Когато Антанас Зубавичус включва осветлението в своята занемарена къща, това е единствената светлинка, която се вижда на километри наоколо. Той е последният жител на Думблюнеляй - някога оживено земеделско село в Литва, което постепенно е изоставено от обитателите си, емигрирали в търсене на по-добър поминък, пише Людас Дапкус от Асошиейтед прес.

"Никъде няма да ходя. Това е моята земя, - казва 60-годишният мъж, сочейки към изоставените, порутени къщи наоколо. - Когато си отида, ще настъпи и краят на това село."

На 1 януари Литва стана 19-ата страна, приела еврото с надеждата, че присъединяването й към официалната валута на Европейския съюз ще й донесе повече инвестиции и ще оживи търговията. Но засилващата се интеграция на балтийската страна с по-богатите европейски страни има и зловреден страничен ефект - вълна от емиграция, която изпразва селищата и причинява недостиг на работна ръка.

Емиграцията от страната непрекъснато расте от 2004 г., когато тази 3-милионна страна се присъедини към ЕС, членството в който гарантира свобода на движението. По време на финансовата криза през 2008-2011 г. по над 80 000 души - почти 3 процента от населението - напускаха страната всяка година, главно към Германия, Великобритания и другите по-богати икономики, където получаваха в пъти по-високи заплати. Експертите предричат, че тази тенденция ще продължи и дори ще се засили.

Строителни предприемачи се оплакват, че дори с големи увеличения на заплатите от 10-20 процента годишно не могат да задържат работниците. И проблемът не е ограничен само в малките населени места. Повечето търговски молове, ресторанти и фирми в някога оживени градски центрове изпитват нарастващ недостиг на работна ръка. "Тук просто не останаха квалифицирани хора", казва Арвидас Авулис, изпълнителен директор на "Ханер" – водещ инвеститор в недвижима собственост и предприемач, специализиран във високото строителство.

Дори бегъл поглед към числата с надниците показва защо е така. Според официалните данни на Евростат физически работник в Литва получава средно по 1,80 евро на час срещу 4,30 в Испания и 8,60 в Ирландия. В секторите, изискващи по-висока квалификация, като компютърни технологии, медицина или сферата на услугите, за които литовската образователна система произвежда висококвалифицирани кадри, разликите в заплащането са още по-големи.

В новогодишното си слово президентката Далия Грибаускайте каза, че приемането на еврото е "нашата възможност да растем и да се развиваме като модерна европейска държава, да си поставяме нови цели и да гледаме уверено в бъдещето".

На 31 декември - ден преди официалното въвеждане на еврото, литовският премиер Алгирдас Буткевичус благодари на онези, които въведоха лита като официална валута през 1992 г. и приветства влизането в еврозоната. Това ще бъде новият инструмент за гарантиране на по-голяма икономическа и политическа сигурност", каза той на среща с банкери и бизнес лидери.

Същия ден купувачи масово нахлуха в магазините, за да използват последната възможност да се освободят от литовете си въпреки уверенията на централната банка, че националната валута ще се приема в цялата страна до средата на януари.

"Имах няколко хиляди лита останали вкъщи и реших да се освободя от тях, преди да е станало твърде късно. Това е печеливша ситуация: не трябва да чакам на опашка в банката, а и ще зарадвам децата си", каза инженерът Миндаугас Казлаускас, който купи доста скъпа игрална конзола.

Очаква се членството в еврозоната да помогне на литовската икономика, въпреки че самият валутен блок се бори за постигане на растеж. Наличието на същата валута, както в 18 по-силни икономики, ще улесни търговията и ще намали инвестиционните рискове за чужденците. Очаква се лихвите по държавните заеми да спаднат с почти 1 процентен пункт, което ще се отрази и на частния сектор.

Проблемът е, че Литва е най-бедният член в еврозоната и макар че нейната икономика расте по-бързо, отколкото тази в повечето страни от ЕС, тя трябва да измине дълъг път на развитие, преди да може да предлага заплащане на труда като това в другите страни от ЕС.

Не е изненадващо, че повечето литовци одобряват приемането на еврото, тъй като то ще циментира връзките на страната със Запада и ще остави отворени за тях вратите на по-богатите трудови пазари.

Проучване на "Болтик берент рисърч", оповестено но 26 ноември, сочи, че 53 на сто от запитаните подкрепят членството в еврозоната, срещу 47 на сто през септември. Спада броят на противниците на еврото - 39 на сто срещу 49 на сто през септември. Интервюирани са общо 1002-ма души, като допустимата грешка е 2,5 процента.

Опасенията на скептиците са свързани с неотдавнашните проблеми с държавните дългове и икономическата стагнация в еврозоната. Според Пранчишкус Шлюжас - журналист и активист на противниците на еврото, присъединяването към еврозоната е "една от най-големите глупости на всички времена". Той недоволства от факта, че Литва се отказва от някои национални пълномощия, като например възможността да определя своите лихвени проценти или бюджетни дефицити.

За други обаче такива икономически аргументи имат второстепенно значение пред въпроси като националната сигурност - в частност, страха от нарастващата агресивност на Русия. Заедно със съседите си Латвия и Естония Литва бе окупирана от Съветския съюз в продължение на почти 50 години.

"Мисля, че е добре да се сближим с останалата част на Европа, тъй като единствената друга алтернатива е да станем приятели с Путин", казва Жанина Гайлиене, пенсионирана начална учителка във Вилнюс.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase