посочи, че 1,6 млн. българи са посетили Гърция през 2015 г.

Държавният глава допълни, че в България са открити над 30 нови фабрики за производство на части за автомобили.

Плевнелиев коментира още, че в сектор ИКТ са създадени над 17 хил. работни места, а перспективата е те да се удвоят, ако бъдат обезпечени съответните кадри, като се мисли и действа регионално. Той заяви, че аутсорсинг индустрията се развива с бързи темпове. Създадени са 35 хиляди работни места и се очаква те да се удвоят.

"Мислете мащабно, наднационално и регионално. Бъдете двигател на този регион, той се развива", препоръча президентът на бизнеса. Той припомни и изграждането на София Тех Парк.

Политиката на интеграция, свързана с добросъседството, се изплаща, заяви президентът. Той допълни, че инфраструктурата, която се строи на Балканите като мостове, магистрали, жп линии, енергийни коридори и газови интерконектори, ни прави по-конкурентоспособни и по-важни за световната икономика.

50 млрд. евро ще бъдат инвестирани в региона до 2020 г., според плановете на Еврокомисията по линия на структурния и кохезионния фонд. 1,2 млрд. евро е бюджетът на програмите за трансгранично сътрудничество за настоящия програмен период, заяви Плевнелиев.

"Често се чудим при всички тези кризи откъде дебне спасението. В нашия случай се оказва, че то дебне от ъгъла на собствената ни къща, собствения ни дом, който има много голям потенциал", заяви президентът.

Той припомни, че бизнесът се развива в сблъсък със сенчести олигархични структури, изградени чрез зависимости и задкулисие. Той препоръча неотложни реформи в целия регион - работещо правораздаване, електронно управление, пълна прозрачност за обществените поръчки и антикорупционно законодателство.

Решенията са реформи, които трябва да отговорят на въпроса дали искаме да изграждаме социално отговорна или олигархична икономика. Отговорът е ясен, реформите са на дневен ред. Без работеща съдебна система, няма да се повиши качеството на живот, няма да има и инвестиции, каза той и препоръча реформата на българското правораздаване да се ускори.

Още икономически новини четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase