Мая Видал (Maia Vidal) е певица, мултиинструменталист и визуален артист, възхваляван от световната критика още с излизането на дебютния God Is My Bike, номиниран на Европейските награди за инди музика за албум на годината. Израснала в САЩ, в семейство на баща французин и майка – японка, тя прекарва последните години в постоянни пътувания между Барселона, Ню Йорк, Лондон, Монреал и няколко страни в Южна Америка. Свири на цигулка от малка, в тийнейджърските си години пее в пънк банда, по-късно завършва визуални изкуства и съчетава всички тези влияния в кариерата си на самостоятелен изпълнител. Бунтарка по душа, преди време Мая Видал нашумя и в Европа с оригиналния прочит на пънк класиката на Rancid Poison, която за отрицателно време й спечели хиляди гледания в YouTube.

Кои са хората, на които се доверяваш за помощ с целия творчески процес или си вълк единак?

Определено не мога да споделям с кого да е и ми отне дълго време да изляза от периода ми на вълк единак и да започна да се доверявам на хората относно работата ми. За мен творческият процес е нещо много лично, искам всичко в моята вселена, както от музикална, така и от визуална гледна точка да е точно мое отражение. Ето защо работя само с хора, които наистина обичам. Например за видеата си работя с майка ми Нони   Корф, която направи клиповете към Alphabet of My Phobias и Wander  together или с най-добрата ми приятелка в Барселона Джоана Коломар, която работи по видеото на Follow me и The Big Shift.

Как би определила взаимовръзката между музиката и личността ти? Дали се препокриват напълно или някои по-лични неща остават в сянка, а добавяш допълнително други?

Възприемам моята музика като продължение на мен самата. Разбира се, аз съм съвкупност от много и различни неща и не всички от тях са извадени наяве във всеки мой албум. В първия, например, всичко е повлияно от истински мои преживявания, това съм аз, но с фокус върху по-невинната и нежна страна от моя характер. Във втория ми албум пък си позволих да покажа по-различни аспекти от същността си, някои по-груби, някои мрачни, но също така и някои нежни и забавни черти. Смятам, че чрез работата си, откривам все нови и нови неща за себе си !

Какво те вдъхновяваше и ти въздействаше, когато започна да правиш музика, освен любимата ти пънк банда Rancid?

Когато за първи път започнах да пиша музика бях на 15 години и да, тогава сформирах пънк банда с още две момичета. По това време слушах Courtney Love, The Distillers, Sleater-Kinney и разбира се Rancid. Смятам, че тогава, а това беше през 2003г., всъщност нямаше много примери за жени, правещи музика, освен такива, който имаха имидж на агресивни и лоши момичета. Ето откъде дойде и моето вдъхновение!

Как фактът, че си визуален артист допринася към това да си по-добър музикант?

След като приключих с моята пънк банда учих визуални изкуства три години, нещо, което смятам ми помогна много в това да открия вътрешната си вселена. Научи ме да се запитвам защо искам да творя, как искам да го правя и какво послание се опитвам да изпратя, което се трансформира в създаването на много особен и труден за дефиниция стил в поп музиката. Освен това обичам да обединявам моя визуалния свят в едно със звуковия, да правя свои собствени видеа и визия за албумите си е част от цялостния ми образ.

Знаем, че обожаваш да пътуваш из целия свят, но кое е мястото, където би се установила ако ти се налагаше?

Трудно ми е да отговоря, защото имам усещането, че има още толкова прекрасни места за опознаване! Но предполагам, че ако трябва да избера едно място завинаги, то това най-вероятно би бил Ню Йорк, защото няма начин да ти омръзне. Там постоянно се случва нещо и е невъзможно да си видял и опознал всичко. Все пак предпочитам да продължа да странствувам!

Знам, че е неприятен въпрос за всеки артист, но тъй като си толкова необичайна и различна, би ли могла да опишеш стила си през собствения си поглед?

Това е толкова трудно! Може би вид експериментален поп? Пост модерничен фолк? Космически вълшебен рок? Наистина не знам!

Какво представлява твоята музикална вселена? Има ли нещо, което ти липсва и би искала да добавиш там?

Смятам, че винаги нещо липсва и има какво да се очаква, нови парченца от мен, нови преживявания, които ме карат да продължавам да израствам, да се развивам и променям. Аз съм артист в клиширания смисъл на думата, никога не съм напълно удовлетворена и винаги се стремя към промяна. Така че щом креативността ми не се е свършила, просто смятам, че имам нужда да продължавам да изследвам нови вселени!

В твоята музика присъстват толкова много инструменти, има ли такъв, който никога не би използвала?

Саксофон. Винаги съм мразила саксофоните. Но след като сега го казах съм сигурна, че съвсем внезапно ще реша да добавя такъв в следващия си запис!

Каква музика обичаш да слушаш в свободното си време? Има ли музиканти, които цениш и с които би искала да работиш?

Свободно време? Какво е това? Просто се шегувам! Ами, тъкмо открих Lorde този уикенд, това 16-годишно новозеландско момиче, което завзема света. Брилянтно! Освен това обичам албума на Kanye West - Yeezus, и индианската дъбстеп банда A Tribe Called Red.

Смятам, че си човек, който наистина се наслаждава на природата. По какъв начин презареждаш зелените си батерии и как това ти помага?

О, това е точно начина, по който го описвам - презареждане на моите зелени батерии! Отраснах в малък град (Итака), обградена от спиращи дъха природни гледки – водопади, езера, хълмове и растителност навсякъде, така че, въпреки че сега обичам да живея в градове, постоянно копнея за зеленината, сред която съм израснала. Просто се нуждая от това.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase