Цената на електроенергията в Европа в момента е такава, че не може да покрие строеж на нова ядрена централа, каза за Investor.bg регионалният мениджър на CEZ Group за България Карел Крал. Според него при сегашното състояние на пазара няма частен инвеститор, който може да си позволи разходите. Новите технологии обаче са бъдещето на енергийната система - и в България, и в Европа, особено след Парижкото споразумение.

- Г-н Крал, какви предизвикателства виждате пред енергийния пазар в Европа, особено на фона на Парижкото споразумение (COP21)?

- Целите на споразумението действително са голямо предизвикателство – лично аз смятам, че те са по-скоро политически, отколкото реален план за действие. Трябва много внимателно да се прецени какво може да постигне всяка една страна от ЕС и какво ще струва това, защото всяка държава е различна - със своя история, традиции в енергийния микс, енергийни ресурси.

Истината е, че има голям натиск за "зелената" енергия от Германия, която заедно с Полша, произвеждат най-голямо количество въглеродни емисии. В студените месеци производството от възобновяеми източници в Германия беше почти нулево, а след като решиха да се откажат от ядрената енергетика, повечето енергия се произвежда от въглищни и газови централи.

Затова и трябва внимателно да бъдат преценени целите за всяка държава в ЕС, трябва да бъде намерен балансът между разходите и постигането на заложеното. Това е доста голямо предизвикателство и промените в схемата за търговия с парникови газове ще бъдат стимул за инвестициите за намаляване на СО2.

- Как виждате бъдещето на енергетиката?

- Много е трудно да се прецени какъв да бъде енергийният микс  от гледна точка на неговата устойчивост и от гледна точка на разходите. Често чуваме и в България мнения, че "правилният микс" е между ядрената енергетика, възобновяеми източници и природен газ за баланс.

Да, вероятно това е възможно. Аз не се определям като фанатичен привърженик на ядрените централи, но определено не съм враг на ядрената енергетика и вярвам, че не трябва да бъде забранявана просто така, както направи Германия. Аз лично вярвам, че в недалечно бъдеще ще видим нови технологии в областта на ядрената енергетика, реактори от ново поколение.

Проблемът днес, обаче, е финансовата част, защото с цената на електрическата енергия в момента не може да бъде построена една ядрена централа и инвестицията да се възвърне. Цената на електроенергията на европейските пазари е около 30 евро за мегаватчас, като дори е била и по-близо до 20 евро, а за изграждане на ядрена централа е нужно цената да бъде поне два пъти по-висока, за да е икономически изгоден проектът.

Това означава, че няма частен инвеститор, който да построи ядрена централа - нужни са държавни гаранции, гарантирани цени или държавата сама да си построи централата.

В момента не мисля, че е икономически изгодно да се строи ядрена централа и не съм сигурен, че подобно решение трябва да бъде взето сега и веднага, защото този конкретен сценарий е възможен при настоящото състояние на технологиите. Трябва да имаме предвид иновациите – както споменах, и за ядрената енергетика можем да говорим за реактори от ново поколение, малки реактори, които ще дадат нови възможности за развитието на сектора.

Не знаем и как ще се развиват проектите за съхранение на енергия, а това е голямият въпрос за възобновяемите източници и за цялата енергетика. Ако съхранението на енергия се развие, ще се окаже, че сме похарчили много средства за мощности, които няма да са ни нужни. Вярвам, че възобновяемата енергия ще има голямо развитие през следващите няколко години. В последните десет години енергийният сектор се разви толкова бързо, колкото след Втората световна война досега и смятам, че това ще продължи. През следващите 5-10 години вероятно ще видим множество нови начини как да съхраним енергия. Акумулаторите са само една възможност, но има и други варианти.

- Всъщност можем ли въобще да говорим за "правилен" енергиен микс?

- Много е трудно да се каже какъв е той, а още по-трудно за инвеститорите е да вложат пари в него. Да вземем например ядрените централи – повечето проекти в ядрената енергетика имат сериозно забавяне и тяхното изпълнение продължава много дълъг период от време. Някои от последните, въведени в експлоатация атомни електроцентрали, едната в Аржентина, другата в САЩ, бяха построени съответно за 33 години и 44 години, а в Русия съвсем наскоро бе въведен в експлоатация реактор, чието строителство започна през 2008 г. Така, че решението, което се взима, е за действително дългосрочен период.

В момента в Европа не се развиват традиционни централи - няма газови централи, въглищата са изключени, а ядрените централи до голяма степен са политически въпрос.

- Въглищата са почти забранена дума, но какво тогава е бъдещето за ТЕЦ Варна?

- Да, въглища действително станаха забранена дума в Европа и практически е невъзможно да бъде намерено финансиране за нова топлоцентрала.
Още по темата
Енергийното министерство: Не всички възможности за ТЕЦ Варна са изчерпани

Обсъждаме казуса с българските институции казуса за ТЕЦ Варна, за да бъде намерено устойчиво решение за централата. Има много слухове, че искаме да я продадем на скрап и да спечелим много пари от това. Истината е, че ние подадохме искане до регулатора за промяна в лиценза на централата , в което посочихме, че оперативни ще останат три от шестте блока в централата. Имаше много въпроси защо го правим. Първите три блока технологично няма как да изпълнят екологичните изисквания и ако искаме да правим нещо там, ще трябва да построим нови котли. А когато искате да построите нещо ново, първо трябва да премахнете старото оборудване.

Обсъждаме различни варианти, включително и за използване на въглища и за газ. Въпросът е икономически и го обсъждаме с институциите, за да намерим жизнеспособен модел.

Какви са плановете на CEZ Group за развитието си в България можете да прочетете тук