Косово е независимо. Какво още чакаме?*
Мост в разделена Митровица, Косово. Снимка: БГНЕС
|
Николай Добрев – преподавател в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски”, адвокат
Обявяването на независимостта на Косово преди няколко седмици дойде като голяма изненада за много държави, включително и за България.
А не би трябвало да е така, защото имаше немалко официални изявления на влиятелни политици от Косово, които показваха решимостта на преобладаващата етническа общност в Косово да създаде своя държава.
Освен това статутът на Косово допреди няколко седмици създаваше сериозни проблеми за цялата международна общност, защото беше ясно, че ООН само временно администрира областта и рано или късно трябва да се намери трайно решение на „косовския” проблем.
А не бива също така да забравяме, че нито населението в Косово беше удовлетворено от своето положение, нито пък сръбската държава реално упражняваше някакъв контрол върху областта Косово.
Но сега вече трябва да говорим за Косово като държава – независим и самостоятелен субект в международните отношения. С основание обаче може веднага да бъде поставен следният въпрос към международноправната наука – към кой момент възниква една държава като субект на международното право. Възможни са два отговора.
Първият е, че държавата възниква със самия акт на обявяване на независимостта й и е без значение дали тя ще бъде призната от други държави впоследствие.
Според другото становище обаче признаването от страна на международната общност е задължителна предпоставка за легитимността на новата държава. Както в повечето случаи като че ли правилното решение се намира някъде по средата на посочените два подхода.
Държавата възниква от момента на обявяване на нейната независимост, но за да може да тя да бъде разглеждана като реален и равнопоставен партньор в международните отношение от останалите държави е необходимо все пак тя да получи признаване - ако не от преобладаващата част от държавите, то поне от един значителен брой държави.
Новата държава Косово много бързо получи официално признаване от голям брой държави, като сред тях бяха и държави-членки на Европейския съюз. Следователно, тезата, че Косово все още не е държава или пък не е легитимна такава, е абсолютно несъстоятелна.
За България все още е актуален въпросът дали да признае държавата Косово. Аргументите в полза на отказа от признаване са почти изцяло свързани с евентуалната реакция на Сърбия спрямо България в случай че признаем Косово.
И наистина в сръбските медии се появиха материали, в които открито се призовава да бъдат предприети „санкции” спрямо българите, ако правителството на Република България признае Косово.
Тези настроения в Сърбия са отчасти разбираеми, но каквито и рестриктивни мерки да предприемат сръбските власти спрямо български граждани, то най-вероятно те ще се окажат в нарушение на международното право и съответно за самата Сърбия ще възникнат неблагоприятни последици (в които се изразява международната отговорност на всяка държава).
Това е така, защото България е суверенна държава и това дали да признае една нова държава зависи единствено и само от България. Другият аргумент против признаването на Косово се опира на тезата, че прекрояването на границите на Балканите може да засегне и България в обозримо бъдеще и затова трябва да се въздържаме от всякакви стъпки, с които се променя статуквото.
Този аргумент обаче също е лишен от всякакво основание, защото вече беше изяснено, че Косово вече е конституирано като независима държава.
Най-разумното решение на българското правителство, което отговаря на националните интереси на България, е най-скорошното признаване на Косово.
То произтича не само от несъстоятелността на доводите против признаването, но и от необходимостта да бъде зачетено правото на самоопределение на косовските граждани и да бъде гарантирана сигурността в Западните Балкани.
Трябва да се съобразяваме и с обстоятелството, че непризнаването на Косово би довело до дълготрайно влошаване на отношенията ни не само със самото Косово, но и с Албания, а дори и с Македония.
Самото признаване може да бъде извършено както официално (признаване de jure) – с изрична декларация, така и неофициално (признаване de facto) – със сключването на международен договор, вкл. и за установяване на консулски отношения. Изборът е на българското правителство.
* заглавието е на редакцията
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
PULS
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |