За правителството, за рейтинга на партиите, за студенстките протести разговаряме с политолога от Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски” Димитър Ганев.

Г-н  Ганев, българите стават все по-големи песимисти за това дали страната се движи в правилната посока, насрочването на нови избори дали ще поправи нещата?
 
Евентуални предсрочни избори биха туширали напрежението за някакъв период от време. Но като наблюдаваме динамиката в подкрепата за основните партии, можем лесно да направим извода, че при скорошен нов вот отново ще станем свидетели на  много сложна парламентарна конфигурация. Най-вероятно ще имаме два големи лагера – единият от БСП и ДПС, другият от ГЕРБ и Реформаторския блок, въпреки че трудно можем да говорим за втори лагер след категоричните заявки на реформаторите, че няма да единодействат с партията на Борисов. ГЕРБ продължават да са в политическа изолация. Твърде възможно е „златната акция” отново да се държи от някои от по-малки играчи, които имат шансове да попаднат в парламента, а именно – "Атака", НФСБ и партията на Бареков. Представете си колко трудно ще е съставянето на ново правителство. Разбира се, остава и възможността за „голяма коалиция” между БСП и ГЕРБ, но пък ми се струва, че няколко часа след обявяването й ще има нови протести. Всъщност ми е трудно да си представя управленска конфигурация, която ще бъде приета с надежда и оптимизъм от обществото.

Какво можем да очакваме в близките месеци?

Предстоят най-тежките месеци за властта – зимните. В тази връзка с основание можем да очакваме социални протести. Те може да са два вида – организирани от синдикати, каквито вече наблюдаваме, както и спонтанни като през февруари тази година. Тези протести ще са с подчертан социален елемент, а вълнения на социални теми са много по-опасни за това правителство, защото лайтмотив на това управление е именно социалната политика. Синдикатите са  много агресивни в исканията си, защото сега се прави бюджетът за следващата година и те знаят много добре, че правителството е много уязвимо на социална тема и използват това, за да  могат да постигнат максимума. Ако в крайна сметка правителството успее да удържи тези социални настроения, отиваме на европейски избори без парламентарни. Това е и основната цел – да се стигне до евровота. Изборите за български представители в Eвропейския парламент ще бъде обяснено като вот на доверие, като тест за властта. Основните партии ще се напрегнат организационно до максимална степен. Ако управляващите успеят да изкарат повече избиратели до урните от опозиционните партии или поне постигнат паритет, това ще прелегитимира властта им поне за известен период от време.
 
А какво искаха да докажат ДПС и БСП с митинга си в София и ГЕРБ с този в Пловдив?
 
Изглежда за нашия политически елит размерът има значение. От няколко месеца непрекъснато тече някакво мерене - колко души са на площада, колко електорален потенциал има всяка от партиите и т.н.. Съботните партийни митинги бяха просто пореден епизод. Властта реши да отговори с масовост на новата фаза на протестите, каквато бе студентската окупация. Но антиправителственият протест от последните месеци  като цяло загуби от съботния митинг на ГЕРБ. В очите на хората протестите ще бъдат привиждани като партийни – на БСП и ДПС от едната страна и на ГЕРБ от другата.
 
Доверието на основните партии продължава да стои на едно и също място,  какво да очакваме на нови избори?
 
ГЕРБ и БСП са в практически паритет. Разликите между първите две партии във всички социологически проучвания са в рамките на статистическата грешка. Въпреки че БСП е с едни гърди напред, трябва да се има предвид, че това е само декларация за вот, а пък и не сме в предизборна ситуация, защото в една предизборна обстановка ГЕРБ може да мобилизира по-голяма периферия от БСП. Така че при едни нови избори вероятно двете големи партии ще се различават с малко. Ще броим стотните. Въпросът е колко и кои от по-малките ще влязат. Защото много вероятно е именно от тях да зависи следващото мнозинство.

Студентите се сетиха да протестират месеци, след като на площада имаше недоволни граждани, дали не бяха мотивирани от външни сили?
 
Без съмнение има много студенти, които смятат, че това правителство е вредно и не трябва да стои. Всеки протест против правителството няма как да не възбуди интереса на политическите опоненти на управлението, които да се опитват да влияят върху него, да го насочват, да се възползват от него. Това е нормално и няма какво да ни учудва.
 
Ако наистина се стигне до спиране на парите по няколко Оперативни програми от ЕС, ще издържи ли бюджетът?
 
Трудно ми е да преценя. Не съм икономист. Но политически това ще е пореден тежък удар върху международната легитимност на това управление. Вече близо половин година не е имало задгранични посещения на Пламен Орешарски, освен едно в Китай. Някои говорят за международна изолация на това правителство.  Ако спрат и парите по европейски програми, това ще е нов тежък европейски удар. През декември ни чака и доклад на ЕК и не виждам основание да бъде положителен. Освен това и  Барозу каза съвсем категорично, че през 2014 година няма да се присъединим към Шенген. Въпреки че вероятно бежанският поток към България тук има основна роля.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase