За да разбере гениалността на Роналд Рейгън, човек трябва да се върне към дните преди 75-ия му рожден ден, пише Чарлз Мур от в-к The Telegraph. На 28 януари 1986 година космическата совалка „Чаланджър” се разбива при излитане, всички 7 астронавти на борда загиват. Милиони гледат трагедията в живо предаване. 

Рейгън, който е в първата година на втория си президентски мандат, реагира със знаменито обръщение към нацията: „Бъдещето не принадлежи на слабохарактерните. То принадлежи на смелите. Екипажът на „Чаланджър” ни теглеше към бъдещето и ние ще продължим да го следваме. Ние никога няма да ги забравим, няма да забравим и последния път, когато ги видяхме тази сутрин – докато се подготвяха  за своето пътешествие. Те се измъкнаха от грубите земни окови, за да докоснат лицето на Бог”.

Един от най-близките съюзници на Рейгън, британският премиер Маргарет Тачър веднага изпраща съболезнователна телеграма.  Но това, което я впечатлява, е свръхестествената способност на американския президент да намери най-точните думи, които да изразят дълбоките чувства на цялата нация. За Тачър това е белег на велик демократичен лидер.

Анализирайки речта след трагедията с „Чаланджър”, можем да видим повечето от най-добрите трикове на Рейгън – възхвала на човешкия кураж, непоколебимата американска вяра в бъдещето и технологиите, способността с думите си да остави ярък спомен в съзнанието на хората. За да направиш всичко това се изисква и известна доза манипулативна тактика, твърдят от The Telegraph. 

В крайна сметка цитирайки част от поема, написана от американски пилот, чийто самолет се разбива във Великобритания по време на Втората световна война, президентът изопачава истината. Защото астронавтите от „Чаланджър” така и не успяха да се „измъкнат от грубите земни окови”. Но Рейгън можеше да бъде изключително убедителен и да завладява масите с драматични слова.

Разбира се, всички тези трикове не хвърлят сянка върху почтеността на президента. Самият той е абсолютно наясно, че като американски държавен глава неминуемо трябва да бъде и актьор (още повече бидейки реална филмова звезда преди да влезе в политиката ). Президентството е най-бляскавата сцена, която модерната политика може да ти предложи. Човекът, избран да я заеме, е длъжен да изиграе ролята си възможно най-добре. А като професионалист Рейгън много добре знае какви са мечтите и идеалите на американците, как да фокусира вниманието върху тях и как да ги направи глобални.

А и самият той ги споделя. Президентът вярва безпрекословно в американската представа за свобода, възможности и ограничено влияние на правителството. „Във време на масово недоволство американците биват убеждавани, че нашето единствено спасение е  да се превърнем в послушни овце на правителствения „пастир”. Аз обаче вярвам, че правителството не е решението на нашите проблеми – правителството е проблемът”, са думи, излезли от устата на бъдещия 40-ти президент на Съединените щати. 

Рейгън се бори категорично срещу деморализацията на страната през 60-те и 70-те години. Кариерата му като губернатор на Калифорния е сравнително успешна, но заради нетрадиционните си възгледи дълго време е държан встрани от голямата политика. И затова победата му на президентските избори през 1981 година се отчита като голяма изненада. Още повече, че е на 69 години, превръщайки се в най-стария държавен глава в историята на страната. Роналд Рейгън е роден 6 години преди Джон Ф. Кенеди, който става стопанин на Белия дом цели 2 десетилетия по-рано. 

Но всъщност възрастта на Рейгън е една от основните причини той да е толкова харесван и уважаван от избирателите – изглежда мъдър, уравновесен, далеч от болните амбиции за себедоказване. В тази връзка идва и прословутата му шега в президентския дебат през 1984 година срещу Уолтър Мондейл: „Обещавам, че няма да се възползвам за политически цели от младостта и липсата на опит на моя опонент”. 

Харизмата и сладкодумието на Рейгън обаче са примесени с непоколебима твърдост, особено що се отнася до външната политика. В седмицата на трагедията „Чаланджър” в годишното си обръщение „За състоянието на Съюза” президентът определя позицията си по отношение на Съветския съюз като „твърд като скала, ясен, стабилен и сигурен реализъм”. 

Рейгън не губи време да върне позициите на САЩ в Студената война. Президентът е убеден, че предшественикът му Джими Картър е дал опасно глобално предимство на СССР. С помощта на своите съюзници Маргарет Тачър и Хелмут Кол, Рейгън успява да разположи американски ракетни системи на европейска територия в непосредствена близост до Москва. Освен това дава ход на Инициативата за стратегическа защита, включваща изграждане на космически щит, наричана още „Междузвездни войни”.   

Сега тези действия са считани за гениални и в основата на американската победа в Студената война, коментира The Telegraph. Но по онова време Рейгън е бил ненавиждан не само от Комунистическия блок, но и от западноевропейските леви партии и голяма част от журналистическия елит. Според критиците му „Междузвездните войни” разрушват крехкия баланс, на който се крепи ядреното ненападение. Американският президент е описван като опасно глупав човек. Но според Чарлз Мур времето е показало, че Рейгън не е бил глупав. Да, пренебрегвал е детайлите. Но е бил решителен. 

Тази решимост се отплаща. Руснаците осъзнават, че не могат да контролират Европа чрез военна мощ, не могат да са равностойни финансово в „Междузвездните войни” и не съумяват да контролират непрекъснато увеличаващото се непокорно спрямо режима население. 

И когато Горбачов дава индикации, че е готов за преговори, Роналд Рейгън доказва правотата на политиката си. И започва да преговаря. През 1987 година е договорено споразумение за ядрено разоръжаване. Същата година в Берлин Рейгън призовава съветския си колега да „разруши тази стена”. Американското влиение довежда до нещо още по-добро – германският народ я разрушава сам. Стената пада, падат и комунистическите режими в цяла Източна Европа. 

За Рейгън остава славата, че е спечелил най-великата безкръвна война в човешката история, подчертават от The Telegraph. Години след президентството му той остава пример за съвременните политици. Дори и президентът Обама се прекланя пред управлението на Роналд Рейгън, въпреки че двамата са представители на противопоставящите се идеологии – демократическата и републиканската. 

Настоящите политически лидери наистина могат да се поучат от примера на Рейгън. Той никога не е правил компромиси със своято политическо верую. Винаги е разбирал, че публичните му изявления трябва съвсем точно да отразяват целите на управлението му. Но за разлика от редица консерватори, той винаги успява да „хуманизира” това, което има да каже. И пак да отправи категорично политическо послание. 

Дори когато става въпрос за личните му драми. През 1994 година в писмо до американския народ Роналд Рейгън обявява, че страда от болестта на Алцхаймер с думите: „Започвам пътешествие, което ще ме отведе до залеза на моя живот. Но знам, че пред Америка винаги ще има нова, ясна зора”. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase