Благодаря, г-да политици, за пенсионната реформа. Нямам търпение да се пенсионирам, а 2037 година се очертава наистина вълнуваща. Ще потекат едни блага и тъй като тогава ще съм пенсионер още отсега се замислям за една околосветска обиколка след толкова години труд. Ех, мечти...

Благодаря на съдбата, че съм мъж, защото момичетата от моето поколение обичаха балета. Според новия закон те ще трябва да правят пируети до 45-годишна възраст, което съгласете се - не е толкова лицеприятно за гледане. Но да оставим балерините и да видим сухата статистика в масовия случай.

Мъжете и жените ще се пенсионират до достигане на 65 години към 2037 година за трета категория труд, а изискването за трудов стаж е 40 години за мъжете и 37 години за жените.

Калфин обеща, че през сакралната 2037-ма една жена, която сега взима 650 лева заплата, тогава трябва да получава 1100 лева пенсия. Супер, ама как да вярваш на българските политици, които не спазват утрешните обещания, а да им вярваме за нещо, което би трябвало да се случи след 20 години?

А и защо Калфин не ми обясни какво точно ще можем да си купим с тези пари тогава? Или това не е важно, важното е, че и след две десетилетия ще взимаме по-малки пенсии от гърците в най-голямата им криза през цялото им съществуване като държава.

А как ще обясни Калфин, че родителите ми, които са взимали добри заплати, сега взимат мизерни пенсии? А фактът, че все по-малко българи работят, за да издържат милиони пенсионери?

Някъде включени ли са сметките, че сме катастрофирали демографски? А многодетните семейства у нас не са точно тези, които са свикнали да работят и да плащат осигуровки.

Но да погледнем към светлото бъдеще. За да взима заслужената си пенсия, един мъж ще трябва да навърти 40 години стаж. За да ги натрупаш трябва да започнеш работа най-късно на 25 и да бачкаш без прекъсване. Което в тази държава е някакъв вид геройство или по-скоро невъзможност. Родните работодатели се "избиват" да взимат млади хора на работа. Да, те искат младоци, но със стаж още преди да са завършили образование и с малки претенции за заплата. Влезте в обявите и ще се убедите сами. След 25 години капитализъм и демокрация трудът у нас е обезценен. Соцмаксимата: "Той ме лъже, че ми плаща, аз го лъжа, че му работя" все още е на пиедестал. А тези, които работят много и печелят много да не се подсмихват - и те ще дойдат на нашата пенсия.

Ще плащаме осигуровки с убедеността, че няма да доживеем да се видим като пенсионери. То май това е идеята. Както винаги тези реформи ни ги изискват европейските партньори. Но на тях им е лесно. В уредените държави хората и на 80 години са активни, даже идват на море у нас. А на мен статистиката ми е отредила да съм на този свят 67 години. То у нас си мрем рано от хубав живот, а и ние сме си такива едни суетни - искаме дори и на погребението си да изглеждаме добре.

Евроскептицизмът у нас ще се увеличава, защото сред хората остава усещането, че вече десетина години ни командват, казват какво трябва да правим и защо. За да ни отпуснат някой заем в повече, който бъдещите поколения ще плащат. Не се научихме да градим държава, но пък се научихме да крадем и живеем на заем. Теглим все нови и нови, краят му не се вижда на този живот на кредит.

Като се замисля - пенсия не ми трябва. В народопсихологията ни е залегнало, че чакаме смъртта в по-активна възраст, да не тежим на децата. Затова благодаря на политиците, че не ни оставят да бъдем пенсионери, защото на мен трудовият стаж на 67 години няма да ми стига, а по това време най-вероятно ще имам и още вноски по кредити. Дано застраховката живот да ги покрие, защото банката може да остане и на сухо. Моите деца едва ли ще живеят в държава, в която "за милиони няма закони, за кокошка няма прошка". Едва ли ще им се нрави някой политик през 2037-ма да им обещава светли бъднини през 2067-ма. Затова и моите вноски, живот и здраве, до 67 години. Каквото взели, взели.

Като слушам политиците покрай пенсионната реформа направо нямам търпение да се пенсионирам. През 2037-ма... Но пък вътрешното гласче се бунтува. Защо внасям осигуровки за пенсия като едва ли ще я доживея? Ако не я дочакам - държавата няма да я даде на моите близки, нали трябва да сме солидарни.

Но на мен ми писна да съм солидарен. Писна ми с моите пари да хрантутя безделници и крадци без нито ден трудов стаж. Писна ми "самотни" майки да получават от държавата повече пари от мен под формата на социални помощи, писна ми от хора, които само реват за интеграция и искат права, но нямат задължения. Писна ми от светли бъднини.

Излизам на протест, ма то и у нас едни протести - жалка работа. Излизат някакви хора срещу 20 лева и надуват някакви вувузели сякаш са на световното по футбол в Южна Африка. Не знаят защо са на площада, но го узурпират. Но не ги обвинявам, защото това са 20 лева над мизерната им пенсия, а те високите няма да доживеят. То пък и един живот. Ех, нямам търпение да дойде 2037-ма...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase