1.7 млрд. лв. от 12-те млрд. лв. в Плана са по проекти на Министерство на икономиката. По-рано вицепремиерът Пеканов заяви в предаването "Брюксел 1", че стремежът е до края на мандата на служебното правителство Планът да бъде предаден в ЕК.

"В Плана имаше проекти във всяко едно от министерствата. В Министреството на икономиката бяха проекти съответно за 900 милиона и 400 милиона лв. Единият - за модернизация на бизнеса, а другият -  за индустриални зони. Това не е достатъчно за частния сектор, затова поисках увеличение от 900 милиона на милиард и двеста до милиард и четиристотин лв. Сумата ще е милиард и двеста, защото всяко министерство в момента иска повече," обясни Петков в разговор с водещата Милена Милотивова.

"Какво точно променяме? Ето, сега ще ви кажа пример за индустриалните зони. Заварих 4 възможни индустриални зони, които по някакъв вълшебен начин някой от министерството решава къде да бъдат - зона 1, зона 2, зона 3, зона 4 и – наливат се едни пари за инфраструктура и се казва на инвеститорите: елате, имаме нови зони. Това за мене е абсолютно нереалистичен подход за привличане на чужди инвестиции. В моята кариера съм работил за една 6 милиардна компания, която инвестираше на 4 континента. Аз лично съм участвал в решението поне 50 фабрики да си изберат къде да бъдат построени," казва Петков.

"Там се прави по съвсем различен начин. Последното нещо, което се гледа, е кой парк ни предоставя коя държава. Първо се гледа къде са ни клиентите, къде са ни доставчиците, какви са транспортните разходи и каква е добавената стойност за определена локация, какъв е човешкият ресурс. На базата на тези сравнително сложни модели, и аз съм бил участник в тези модели, избираме коя локация да бъде най-добрата. Тази локация не може да бъде избрана от правителството по правилен начин, защото правителството може да е построило на някаква поляна някъде. Но на инвеститора му трябва съвсем друг набор от ресурси," обясни министър Петков.

"Начинът, по който го правим е чисто иновативен. Взимаме ги тези 400 милиона и ги даваме на Европейската инвестиционна банка, но под общ комитет с Министерството на икономиката, така че си запазваме суверенитета, но едновременно с това вкарваме и чужд партньор, който да следи да няма злоупотреби, защото това с язовирите го видяхме. Така че те трябва да кажат: да, това е логично. В момента щом отидат там средствата първо гарантираме, че тези средства няма да бъдат изгубени от Плана, защото примерно не са били похарчени. Те са вече реално в употреба. След това всяка една фирма като тази, за която говорих, която има идея да инвестира примерно 100 милиона или 200 милиона във фабрика, заедно с най-конкурентните общини, които те са си харесали, след като са сертифицирани клас А, могат да отидат към Европейската инвестиционна банка и да кажат: „Ние искаме да отворим индустриален парк до Стара Загора например". На базата на това ще се направи индустриална зона с първия вече готов клиент, но тази зона не може да обслужва само едни клиент. Тя трябва да даде икономическо развитие на целия район, затова този един инвеститор ще има не повече от 10% от цялата зона. И като теглите чертата, какво се случва? Отваряме зони там, където има истинско търсене от истински компании. На база на тях отваряме възможност и други компании да се присъединят. Аз много вярвам в клъстерния подход: когато имате един голям производител, най-вероятно техният клиент или техният доставчик иска да бъде близо до тях. Така че не е някой от министерството да решава както по време на комунизма, съжалявам, но като планова икономика – тази, тази и тази локация ще бъде развита. Не, ние слушаме къде големите инвеститори имат интерес и подкрепяме инфраструктурата за тях. И което е по-интересно: ЕИБ ще допринесе собствен ресурс плюс грантовите пари, както казах трябва да се умножават парите, така че да може да се инвестира частен капитал, заедно с държавната помощ за инфраструктурата, така че да развиваме индустриалните паркове, там където хората, които разбират, искат да бъдат," обясни Петков.

Министърът съобщи също, че започва проверка в Българската агенция по експортно застраховане по модел на проверката в ББР. "Наехме нов одитен комитет, защото има две неща, които не ми харесват. Едното е, че има експозиции, които са били по-големи - от рода на 20 - 30 млн. Другото е, че е имало гаранция на "difault risk" или на риска от фалит върху финансов инструмент. С други думи, тази агенция е застраховала риска да не си върнете заема, но това не е целта ѝ," обясни Петков.

По повод предположенията, че министър Петков ще бъде поканен за участие и в следващото правителство, той отговори така: "До този момент не съм говорил по никакъв начин, с никого за нищо следващо, защото толкова много работа имаме в сегашното правителство, а и всеки ден ми е толкова важен, че да влизам в някакви такива теми в момента за мен е нецелесъобразно използване на времето."
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase