За първи път след началото на прехода България има толкова ясна самостоятелна позиция в глобалния триъгълник ЕС - САЩ - Русия. България се опита да влезе в ролята на прагматичен посредник между Турция и ЕС. Мнозина видяха в това новост, но трябва да се напомни, че България имаше подобна роля още при предложението на Турция за зона за сигурност в Сирия, коментират анализаторите от института "Иван Хаджийски" в редовния си анализ, който е под общата редакция на проф. Петър-Емил Митев.

България и Австрия се очертаха като два полюса в ЕС – положителен и отрицателен, на отношението към Турция. В центъра е Германия. Онези, които виждат в посредническата роля на Борисов само "услуга" на Анкара, не си дават сметка за съдействието на Меркел и се абстрахират от реалния проблем, смятат те.

Според тях действията на Борисов звучат в синхрон с българския национален интерес. Не липсват обаче и подводни камъни. Например, Турция може да поиска и нови доказателства за лоялно партньорство от България чрез съдействие за "дегюленизация". Споменаването на ДПС в турски медии по повод на близост до Гюлен не е безобидно и засяга националната политика, а не само Доган и Карадайъ.

Друг подводен камък е недоверието в искреността на България. За страната ни има достатъчно сигнали, че нерегламентирано е подпомагала транзитирането на мигранти отвъд нашата територия, се посочва в анализа.

Обикновено, когато усети медийна кампания срещу себе си, Борисов намира изкупителна жертва. По отношение на Турция обаче той енергично защити решенията си. При това, действията на Борисов за пръв път не бяха подкрепени от президента Плевнелиев, а външният министър Митов, както и коалиционните му партньори от РБ го подкрепиха. Борисов беше поздравен и от Доналд Туск за действията си.

Всичко това показва, че за пръв път от много време насам Борисов действа наистина убедено. Предстои да се види дали ще е и убедително, коментират от "Иван Хаджийски".

Вътрешната политика: сватби и разводи. А може би и политически погребения?
 
Отложената номинация за кандидат-президент от ГЕРБ първо показваше слабост, но сега може да се окаже умел ход. Борисов чака "дясното" и "лявото" да затънат в противоречия, за да може кандидатът на ГЕРБ да излезе накрая "чист" на терена при конкуренти вече загубили инерция, смятат социолозите.

Според тях има и нещо повече - намеците за преформатиране на кабинета от страна на премиера представляват директни сигнали към ПФ и РБ, че тяхната подкрепа наистина се очаква при втори тур на изборите.

"Разводът" на БСП и АБВ е начин да се спаси "здравето" на столетницата (вътрешнопартийното единство) за сметка на "красотата" (идеята за ляво обединение). Капанът на зависимостта от АБВ е избегнат от Корнелия Нинова, остава капанът на риска от изолация на кандидатурата в рамките на БСП. Атаките срещу ген. Радев от различни посоки свидетелстват, че кандидатът е добре избран като "легенда", негова задача е през септември да покаже дали може да изразява алтернативата на "модела ГЕРБ" в президентството.

Реалната роля и самочувствието на бившия президент Първанов претърпяха крушение по една от най-ключовите за него теми - президентската. Нужен е ярък и креативен ход за запазване на политическото достойнство и перспективи, посочват от Института "Иван Хаджийски".

Реформаторите са на път  да избегнат разводите, макар в това пространство вече всичко да е възможно. Трайчо Трайков несъмнено отговаря на необходимостта от "граждански" и "равноотдалечен" от всички кандидат. Така евентуален добър резултат би бил общ, а евентуален слаб резултат – ничий. Освен това, Трайков заема опразнената от "балансьора Борисов" ниша на евроатлантизъм, скептичност към Русия и реформаторски патос. Нишата може да не е голяма, но е свободна, коментират политолозите.

Разводите между патриотите май са окончателно зад гърба им. Показателно е, че и Валери Симеонов, и Волен Сидеров предпочетоха да останат на заден план, почти без публични изяви, за да не създават напрежение. В активното си публично поведение Каракачанов пък се стреми да се легитимира в ролята едновременно на радикален, но и на чужд на екстремизма. Долавя се по-осезаема проруска линия и антитурска насоченост, но без крайности. Например, Каракачанов критикува позициите на Борисов към Турция, но открито признава валидността на неговите мотиви и страхове и подкрепя намеренията му.

Според анализа разводът тече с пълна сила в полето на ДПС и ДОСТ. Битката между двете формации все така продължава на терен, извън светлината на софийските медийни прожектори. ДПС се ограничава с тиражирането на общи фрази (против ненормалността в политиката, против национализма) и избягва по-конкретни политически ангажименти, за да пази вратите си отворени във всички посоки. Важен факт е, че общините с доминация на ДПС получават засилено финансиране от правителството, а в същото време има информации, че премиерът координира неофициално с Местан позицията си спрямо Турция. И тук е налице амбицията на Борисов да "разделя и владее".

А в ДПС, точно според прогнозите ни от по-рано, най-големи опасения провокира заявката на Местан за възможно участие на ДОСТ в президентския вот. Социологическите сондажи поне засега не предвещават сериозен успех на подобна амбиция.

Президентският покер: слаб интерес към изборите, интересът е към "след изборите"

Закъснялото номиниране на кандидати за "Дондуков" 2 стеснява полето на маневри и се превръща в политически покер, от който може да спечели най-вече ГЕРБ, но дори и това не е сигурно - като при всеки покер.

Президентската кампания в България върви по медийно-политически сюжети на разделение: Русия срещу Запад, фалшива дилема Русия (ГЕРБ) срещу Русия (БСП), "автентични" патриоти срещу "неистински" патриоти, или "пронатовски", срещу "проруски" патриоти.

Покерът, взаимното дебнене и пазенето на кандидати в тайна трябваше да направи нещата по-интересни. Оказва се обаче, че интерес сред публиката има, но доста малък. Причина за това отчасти са проблемите с Турция и мигрантите, които изглеждат по-важни и належащи от смяната на караула на "Дондуков" 2. Затишието в медийния интерес към референдума на Слави Трифонов също намалява предизборната интрига.

Основната причина е, че интригата остава отвъд президентските избори: Ще бъде ли Корнелия Нинова министър-председател и ще прави ли коалиция с ГЕРБ; ще го има ли "новият десен проект" на Радан Кънев и ще оцелее ли РБ; ще прибегне ли Борисов до предсрочен парламентарен вот, и т.н., коментират анализаторите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase