Подай ми онази, червената. Тя винаги е първа.

Около мен е абсолютен хаос. Извисена на половин метър от земята, поглеждам от трона си – още известен като малка домашна стълба – към своите поданици.

Ето ги и тях, в целия им прашасал блясък, в който ги откривам всеки декември. Вехтите кутии с коледни украшения… по 11 месеца в годината всевъзможни цветове, форми и детски спомени стоят затворени между 6 разкривени от употреба картонени стени. Нетърпението ми оставя по прашната повърхност на кутиите временни „белези“ там, където развълнувано ги хващам с ръка, сваляйки ги от гардероба.

В съседство до разпръснатите коледни топки, сред които е и онази, червената, десетки малки телени S-образни закачалчици разпростират металните си пипала. 40 минути по-късно от тази тяхна екстровертност ще е останал само споменът – заедно с моята увереност, че тук някъде мернах една от металните палавници, която явно води с мен упорита игра на криеница и сега няма с какво да окача последната коледна топка.

Няколко гирлянда артистично извиват пухкава снага

по паркета на хола, сякаш с желание някой да се любува на пищните им форми.

Всеки момент очаквам подът под мен да се разклати, да се олюлеем заедно с елхата, а върху ни да завалят кокосови снежинки: картинката е толкова захаросано-блудкава, като да живея в гигантско преспапие. Вместо в снежния глобус да отеква металната мелодия на музикална кутия обаче, той е изпълнен с плътните тонове на Синатра, Кросби и лейди Ела. Високите нотки пък идват от кухнята, където, след като ми е подал червената топка, сега партньорът ми бели мандарини.

Това е първата Коледа в този дом, където се пренесох преди по-малко от година.

Преди това – първото дълбаeне на тикви за небългарския празник Хелоуин.

А преди него – първите летни жеги с отворени късно вечер прозорци.

Първото барбекю на терасата, на която закачих специално купени цветни лампички. Първият ми рожден ден, който събра в мартенския студ най-близките ми другари, за да осветим чисто новия и недовършен тогава апартамент.

Всъщност, за сградата, строена през 1934 г., моите емоции са всичко друго, но не и първи. Тук много, много преди мен са слушали радиото с последни новини от фронта. Неопитни млади майки са правили плахи стъпки в готварството. Семейства са се карали и след това са се сдобрявали. Използвали са пространството за работа. Свирели са на пиано. Същото онова пиано, което майсторите миналата есен опаковаха внимателно, за да не го изцапат при боядисването, и което бившите собственици почти ни оставиха. И други преди мен са започвали деня си с кафе на терасата.

Знанието за стотиците хиляди спомени между тези стени дава още по-голяма стойност на апартамента. Дом е, когато е обживян с цялата палитра от емоции – допреди това е геометрично подчинена комбинация от

стени, мебели и въздух в правилни пропорции.

Не съжалявам, че двегодишната дъщеря на най-добрите ми приятели ми надраска стената с тебешир. И то напук на хвалбата ми, че тук всеки един квадратен сантиметър е мислен дълго. Сега малката Анна си има един квадратен сантиметър в този дом, който е сътворила тя.

Прекарах 27 години, живеейки някак чужд живот. В апартамента на семейството ни, на баба ми, в къщата в Киев, където завърших гимназия, в няколко жилища в Англия и Холандия, докато следвах. Трудно е да обясня на друг човек, че през всичките онези години не исках или не можех да си подаря и една купичка дори. Не заради парите, а защото ясно съзнавах, че подслонът не е изцяло мой. Или е временен. Или че в края на годината ще трябва да се местя в друга квартира.

Сега в името на извоювания уют не се оплаквам, когато трябва да пусна прахосмукачка, а след украсяването на тази първа елха у дома ще се наложи да мина след игличките, няма как. Но пък си струва. Виж колко гиздаво седи тази първа голяма червена топка на фона на гордото празнично дърво!

Суетя се около елхата още половин час, доизкусурявам, оглеждам, импровизирам, след което доволно сядам на бара и просто ѝ се радвам. Големият зимен глобус се разклаща и виждам как кокосовите снежинки бавно танцуват във въздуха. Няколко от тях падат в чисто новата ми купичка, пълна с обелки от мандарина.

Автор: Андреа Пунчева, PREMIUM Lifestyle

Научете повече за възможностите за финансово планиране и консултиране на сайта на NN Bulgaria или посетете най-близкия до вас офис на NN.