За да не попита първокласникът: Кога е ваканцията?

Как родителите да помогнат в "прохождането" в училище
Обновена: 31 окт 2011 11:15 | 14 сеп 2011 10:45,
11
За да не попита първокласникът: Кога е ваканцията?
Снимка: Getty Images/Guliver Photos

За да не премине първият учебен ден под девиза “Кога е ваканцията?“, родителите трябва да подготвят своя първокласник как да се чувства добре в училищния процес.

Правилна настройка

За разлика от предните поколения днешните първокласници са посещавали предучилищни занимания, които в някаква степен ще облекчат процеса на адаптация. Но докато инцидентните занимания през изминалата година са били повод за гордост ("аз почти съм голям"), то всекидневното ранно ставане, уроците и домашните много скоро може да се превърнат в товар, смачкващ привлекателността на очакваното училище.

Не трябва да описвате училищното всекидневие като непрекъснат празник с весели приятели, интересни уроци и вкусни закуски от лавката.Това само ще доведе до разочарование и недоверие към родителите ("знаех си ,че нищо не разбират"). Обяснете на детето, че училището е нов етап, изискващ сили и време. Там може да е весело и интересно, но понякога е трудно, но всички трудности са преодолими, особено, когато родителите са наблизо.

Морална подкрепа

Тя е особено важна за новоизпечения ученик. Светът около него става съвсем друг. Дори такива обикновени неща като отиването до тоалетната или бюфета може да се окажат трудни и неразбираеми. Какво остава за четенето на глас и изписването на ченгелчета.

Задължително разпитвайте детето след учебния ден за приятелите, уроците, учителите. Реагирайте внимателно не само на думите (съобразителните деца казват това, което мама и тати искат да чуят), но и на тона, интонацията, изражението на лицето. Не забравяйте да му напомняте, че го обичате и вярвате в него.

Понякога и "децата-звезди" срещат трудности, тъй като не могат да разберат защо учителката така упорито пита онова момиченце, което половин час се чуди над задачата, а не него, който може да я реши на мига. Пояснете, че за учителя е важен всеки ученик, тъй като задачата му е да изучи всички, а не да отдели най-добрия.

Дисциплината в училище

С началото на учебната година детето получава и много нови задължения – да приготви дрехите и чантата си за следващия ден, да напише домашното, ако не е успял в училище... Най-лошото, което може да направи родителят, е да поеме неговите задължения. Така само за няколко месеца: "Дай мама да ти помогне" ще се превърне в "Мамо, пак си забравила да ми приготвиш чантата". Разбира се, в началото може да му помагате, но не и да правите нещата вместо него. Дори може да направите таблица, на която всяка вечер да отмятате задълженията.

Критиката

Вторият важен момент са оценките. Критиката тук е лош помощник. Първо, повечето от децата и без това страдат от неуспеха си, и второ, детето бързо изгражда имунитет към родителските упреци и тирадите просто минават покрай ушите му.

Критиката трябва да бъде конструктивна: "Как мислиш, защо в упражнението ти има толкова много грешки?", "Хайде да опитаме, преди да съставим изречението, да напишем сложните думи на отделен лист!" Когато се налага, критикувайте изпълнението, но не изпълнителя. Домашното е написано невнимателно, но ученикът е старателен, рисунката е зацапана, но художникът не е мазач, всички правят грешки. И, разбира се, всяка критика трябва да завършва с похвала, не дежурна, а по същество – "рисунката е зацапана, но лисицата има много хитра муцунка, все едно е истинска" или "В текста има грешки, но почеркът е красив и равен!"

Психолозите съветват винаги да наблягате на нещо достойно и интересно в детските постижения. Не просто: "Научил си го добре", а "Четеш ясно и изразително, браво!", "Декламираш като истински артист!", "В началото четеше добре, но в края направи някои грешки, хайде да опитаме пак".

Навременна почивка

Ако усетите, че първокласникът ви наистина е уморен, не спи добре или плаче без причина, организирайте му малка ваканция. По средата на учебната седмица отидете на кино, сладкарница, в парка. Просто така – без причина.

Подобни празници на "непослушанието" ще смекчат отношението към ученето. Най-важното тук е да не се поставя акцент върху това, че "бедното дете се е измъчило от учене", нека това да изглежда като най-обикновена изненада.

За да не попита първокласникът: Кога е ваканцията?
Снимка: Булфото
 

Здравословният подход

Важен фактор за успеваемостта и настроението е доброто физическо състояние на детето.

Пълноценен сън

Ранното ставане и липсата на следобеден сън са стрес за детския организъм. Недостигът на сън уморява детето по-бързо, води до неврози и дори предизвиква затлъстяване. Осигурете на детето поне 10 часа сън. Редовното недоспиване понижава работоспособността с 30%.

Правилно хранене

Чудесните рекламни кексчета, плодови млекца и сокчета, кренвиршите и белият хляб са любимите детски продукти, но всъщност са най-вредния източник на захар и мазнини. Децата, които не закусват пълноценно, страдат от излишни килограми и учат по-лошо, тъй като имат недостиг от витамини.

Сутрин първокласниците трябва да хапнат зърнени храни като каша или пълнозърнест хляб, плодове и млечни продукти без добавки. За да стане още по-сложно, специалистите съветват родителите да приготвят закуската красиво, така детето ще получи положителен заряд още от сутринта.

Щадящо натоварване

Безусловно музиката допринася за духовното развитие, рисуването – за фантазията, спортът е полезен за тялото, а френският звучи красиво. Но, натоварвайки детето с внушителен брой занимания, вие рискувате да го докарате до нервен срив и жестока преумора. Дори детето да се интересува от повече неща, постарайте се да ограничите на 1-2 извънкласните му занимания. Заниманията не трябва да са повече от едно на ден. Поне един ден от седмицата трябва да е свободен от всякакви допълнителни занятия.

Чудейки се между приложните изкуства и спорта, изберете подвижната форма на заниманията, за съжаление на повечето компютъризирани деца не им достига именно движение.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


11
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
11
0
 
0
 
! Отговори
74 набор преди 12 години
Аз учих по експериментална програма, в първи клас бяхме в училище по цял ден, като от 2 до 4 шестгодишните спяха, а ние играехме на двора, след това имахме още 2-3 часа. Не си спомням да ми е било трудно или натоварващо. Синът ми, който вече е 5 клас, първите 3 години оставаше на занималня следобед, училището осигуряваше това дори преди да стане задължително. Бяхме много доволни от игрите и разходките следобед, а и отлично ги подготвяха за следващия ден. Всичко това в държавно училище в странат
10
28
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 12 години
До 4-ти клас вече е *** като разпрани! Пълна деградация
9
0
 
31
 
! Отговори
momo преди 12 години
Спомням си, че с нетърпение очаквах да стана първокласник. Не знам как, но родителите ми бяха успяли да изградят в мен представа, че да си ученик е хубаво. Вече можех да чета, пиша и малко да смятам, така че не ми беше трудно. Спомням си обаче, че дори след 5-6 часа се чувствах уморен. Не знам как ще издържат децата сега по 10 часа в училище. Това е улеснение за работещите родители, но според мен в българските училища просто няма условия децата да стоят там толкова дълго - няма какво да правят..
8
1
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 12 години
Абе, то че в един момент детето ще пита, ще пъта, ама все пак да не е първата седмица. Иначе и най-интересното нещо, а българското училище определено не е интересно, омръзва и идва нормалното желание за почивка и разнобразие. Важното е като цяло детето да си изгради положетилно отношение към учебния процес, пък ваканциите са си хубаво нещо, нали? И без тях не може.
7
5
 
4
 
! Отговори
a преди 12 години
кога е ваканцията все пак тогава и аз съм ваканция
6
0
 
44
 
! Отговори
мим преди 12 години
не се тревожете родители за децата,те ще преодолеят промяната много по лесно и бързо от вас.бъдете им приятели,и ги научете да споделят с вас.тогава всичко ще е по-лесно.казвам ви го от опит,маика съм на две деца и баба на първокласник тази година.
5
0
 
41
 
! Отговори
яро преди 12 години
браво ,най-сетне нещо полезно да напишете :)но имам съмнения колко родители ще я прочетат цялата статия,че е малко дългичка,а да не говорим пък колко наистина ще почнат да действат според нея...
4
0
 
26
 
! Отговори
анонимна преди 12 години
Аз съм в кюпа тая година като родител и много ме е страх как ще свикнем и аз, и детето. :((( Навремето за мен не беше трудно, дори ми беше малко скучно в 1 клас, тъй като можех вече да чета и пиша. И доколкото помня, бях на половин ден и следобед ме гледаше баба ми. Сега най-вече ме притеснява преумората (ще бъдат по цял ден, от 8 до 6, и няма сън следобед като досега), и храната, която ще трябва да си носят, защото още няма да има стол. Абе тежко е и за децата, и за нас. :(
3
4
 
18
 
! Отговори
Анонимен преди 12 години
Абе лоша работа! Съчувствам им на дечицата! Хич не е лесно особено в 1-ви клас, добре че е предучилищнта група в детската градина, че все пак имат някаква подготовка, че ние от предишното поколение изживяхме доста голям шок, добре че майка ми все пак ме беше понаучила на азбуката и да броя, че иначе... ама не всичките ми съученици имаха моя късмет и дори след 20 години по-късно си спомням за сълзите и ужаса им. Добре, че учителката ни беше страшно търпелива.
2
1
 
44
 
! Отговори
Анонимен преди 12 години
"...за съжаление на повечето компютъризирани деца не им достига именно движение." Много истина има в тези думи.
1
1
 
47
 
! Отговори
123 преди 12 години
Чудесна статия, поздравления на автора! Би била много поучителна за много родители, ако я вземат под внимание!