Г- н Ганев, защо изведнъж се появиха толкова много заявки за нови партии, сред които и формацията БАСТА на отцепници от ГЕРБ?

Политическият фокус през новия сезон ще падне върху новите формации, защото се наблюдава сериозен вакуум в цялото политическо пространство и в ляво, и в дясно. Парламентарно представените партии нямат никакви перспективи за растеж. БСП е по-скоро на нивата си на твърд електорат и много трудно би могла да спечели някаква периферия, а ГЕРБ още не може да се легитимира като алтернатива на това управление на Пламен Орешарски и има много сериозни вътрешни проблеми. ДПС е на традиционните си нива, а „Атака“ отбелязва спад. Съответно този политически вакуум беше усетен достатъчно добре и това породи създаването на много политически субекти. Освен това имаме рекордно ниво на непредставителност в момента в парламента. Близо 1 милион души, които гласуваха на 12 май, останаха парламентарно непредставени, защото имаше огромен брой партии, които спечелиха сериозен електорален ресурс, бяха на около 1, 2, 3 процента и останаха извън НС. Това е сравнително ниска електорална база, на която стъпва това Народно събрание и освен това избирателната активност беше ниска и това достатъчно говори, че и в момента много хора се чувстват непредставени в този парламент, което поражда нужда от нови политически субекти.

Очаквате ли някои от новите политически субекти като например новата ромска партия, БАСТА, Реформаторският блок, да съберат достатъчно гласове на предстоящите избори, когато и да са те, и да минат бариерата от 4% за влизане в НС?

Реформаторският блок е най-близко до парламента. Другите партии още не сме ги изследвали на терен и въобще не знаем каква би била тяхната електорална база. Блокът дава перспективи за растеж, но пред него има много сериозни организационни и лидерски предизвикателства.

Какво бъдеще имат отцепниците от ГЕРБ и как стана така, че толкова близки до Бойко Борисов хора като Мирослав Найденов учредяват сега БАСТА?

ГЕРБ беше конструирана до голяма степен като партия на властта. Всичко, което беше ГЕРБ, тази партийна машина, беше до голяма степен създадена по места с цел консумация на властта. Много анализатори, включително и ние, прогнозирахме, че оставането на ГЕРБ в опозиция би бил много тежък сценарий, защото те вече няма да имат достъп до централната власт, а и на местно ниво, макар че на местно останаха доста влиятелни. Именно това лишаване от властта, която държеше партията, която беше много хомогенна, предизвика едни конфликти, които бяха туширани в рамките на мандата, благодарение на това, че имаше консумация на власт и тези конфликти, на които бяхме свидетели след изборите бяха заради това. Този прословут вече тандем Цветан Цветанов-Искра Фидосова изглежда има доста противници в партията. Това го заявиха дори и отцепниците от БАСТА и то още преди изборите, когато излязоха Емил Димитров и Мирослав Найденов, които са основните фигури в момента в тази организация. Мисля, че това е по-скоро да се решат някои вътрешно-партийни проблеми сега, защото хомогенността на парламентарната група беше поставена под въпрос още от самото начало. Но реалните перспективи на БАСТА са нищожни. Много се говори за ГЕРБ -2, но ако има такъв успешен проект за в бъдеще, не мисля, че това ще е БАСТА.

ГЕРБ може ли да последва съдбата на НДСВ, която вече не е водещ политически субект?

Всъщност ГЕРБ стана това през 2011 г., което НДСВ никога не стана. Те наистина направиха една истинска партийна машина в организационно отношение, но иначе като партийна архитектура ГЕРБ много прилича на НДСВ, защото това е лидерска партия, която е силно зависима от харизмата на своя лидер. Много ми е трудно да си представя ГЕРБ без Бойко Борисов, въпреки че се чуват такива гласове. Всъщност комуникационният талант, гений на Борисов държи всичко това, много трудно друг би могъл да бъде разпознат като истински лидер на тази партия. Но разликата е там, че НДСВ произведе много лица, личности, които и след НДСВ продължиха своя политически път като Меглена Кунева, а и самият Борисов. Но както с приключването на харизмата на Симеон Сакскобургготски, което повлече до голяма степен партията и тя няма как да има сериозни перспективи след него, си мисля, че същото ще стане и с ГЕРБ след оттеглянето на Борисов.

Социалните мерки, които правителството предприе, могат ли да смекчат  протестите, които продължават вече трети месец?

Тези летни протести не са свързани със социални претенции, а с някакви морални норми. Това са хора, които не се вълнуват до голяма степен от социалната програма, която прилага правителството през последните месеци. Но през есента може да се прибави и социален елемент, което ще постави правителство под още по-сериозен натиск. Вероятно ще има и такъв, защото синдикатите много добре знаят, че това ще е много опасен сценарий за правителството и при направата на бюджета за следващата година, те ще са с много агресивни искания и настоявания, защото кабинетът ще бъде в слабата позиция да не може да удари по масата и да каже „това са парите“. Ще има сериозно извиване на ръце.

* Димитър Ганев е докторант в катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в областта на изследванията на българския преход. Бивш стипендиант на фондация „Конрад Аденауер“.  Работи от две години като политолог в Институтa за социални ценности и структури “Иван Хаджийски”.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase