Наистина ли някой мисли, че Никола Саркози не беше прав, когато нарече циганските лагери във Франция „развъдник на проституция, трафик на хора и експлоатация на деца”. И наистина ли някой вярва, че Саркози е расист, фашист и ксенофоб? 

Канцлерът Ангела Меркел пък обяви мултикултурализма за „напълно провален модел” и  се противопостави на идеята, отричаща необходимостта от съществуването на доминираща култура в полза на интеграцията – тоест на адаптирането (още не са я нарекли никак, но и това ще стане).

Това е изключително сериозна промяна в мисленето и поведението на европейските лидери спрямо имигрантите, малцинствените общности и политиките към тях. И частичен отказ от политическото лицемерие. 

У нас обаче президентът Първанов силно се възмути от френската държава и особено от посланика й, който ни каза да си интегрираме ромите, вместо те да имигрират*. 

Ахмед Доган и депутатите му дори внесоха в НС нарочна декларация. “Изразяваме дълбоката си загриженост относно принудителните мерки, предприети от органите на някои държави, насочени към роми и предвиждащи тяхното връщане в съответните страни, и ги призоваваме да прекратят този процес”, пише в нея ДПС. Нали не се заблуждаваме за какво става дума? 

Публична тайна са два факта. Ромите са електорален резервоар за всяка партия или политик, който може да си ги позволи – морално и финансово. И всеки политик, който си позволи да назове нещата с истинските им имена, бива атакуван, както стана с Цветан Цветанов, който ни „посрамил” в Брюксел, като признал, че циганските гета са инкубатор на престъпност. 

Мой приятел, талантлив и вглъбен човек, който не забелязва подробностите около себе си (дори земетресенията влизат в тази категория), пътувал из Родопите и описвайки живота и хората, изведнъж изрече думата „екстериториалност”. Звучи ви пресилено? Кажете кога сте влизали в циганска махала? За замръкване да не говорим. И имате ли куража за това? А така нареченото мешере? Кои са тези съдии, за какво правораздаване става дума? Къде в конституцията е записано, че може да има две правораздавателни системи? 

Какво са според вас информациите по медиите за 12-годишни родилки? За циганско момиче, два пъти продавано от родителите си за булка, пък то бягало, те го връщали. Всяка година телевизиите се надпреварват да снимат в Бачково „пазара” на цигански момичета (деца) – веселичко и шаренко изглежда някак си. Какво си казваме, ако изобщо обърнем внимание? Че са цигански работи?! А става дума за пазар (покупко-продажба) на хора! А упоените бебета по кръстовищата, осакатените, за да изкарват повече от просия, деца? А проституиращите, болнави, необразовани, лишени от шанс деца? Те нямат ли човешки права, за тях няма ли правозащитниците да скочат на крака и да ги защитят от родителите им?

Общност, която съществува изолирано и не се съобразява нито с писаните, нито с неписаните норми на една държава.

И нека да се разберем – НЕ мразя циганите (и не смятам думата за оскърбителна), НЕ мразя никого по предусловие, но се разтрепервам от безпомощност, когато мисля, говоря и пиша за това публично лицемерие.

Какви ли специализирани програми за „интеграция” е ползвал Никола Саркози, син на емигранти, че стана даже президент на Френската република. Да не би на едно „немалцинствено” дете, просто завършило средното си образование, да му е по-лесно да се интегрира и да се справя с трудностите. 

„Не децата продуцират бедност, а получаващите държавни помощи продуцират деца. Статистиката доказва това, защото тези, които живеят от социални помощи, имат значително повече деца от останалата част от населението. Така в нашата образователна система непрекъснато се покачва процентът на децата, които са от т.нар. прослойка на отдалечени от образованието семейства. След завършване на училище, което е успешно в много малко от случаите, повечето нискоквалифицирани младежи поемат по пътя на своите родители.

Социалните помощи обаче имат противоположно въздействие върху готовността за интеграция: това ги освобождава от необходимостта да променят традиционния си начин на живот, да положат усилия да научат езика и да си намерят работа. Така правият път на социалните помощи води към паралелните общества. Ако не искаме това да се случи, трябва да сменим посоката на движение – към пазара на труда, към образованието, към семейната политика и към воденето на диалог”.

Това е откъс от „Германия се самоликвидира” на немския икономист и политик Тило Сарацин** и съм сигурна, че сте го „прочели” като отнасящо се за България. И ако там става дума за имигранти, то тук си говорим за хора, които принадлежат към българската нация. 

Какво тогава „възпламенява” сърцата на пазителите на политически коректните действия и говорене в България? 

„Ние сме под влиянието на странно противоречие: от една страна, доминира влечението към развлеченията и скандалните разкрития, а от друга, властват евфемизмите на политическата коректност. Но пък в обществото е налице много силна потребност към неразкрасената истина. Онзи политик обаче, който реши да поеме този голям политически риск, лесно става жертва на медийната власт, която упражняват политически коректните”. (И това е цитат от Сарацин.)

Хайде тогава да спрем да си говорим хубавичко, гладко и лицемерно, нещата имат своите имена и не думите ги правят грозни и отблъскващи. 

*През 2009 година от Франция са екстрадирани 10 000 роми от Източна Европа, а от януари до юли 2010 – още 5000. През юли френският президент разпореди 200 души от Румъния и България, без право да пребивават на територията на Франция да я напуснат. Да сте чули нещо от медиите тогава? 

**Тило Сарацин също беше обвинен в нацизъм, расизъм и ксенофобия. Защото директно назова проблемите с имигрантите, които напълно съзнателно, по различни причини, отказват да се интегрират, тоест, отказват да спазват законите на страната, в която доброволно са отишли да живеят. Сарацин беше „изгорен” на клада от политици, медии и различни правозащитни организации. Макар че близо 50% от немците са съгласни с тезите, изложени в книгата му.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase