Сензационното разкриване на тричленна банда неонацисти, отговорни за убийствата на деветима имигранти, собственици на магазини, и една полицайка в течение на близо едно десетилетие отвори кутията на Пандора за Германия.

Разкритията за пореден път насочиха светлината на прожекторите към потенциалната заплаха от крайната десница и пропуските на националната разузнавателна служба. Имигрантски групи са ядосани от начина, по който е подходено по случая и се страхуват за сигурността си.

"Имигрантите се страхуват заради бруталния и изключително организиран характер на престъпленията и защото проблемът е много по-голям, отколкото се смяташе. Те обявиха бъдещи нападения и споменаха други мрежи", казва Айман Мазиек от Централния съвет на мюсюлманите в Германия.

Съпредседателят на партия Зелени Джем Йоздемир, който е от турски произход, настоя роднините на жертвите да получат извинение от властите, които разследваха убийствата на осем турци и един грък, извършени между 2000 и 2007 г.

При разследванията полицията вместо да търси убийците сред неонацистите, се съсредоточила върху общностите на жертвите, следвайки сигнали, че някои от тях са имали финансови затруднения.

На фона на разкритията се усилиха и призивите да се забрани крайнодясната Националдемократическа партия. Християндемократическият съюз на канцлера Ангела Меркел превърна това в свой приоритет на годишната си конференция.

Престъпленията, станали известни като "дюнер убийствата", обаче продължават да са забулени в тайна. Миналата седмица 36-годишната Беате Цшепе се предаде на полицията, след като взриви бомба в апартамента си в източния град Цвикау. Телата на Уве Бьонхарт и Уве Мундлос бяха открити по-рано в горяща каравана в град Айзенах. Смята се, че са се самоубили след банков обир.

Оттогава непрекъснато излизат нови подробности, включително твърдения, че триото е било защитено от разузнавателните служби и дори че служител на разузнаването е присъствал на едно от убийствата.

Националдемократическата партия призна, че няма представа доколко негови членове са поддържали контакти с триото, но заяви, че призивите за забраната ѝ са непохватна маневра за отвличане на вниманието от националното разузнаване.

"Странно е, че тези деяния са се състояли в течение на много години и сега биват наричани тероризъм, обаче никой досега не беше поел отговорност за тях и не е ясно каква е била целта им. Преди политиците да призовават за забрана на Националдемократическата партия, признаха, трябва да разследват разузнавателните служби", коментира говорителят на партията Франк Франц.

Журналистът Кристоф Руф, автор на книга за Националдемократическата партия през 2009 г., смята, че е много вероятно националното разузнаване да е имало контакти с триото.

„Но те със сигурност не са знаели, че тези хора са убийци", казва той.

Случаят вече заплашва да се превърне в поредната неловка ситуация за националното разузнаване и подхода му към крайната десница. През 2001 г. опит за забрана на Националдемократическата партия се провали, защото конституционният съд прецени, че твърде много от доказателствата са дошли от партийни членове, които са работели за националното разузнаване.

„При всяко положение проблемът не е Националдемократическата партия, а по-скоро латентната ислямофобия като тази на бившия централен банкер и политик Тило Зарацин“, каза Руф.

В публикувана миналата година книга, която бързо стана бестселър, Зарацин обвинява семействата от турски и арабски произход, че отказват да се интегрират, разчитат твърде много на социални помощи и са заплаха за коренната германска култура.

"Едва ли някой в Германия би симпатизирал на кебаб убийствата, но много хора биха симпатизирали на Зарацин, а това е далеч по-опасно", каза Руф.

След терористичните нападения от 2001 г.  в САЩ се наблегна на борбата с религиозно мотивирания терор, добавя Мазиек.

"Крайнодесният тероризъм може да разцъфти, защото остана в сянката на тази промяна в приоритета", казва той.

„И това не е само в Германия, а из цяла Европа.“

"Имаме терористичните нападения в Норвегия, дискусията за минаретата в Швейцария, а във Франция има много крайнодесни изказвания", обяснява Мазиек.

Насилието е ежедневно преживяване за много етнически малцинства, особено в части от бившата Източна Германия, разказва Руф.

"Имаше вълна от насилие срещу етнически малцинства след обединението на Германия (през 1990 г.)", каза

Стефания Алофуокхай-Гхогому, която дошла в Германия през 1988 г. и работи за пребиваващите в Берлин нигерийци в Организация Диаспора.

"Мислехме, че с това е свършено, но сега пак ни е страх", каза тя.

                                                                                                                                                                                                 (БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase