В германския град Дрезден тромпетистът Лудвиг Гютлер се гордее с устремените в небето шпилове на бароковата църква "Фрауенкирхе", възстановена след разрушенията от Втората световна война, и вижда в тях символ на процъфтяващия икономически и културен живот на неговия град, пише Кирстен Грисхабер от Асошиейтед прес.

На около 440 километра оттам - в Дортмунд – Илзе-Маргарете Бонке се опитва да спаси западащия си град от проклятието на наркотиците, като събира от улицата иглите, с които е бил инжектиран хероин, но има хлапета, които й пречат - издебват я, смъкват й къдравата перука и я заплюват в лицето.

След като преди 25 години Берлинската стена рухна, двата града имат съвсем различна съдба: Дрезден става магнит за фирми от областта на високите технологии и културен център, а Дортмунд затъва в дълбока икономическа депресия. Изненадващото може би в това е, че Дрезден се намира в бившия комунистически Изток, а Дортмунд някога беше символ на икономическата мощ на капиталистическия Запад.

Като цяло западната част на Германия все пак продължава да е по-просперираща от източната: на изток безработицата е по-висока, доходите са по-ниски, а населението е по-старо, тъй като младите се местят на Запад в търсене на по-добри възможности. Но Изтокът си наваксва и намалява изоставането, а в някои важни случаи ролите вече са разменени. Това до голяма степен се дължи на все още задължителния данък "солидарност", въведен след обединението, за да се помогне за повишаване на жизнения стандарт в бившата Източна Германия - около тези плащания има все повече спорове, защото някои райони в Западна Германия започнаха да западат.

В Дрезден - един от най-големите градове в бившата Източна Германия с 530 000 жители - икономиката процъфтява, а университетите привличат студенти, които след дипломирането си често остават тук, за да работят в множеството изследователски институти и компании за производство на компютърни чипове.

Безработицата е 8 процента - за сравнение като цяло в бившата Източна Германия делът й е средно 9 процента; от 2006 г. градът вече няма дългове.

"Дрезден е отличен пример за добре извършена структурна реформа", каза за Асошиейтед прес заместник-кметът Дирк Хилберт. След рухването на комунистическата система през 1989 г. бяха премахнати около 75 000 работни места - близо една трета от работната сила на града. Но градът успя да убеди нови работодатели като "Фолксваген" и международни производители на чипове да отворят заводи в Дрезден.

След обединението в бившия комунистически изток бяха налети между 1,5 и 2 трилиона евро (1,9-2,5 трилиона долара), за да може боледуващите колективни стопанства и държавни фабрики да бъдат превърнати в конкурентни капиталистически предприятия. Лъвският дял от парите дойде от гражданите, градовете и провинциите на Западна Германия. Милионите, отпуснати като субсидии, бяха важни за съживяването на града, каза Хилберт, но не бяха всичко.

"Тук на изток извършихме по-тежки реформи, отколкото на Запад някога са искали да правят", заяви той. Хилберт имаше предвид приватизирането на някогашна общинска собственост, съкращаването на 1000 души от градската администрация и намаляването на държавните помощи. Безспорно е, че така наречените пари от солидарност
помогнаха Дрезден да се превърне в магнит за туристи от цял свят.

В Стария град благодарение на западното финансиране бяха напълно обновени кралският дворец на някогашните владетели на Саксония, величественото кметство на Дрезден и музейният комплекс "Цвингер" с прочутите му сгради в стил рококо. Ремонтирана беше и операта "Земпер", възстановена по време на комунизма след разрушаването й при съюзническите бомбардировки през 1945 г., описани в "Кланица 5" на Кърт Вонегът. Известният солов тромпетист Гютлер е бил сред най-активните инициатори за възстановяването на църквата "Фрауенкирхе".

"Благодарен и щастлив съм от това, което постигнахме през последните 25 години", каза той. "Логично е да другаде да има проблеми . . . Но ние не получихме тези неща като подарък", заяви Гютлер.

В Дортмунд малцина са на това мнение. В някогашния промишлен център на западногерманската Рурска долина безработицата сега е 12,4 процента - почти двойно повече от средното за страната.

Градът има дългове за милиони евро. Контрастът с Дрезден е толкова потресаващ, че кметът на Дортмунд Улрих Зирау каза за Асошиейтед прес, че вече не може да обясни на жителите на своя град защо трябва да плащат данък "солидарност".

"Вече не би трябвало тези пари да се дават по принцип за източната част". "Те би трябвало да отидат при тези, които имат най-много нужда от тях", заяви Зирау.

Когато падна Берлинската стена, тогавашният канцлер Хелмут Кол даде на източногерманците прочутото си обещание, че скоро ще живеят сред "процъфтяващи пейзажи". Но градското разрастване на Дортмунд ражда един западащ пейзаж, защото високата безработица подхранва епидемията от наркотици и престъпност.

Бонке събира игли за инжектиране на хероин от пясъчници на обществените детски площадки, за да не се заразят децата с ХИВ или други болести. Хлапетата от години й викат на галено "баба Бонке". Но напоследък Бонке започва да се страхува за безопасността си, понеже тийнейджърски банди я тормозят по време на нейните обиколки.

"Наистина съм уплашена", каза Бонке, но добави решително: "Никога няма да се махна оттук."

Откакто падна Стената, нейният град, намиращ се в район, известен с каменовъглените си мини, производството на стомана и пивоварните, загуби десетки хиляди работни места, въпреки че упадъкът започна преди края на комунизма. За разлика от Дрезден, той все още се мъчи да компенсира загубените работни места в промишлеността, като привлича нови работодатели.

"В началото субсидиите за Източна Германия бяха доста необходими и с всички тези пари те наистина успяха да направят градовете си много хубави", каза кметът на Дортмунд Зирау. "Но е несправедливо те да продължават да получават пари, докато много градове на запад имат доста по-големи проблеми и финансови тревоги", заяви той.

В дортмундския квартал "Нордщад", където Бонке събира игли, с всяка измина година се увеличават опашките пред обществената кухня "Кана". Започналият неотдавна приток на бедни имигранти от Балканите, привлечени от ниските наеми в града, утежнява проблемите, като води до пренаселване на разнебитените сгради и подлага на още по-голямо напрежение ресурсите на града. Около 83 000 от всичките 580 000 жители на Дортмунд получават някакъв вид социална помощ.

В много части на града са доста разпространени уличната проституция, злоупотребата със забранени вещества, бездомничеството и престъпността.

"Тук се полагат доста усилия, за да се помогне с всевъзможни инициативи, но е потискащо, че хората все още трябва да живеят при подобни условия", каза католическият свещеник Ансгар Шоке, който от години се грижи за най-бедните от бедните.

Някои специалисти казват, че след като сегашната програма за субсидии приключи през 2019 г., тя би трябвало да бъде преработена, така че да включва всички икономически слаби райони в Германия, а не само източните. В същото време германската канцлерка Ангела Меркел, която е израснала в Източна Германия, похвали тази седмица западногерманските провинции за подкрепата им за възстановяването на изтока. А 25 години след падането на Берлинската стена тя обрисува положението в Германия в доста светли тонове .

"Днес имаме процъфтяващите пейзажи, които Хелмут Кол обеща навремето", каза Меркел. "Затова смятам, че най-накрая това, което е неделимо, расте заедно", заяви тя.

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase