Геополитиката мъчи литовците на този замрял КПП на границата с Русия, където преминаването с кола означава 48-часово чакане на опашка. Това напомня на някои защо бившата съветска република ще циментира връзките си със Запада, като влезе в еврозоната идния месец, пишат Алистър Скратън и Андриус Ситас от Ройтерс.

Напрежението с Москва не е преставало да тлее, откакто Литва стана първата република, провъзгласила независимост от Съветския съюз през 1990 г. , макар че само 6 процента от населението й е рускоезично - много по-малко, отколкото в съседните балтийски страни.

На 1 януари тя ще стане последната от трите балтийски републики, които ще се присъединят към валутния блок с надеждата, че подобно на Естония и Латвия, ще потекат повече инвестиции и ще спаднат лихвите по кредитите, което да стимулира една от най-бедните, но най-бързо растящи икономики в ЕС.

И трите републики усетиха тази година ефекта от напрежението между Изтока и Запада заради руското нахлуване в Украйна под формата на санкции срещу Русия и демонстрация на военна сила по техните граници.

Когато литовската президентка Далия Грибаускайте обяви изпращането на военна помощ за Украйна миналия месец, обвинявайки Москва, че е "терористична страна", Русия въведе забавен режим на обслужване по границата с нейния калининградски анклав - база на руския Балтийски флот и както мнозина литовци подозират - на тактически ядрени оръжия.

Броят на частните литовски коли, пресичащи границата, спадна десетократно. "Преди това отнемаше само около два часа", оплака се безработният Лиониус Меделис, един от само тримата водачи, сгушили се в студа с надеждата да си купят евтин бензин в Калининград. "Това, което става тук, е ужасно", каза той.

Преминаването към еврото съвпада със стъпки към по-голяма енергийна независимост и с искания към НАТО за повече войски в Литва, което бележи ново отдалечаване от Москва.

Но половината от участниците в допитване в 3-милионната страна не се радват на еврото."Това е като филм на ужасите", каза възрастната Лайма Кресикиене пред супермаркет край границата. "Нима не разбирате? Не можете да си представите колко малко пари имат хората по селата тук. Само погледнете цените как скочиха в очакване на еврото", жалва се тя.

Пазарните реформи и всеобщата икономическа криза се отразиха твърде тежко на литовците и принудиха мнозина да емигрират. Но все пак малцина са против обръщането на Запад.

Руското навлизане в Украйна събуди страховете, че балтийските страни може да са следващите. НАТО трябваше да вдига във въздуха самолетите си над 150 пъти тази година в отговор на руски бойни полети, чийто брой нарасна над три пъти в сравнение с миналата година. Москва проведе изненадващи учения в Калининград през декември с участието на 9000 войници и 55 бойни кораба.

Руските санкции силно засегнаха транспортния отрасъл на Литва, в който са заети над 100 000 души, както и нейната млекопреработвателна индустрия. Ако целта е била страната да бъде върната в орбитата на Москва, то според анализатори ефектът може да бъде обратен, защото пренасочва вниманието на бизнеса на Запад и към новите пазари, като Азия.

"Мисля, че руснаците се опитват да ни поучават как да се държим," каза Гитанас Науседа, главен икономист в литовската банка SEB. "Но бизнес шефовете променят мисленето си – Русия вече изчезва от запазеното си място в стратегическите им планове."

Русия все още поема около 20 процента от (литовския) износ, сравнено с 60 процента на този, който отива за страните от ЕС.

Според правителството, което е сред най-гласовитите критици на Москва, все още има какво да се направи. Премиерът Алгирдас Буткевичус каза, че някои бизнес сектори все още не оценяват рисковете от връзките с Русия. "По-добре е да се работи с по-слабо рискови пазари, да се използват преимуществата на стабилна валута като еврото в Литва, да се получават по-ниски печалби в замяна на по-дългосрочна стабилност на бизнеса", каза той пред Ройтерс.

Голяма крачка напред бе направена през октомври, когато плаващият терминал за внос на втечнен природен газ "Индипендънс" ("Независимост") пристигна в Литва, съпроводен от силна охрана.

Това събитие бележи края на зависимостта на балтийската страна от руския газ, като й позволява да го внася и от страни като Норвегия.

Макар че руската криза може да обърка прогнозите, централната (литовска) банка твърди, че членството в еврозоната може да прибави 1,3 процентни пункта към брутния вътрешен продукт (БВП) в дългосрочен план. Очаква се икономиката да отбележи ръст от 2,9 процента през тази година. Мащабните съкращения на разходите в съчетание с икономическата криза доведоха до свиване на литовския БВП с 15 на сто през 2009-а - спад, който бе преодолян чак през 2014 г. Около една десета от населението емигрира след началото на кризата.

Сега Литва изглежда по-стабилна от много икономики в ЕС, но въпреки това шефът на централната банка Витас Василиаускас казва, че няма място за самоуспокоение. "Еврото дава много възможности. В същото време трябва да продължаваме напред с реформите", каза той в интервю. Дълбоки проблеми има в образованието и здравеопазването, с изтичането на мозъци, и дори хора от бизнеса са скептично настроени относно изгодите от въвеждането на еврото.

Висвалдас Матийосайтис, изпълнителен директор на "Вичиунай груп" - производител на замразени продукти, изнасяни за 56 страни и с персонал от 7500 души, се оплаква от недостиг на квалифицирана работна ръка. Неговата компания е принудена на кара работници от 200 км . "Производителността не е каквато е на Запад. Нужни са големи инвестиции, за да се повиши производителността", казва той пред конвейер от жени, които ръчно режат рибата на филета.

Запитан дали въвеждането на еврото ще подобри положението, той без колебание отвръща: "То не променя нищо!"
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase