България ще се присъедини към валутния механизъм ERM II най-вероятно с няколко месеца по-късно от обявения срок - края на април. Това заяви по БНР заместник-председателят на Европейската комисия (ЕК) Валдис Домбровскис и уточни, че по-рано през седмицата е разговарял с финансовия министър Владислав Горанов.

Еврокомисарят коментира пътя на страната ни към еврозоната, след като премиерът Бойко Борисов обяви, че страната ни ще забави темпото на присъединяване към валутния механизъм.

„Следим развоя в България. Засега не съм имал възможност да обсъдя въпроса с премиера Бойко Борисов. Владислав Горанов ме увери, че всичко продължава и страната се подготвя за влизане в ERM II, може би не с първоначално поставената цел – края на април, а няколко месеца по-късно“, каза Домбровскис.

По думите на еврокомисаря реално няма причина за отлагане. Той потвърди, че България ще влезе във валутния механизъм и в еврозоната с настоящия си валутен курс.

„Няма повод за притеснения нито за обезценка на спестяванията, нито от поскъпване на цените, категоричен е той. – От досегашната ни практика всички държави, които са се присъединявали към валутния механизъм с фиксирани валутни курсове, са приключвали процеса по влизането си в еврозоната именно с този фиксиран курс, независимо дали е ставало дума за валутен борд, или друг вид механизъм. Няма причина да се мисли, че при България събитията ще се стекат по различен начин.“

Мнението на Домбровскис, че при България се получава така, че има други „първи“ събития в процеса по приемане на еврото – например изискването да влезем в тясно сътрудничество с единния банков надзор при присъединяването към валутния механизъм, но той е категоричен, че това ще са стъпки, които ще извърви не само нашата страна.

„Първо, е лошо да подчертавате, че България е първата държава, която работи по присъединяването към ERM II с условието за Банковия съюз. Преди това той не беше създаден. От тази гледна точка – да, България е първата. Преди това обаче имаше много големи дискусии как изобщо да бъде организиран процесът по приемане на еврото в условия на съществуването на Банковия съюз и решението беше да се изисква от страните да влизат в тясно сътрудничество с Европейската централна банка. За да се осигури равно третиране на всички държави, страните – членки на валутния механизъм решиха да го прилагат при всички, които последват България по пътя към валутния механизъм. Както знаете, Хърватия също трябва да влезе в тясно сътрудничество, когато се присъедини към ERM II”, посочи вицепредседателят на ЕК.

Домбровскис обясни, че по отношение на валутния курс – логиката на Маастрихтските критерии е такава, че страните обвързват валутните си курсове с еврото и след това доказват макроикономическа стабилност.

“Ако посегнете към валутния курс, веднага нарушавате баланса и се проваляте в изпълнението на макроикономическите изисквания. Няма икономическа логика да се притискат страните-членки да променят техните валутни курсове. За държавите, които имаха фиксирани валутни курсове или плаващ курс, но с много по-малък марж от плюс – минус 15%, беше разрешено да запазят установените в техните режими курсове до присъединяването към еврозоната. За България ще бъде същото. На страната ще ѝ бъде позволено да използва фиксирания курс, който действа в момента”, заяви еврокомисарят.

На въпрос, че именно тези плюс – минус 15% будят страховете на хората в България, той отговори, че е задължение на държавата, която влиза в ERM II, е да поддържа курс, който не се колебае повече от плюс – минус 15%.

“Нищо не пречи на държавата да поддържа курс, при който има по-малко отклонение или фиксиран курс. Точно така се случи в балтийските държави. Естония и Литва имаха валутни курсове, в Латвия режимът беше друг, но много наподобяваше валутен борд, припомни Домбровскис. – Казано по друг начин – плюс – минус 15% е ограничението, но всяка държава самостоятелно може да реши дали да има отклонение и дали да запази валутния си курс фиксиран.”

Той подчерта, че процедурите, с които България решава да влезе във валутния механизъм, са вътрешни въпроси за страната.

“По отношение на решението на парламента, бих казал, че то бе прието, за да предпази страната от една изключително невероятна ситуация, смята Домбровскис по повод решението на Народното събрание да даде мандат на правителството и БНБ България да влезе в еврозоната само при настоящия фиксиран курс.

По думите на Валдис Домбровскис възможното забавяне при влизането в ERM II е заради няколко предварителни задължения, които е поела страната ни.

„Изпълнението на някои от тях се наблюдава от Европейската комисия. Там нещата в общи линии се развиват много добре. Има и други, които се наблюдават от Европейската централна банка. Те са свързани с различни законови и технически промени, необходими за присъединяването към валутния механизъм, обясни еврокомисарят. – Говорим за промени, които са в унисон с изискванията на ЕЦБ, гарантиране на независимостта на централната банка и т.н. Спомняте си, че бяха направени оценки на качеството на активите и стрес тестове в определени банки и две от тях имат нужда от рекапитализация. Доколкото ми е известно, всичко върви по план и не виждам причина за закъснения.“

Валдис Домбровскис е убеден, че няма тайно споразумение, което да предшества влизането на България в ERM II, каквито коментари направи проф. Стив Ханке, който е смятан за баща на валутния борд у нас.

„Не съм запознат с никакви тайни споразумения. Както знаете, задълженията, поети от България, за да влезе във валутния механизъм, са много добре известни. Работата ни се основава единствено върху тях“, категоричен е еврокомисарят.

Той подчерта основният проблем на България е неравенството, какъвто извод направи и мисията на МВФ преди дни.

„Именно, когато говорим за доходите и неравенството, това е проблем. Ние следим този въпрос отблизо и сме го поставяли нееднократно в докладите си с оценка на икономическото състояние на всяка държава. Такива предстоят и следващата седмица. Проблемът стои и за нас е важно той да бъде разрешен. Бих добавил, че това няма много общо с дискусиите около еврото, защото ако погледнете петте страни с най-висока степен на неравенство в ЕС, това са Румъния, България и трите балтийски държави – т.е. две страни извън и три част от еврозоната. Това няма толкова общо с еврото, колкото с начина на функциониране на отделните държави и системите им за социална защита, въпросът със заплащането и с данъчно – осигурителната система", анализира ситуацията Домбровскис и уточни, че това се отнася до данъчното бреме за най-нискодоходните групи.

Съветът на вицепредседателя на ЕК е България да работи за разрешаване на тези въпроси.

Икономически новини четете на Investor.bg
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase