С новите промени на Закона за акцизите и данъчните складове, които бяха приети в края на миналата година, се целеше изсветляване на сивия сектор на производство на „домашна” ракия, който се крие зад казаните. Въпреки че те бяха подкрепени от най-голямата браншова организация Националната лозаро-винарска камара, от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и от мнозинство в Народното събрание, отделни депутати и двама-трима казанджии от месеци вменяват, че тези мерки ще доведат до тотален крах за обществото, сектора и дори ще ликвидират изконната родна традиция да се вари ракия. Те посочват, че в първите месеци на годината се вият километрични опашки пред казаните, а новото правило за подаване на декларации именно в този период януари-юни, ще възпрепятства тяхната работа и ще откаже клиентите им. Скандирания като „отнеха ни хляба“, „запор над домошарката“ и „взеха ракията от народа“ се оказаха само неуспешен опит за всяване на смут и привличане на внимание. Неуспешен, защото го провалиха конкретни и обективни данни, доказващи несъстоятелността на тези приказки.

Фактите опровергават скандиранията

Изтекоха предварителни данни от доклад на Министерството на финансите, който се очаква да стане публичен до дни и който разкрива огромните размери на загубите за бюджета от недекларираното производство на акцизен алкохол от така наречените малки обекти за дестилиране.

От доклада ще стане ясно, че едва  8% от общия акциз, събран от казаните, се заплаща в месеците януари-юни. За първите 6 месеца на годината се произвеждат само 6% от общия обем ракия, изварена в казаните. Средното количество произведена ракия за един работен месец от казан за този период е 2 литра (по 100 грама ракия на ден).

Тези данни са на база подадените лично от собствениците на казани декларации в Агенция „Митници” за 2015 г., когато те работеха по стария режим, който сега искат да им бъде върнат. Данните от декларациите ясно показват, че в този период казаните нямат работа. От общо подадени 19 942 месечни акцизни декларации за цялата година, 13 275 или 67% от тях са нулеви, т.е. в тях е посочено, че не е извършвана никаква дейност през съответния месец. От останалите 6667 декларации, в които се отчита някаква дейност, 91% показват произведено количество ракия под 100 литра. При само 55 декларации (от общо 6667) се съдържат данни за производство  над 300 литра ракия.

Заключенията от тези цифри са, че само през 4 месеца от годината са подавани декларации с данни за произведени количества и дължим акциз. Следователно, казанджиите декларират, че варят ракия много по-кратко време от определените по новите правила 6 месеца в годината. Също така се обезсмисля наличието на казани с капацитет над 500 литра. В СМОД се вари ракия само от физически лица, с тяхно собствено грозде или други плодове, и то до 30 литра на семейство годишно. По принцип правилата на Европейския съюз ясно казват, че всеки обект за дестилиране, който може да произвежда над 1000 литра алкохол годишно, трябва да работи под предоставен лиценз. Това значи, че за да бъде един казан „малък обект за дестилиране“ и да не подлежи на всички регулации по акцизното законодателство, той не може да вари повече от 1000 литра чист алкохол на година, равняващ се на 2500 литра 40 градусова ракия . В рамките на периода юли-декември това прави по 450 литра ракия на месец. Тези 450 литра излизат само от 8 зареждания на казан с капацитет 500 литра. Тъй като и самите казани официално пред държавата декларират, че работят едва няколко дни в годината, дори с понижения капацитет от 500 литра те пак разполагат с по-голям обем от необходимия им. Всеизвестен факт е, че голяма част от тези казани работят именно като промишлени предприятия и продават огромни количества продукция нелегално на черния пазар чрез заведения, хотели, малки магазини, сергии. Тази ракия, която се представя като домашна, е достъпна навсякъде и най-вече в по-малките населени места.  

 
Въпреки всички тези факти, те продължават да настояват, че работата им е засилена целогодишно и са претрупани от поръчки, а новите правила и обричат на фалит. Исканията на някои казанджии и техни представители в политиката са напълно неоснователни. 50% от добива на грозде у нас потъва в сивия сектор, като от него могат да бъдат изварени минимум 50 милиона литра ракия. По официални данни обаче за миналата година в казаните се изваряват едва 289 хиляди литра. Останалите количества казанджиите просто забравят да декларират, нищо че са събрали парите на своите клиенти за услугата по изваряване и акциза за ракията. Тези пари вероятно редица собственици на СМОД си ги прибират в джоба и мамят както клиентите си, така и държавата. Таксите, които всеки един от клиентите им заплаща за услугата по изваряването на един литър ракия, варират между 50 стотинки и 1 лев плюс 2,20 за акциз. Дневно в хазната за 2015 г. един СМОД е внасял акциз в размер от 1,27 лв.  вместо по 190 лв., ако се спазваха правилата.

При регистрирани като активни 1573 казана у нас, за изминалата година са платени едва 728 хиляди лв. Това прави среден приход за една година от 463 лв. на казан, което е много под реалистичното.   

Затягане

Ако бизнесът с домашна ракия не излезе на светло, от 2017 година народните представители ще затягат още повече мерките. Парадоксално е, че казанджиите твърдят едно пред депутатите и обществото, а реално декларират друго пред държавата. Сивият сектор на производство на домашна ракия е придобил застрашителни размери, каза Менда Стоянова на заседанието на бюджетната комисия миналия четвъртък. Сивата икономика е бич за народа и държавата е длъжна да предприеме мерки за овладяването й. Акциите на Агенция „Митници” от последните седмици, при които бяха заловени тонове недекларирана ракия, не са достатъчни, нужна е целенасочена държавна политика. Поради тази причина и Менда Стоянова коментира, че трябва да бъдат направени още промени в закона, според които контрол да имат и кметовете на общините.

За да имат стимул да следят стриктно казаните, на общините ще бъде преотстъпена част от приходите от сварената ракия. „Аз бих добавила още една мярка за ракията, която се вари от специализирани казани. Ние не знаем кой произвежда и кой внася такива казани, а в същото време с тях се произвежда една акцизна и регулирана стока. Затова смятам, че е добре да се сложи регулация - производителите и вносителите на такива казани да минат на регистрационен режим към Агенция „Митници“. Те ще бъдат вписани в регистър, който да бъде публичен и който ще служи за допълнителен контрол“, пояснява тя.