Очертава се връзките между Москва и НАТО да бъдат замразени окончателно, а до пет години алиансът ще започне да подготвя Грузия за членство в организацията, пише руският журналист Константин Егерт от руското радио "Комерсант Еф Ем" за "Дойче веле".

Преди няколко дни взех интервю от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Основна тема естествено бе руско-украинският конфликт. Бях смаян колко решителни и негативни са оценките на моя събеседник за политиката на Москва.

Генералният секретар не е ръководител на алианса, а един вид координатор, който да подпомага съюзните страни в намирането на общ език, а после публично да представя и защитава общата им позиция пред политици, експерти и журналисти. В този смисъл категоричността на Столтенберг би трябвало по принцип да тревожи Москва. В крайна сметка въпреки всички проблеми НАТО е най-успешният и най-мощен военен съюз в историята.

Партньорството е игра

Всъщност Кремъл мисля не е твърде притеснен от поредното захлаждане в отношенията с алианса. Те бяха напрегнати и в най-добрите времена. А днес са стигнали направо нулата. Формално - защото Брюксел замрази всички контакти с Москва. Едва ли обаче някой от руските лидери жадува да бъдат възстановени. Сега вече "крепостта Русия" изобщо не търси приятели и партньори на Запад.

Още от 1997 г. впрочем, когато Русия и алиансът подписаха в Париж Основополагащия акт, Москва и Брюксел използваха принципно различни подходи в осъществяването му. Те по-скоро си играеха на партньорство, вместо да бъдат партньори. НАТО се надяваше, че рано или късно Кремъл ще схване: студената война е минало, тъй че американски (а от 1999 г. и полски) танкове никога няма да тръгнат по улиците на Смоленск или на Псков.

Всичките съвместни учения за спасяване на кораби в беда, за борба с тероризма и пиратството, размени на делегации и лектори се разглеждаха от алианса като своеобразна психотерапия, убеждаваща Русия да кротне, да се адаптира към новите реалности и постепенно, след 20-30 години, да стане "като нас" - ако не членка на НАТО, то поне сигурен партньор.

Голяма част от руския военнополитически елит пък виждаше в граденето на връзки с алианса най-вече възможност "да преиграе" студената война - донякъде с друг резултат. Борбата срещу включването на бивши съветски републики в НАТО се нареди сред основните външнополитически задачи на Москва.

Букурещ даде на Путин "картбланш"

В този смисъл я зарадва най-вече срещата на върха на НАТО през пролетта на 2008 г. Заради активната съпротива на германския федерален канцлер Ангела Меркел Украйна и Грузия в края на краищата не получиха План за действие за членство. В замяна им се предложи декларация, че в бъдеще страните им със сигурност ще станат членки на пакта.

Владимир Путин изтълкува решенията от Букурещ като фактически признаващи изключителното право на Москва да контролира постсъветското пространство. Войната с Грузия от август 2008 г. явно затвърди това убеждение на Кремъл. Защото натовските съюзници, скъсали тогава отношенията с Москва, ги подновиха още през 2009 г. Решението на Кремъл да анексира Крим и намесата му в Източна Украйна до голяма степен идват от факта, че там виждат в НАТО организация, нежелаеща политически конфликт с Русия заради нейните съседки.

Само веднъж изглежда видяхме НАТО и Русия свързани с истински взаимноизгодно сътрудничество. Транзитните превози на товари и военнослужещи на алианса от Афганистан в Европа през руска територия със сигурност бяха класически пример на успешно взаимодействие въз основа на ярко изразени общи интереси в борбата с ислямистите. Москва наистина получаваше от НАТО възнаграждение за транзита, но в случая това бе вторично спрямо общата стратегическа цел.

Скоро ли предстои Грузия да влезе в НАТО?

Стратегически НАТО е изправена пред въпроса как да гради отношения с Русия и дали да го прави изобщо. За целта обаче трябва да отговори на друг, доста по-труден въпрос - какво да прави с Грузия и с Украйна? В Украйна днес има война, а после ще се точат с години политически и военни реформи. Това дава възможност да се отложи за известно време дискусията за формата на бъдещите връзки между Киев и алианса.

Но Грузия, където военната реформа бе успешна, а проучванията редовно потвърждават стремежа на огромното мнозинство към НАТО, все тъй настоява да получи План за действие за членство. А Тбилиси е наясно: баналната представа, че няма начин да влезеш в НАТО с неуреден териториален конфликт, не е съвсем вярна. В последна сметка решението за членство на една или друга страна е изцяло политическо.

В случая с Грузия даването на членство ще означава пряка политическа конфронтация с Русия, водеща до съответните непредсказуеми последици. Откаже ли, пактът ще признае ексклузивните права на Русия върху постсъветското пространство - нещо невъзможно за повечето членки.

Много неща може да се променят през 2017 г., след като бъде избран нов президент на САЩ. Америка естествено не командва всичко в НАТО, както правеше СССР в Организацията на Варшавския договор. Американците обаче могат да повлияят сериозно на дневния ред на алианса. Освен това сега привържениците на грузинското и на украинското членство в НАТО разполагат с цял куп допълнителни аргументи.

Според мен, ако не видим сериозни промени в политиката на Москва (нещо малко вероятно в най-близко време), темата за членството на Грузия ще изпъква все по-силно на лидерските срещи на алианса, започвайки от следващата, насрочена тази есен във Варшава. Нещо повече, убеден съм, че до пет години Тбилиси ще получи План за действие за членство. Което ще е най-драматичният и най-рискован момент в отношенията между Русия и НАТО.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase