Когато поредната забрана, идваща от руските власти, е лична инициатива на Владимир Путин или се пръква от обезличеното гъмжило в Държавната дума, това посвоему е логично, пише руската редакция на Дойче веле. Името на Путин е пряко свързано с острия ултраконсервативен завой в руската политика от последните години, а депутатите са настанени по креслата в парламента не за друго, а за да го подкрепят. На по-зле отива, щом видим като ограничител на поредните свободи Дмитрий Медведев.

Помним Медведев като добродушен президент модернизатор, любител на социалните мрежи и модните джаджи - затова, предложи ли кабинетът му нещо непопулярно, Медведев сякаш предава самия себе си. Нали казваше навремето, че свободата е нещо по-добро от несвободата, а ето че сега сам тъпче свободата.

Страничката на руския премиер във Фейсбук, последен артефакт от модернизаторските му времена, днес е сбор от съвсем не либерални лозунги: я заместване на вноса с родно производство, я критики срещу Украйна. Хората, свързвали някога с името на Медведев надежди за промени отгоре, днес се притесняват от този спомен. Медведев е вече е част от миналото.

Премиерът в Русия е по-малко от премиер *

Естествено, днес руската власт е путиноцентрична дотам, че би било наивно да говорим за самостоятелни решения на министър-председателя. Премиерът в Русия е по-малко от премиер; Медведев няма самостоятелна политическа тежест - или старателно я крие, също съвсем логичен вариант.

Отдавна вече не е добър тон да коментираш слуховете за предстояща оставка на Дмитрий Медведев. Тия слухове плъзнаха още в началото на премиерската му кариера, а той си е все там, все тъй работи и не само това - колкото повече наближават поредните избори в Русия, толкова по-малки са шансовете за смяна на правителството.

Всеки, заел мястото на Медведев - независимо дали е Кудрин или Шойгу **, автоматично ще бъде приет за кажи-речи сигурен приемник на Владимир Путин - и ето ти алтернативен център на властта, нездрави настроения в най-различни среди, конфликти, нестабилност. Само това не, по-добре да си стои Медведев.

Премиерските му години очертаха като най-силно негово качество, гарантиращо трайни позиции, тъкмо почти комедийния публичен образ и демонстративно загърбените амбиции. Невъзприеман от никого сериозно, той никому не пречи, съответно е твърде слабо вероятно да изгуби поста.

Медведев като втори Хрушчов?

Публичната йерархия на руската власт едва ли съвпада с реалното разпределение на ролите в Кремъл и правителството. Ако съдим по медийното присъствие, най-влиятелният политик в Русия след Путин е прессекретарят му Дмитрий Песков, а това надали е така.

Кой влиза в близкото обкръжение на Владимир Путин? На кого ще заложи той, щом поиска безболезнено да напусне властта? Името на Дмитрий Медведев последно би хрумнало на средностатистическия политолог, но нищо чудно точно тук да се крие главната политическа тайна на руския премиер.

Сравнението може да не е съвсем коректно, но сред страховитите съратници на Йосиф Сталин - всеки с огромен силов и административен ресурс, най-малко сериозна персона години наред бе Никита Хрушчов, за който мемоаристи пишат, че Сталин го карал да играе гопак ***. Закономерно е, че в крайна сметка нов диктатор стана тъкмо най-несериозният съратник на вожда.

В затворения кръг на "колективното ръководство" рискуват най-много и почти винаги губят играта точно хората, смятани за силни и сериозни. И щом те си прегризат гърлата, на сцената излиза почти винаги онзи, който е танцувал или кротко се е усмихвал. Не те ли вземат на сериозно, това е най-силното предимство, за каквото човек би мечтал.

Ако Медведев публично бе останал верен на себе си, ако говореше все тъй за модернизация и се опъваше на консерваторите, кариерата му отдавна щеше да свърши. Днес той може би се държи най-правилно от всички в екипа на Путин. Състоянието на властта в Русия поставя под удар най-вече хората с нескрити амбиции.

Впрочем самата възможност сериозно да описваме днес путинския режим с категории от сталинските апаратни традиции е крайно неутешителна диагноза за руската власт. Византийството като политическа философия винаги е било характерно за обитателите на средновековната крепост, откъдето се управлява Русия - да не забравяме обаче, че Византия падна отдавна и традиционното апаратно интригантство изобщо не я спаси.

* Алюзия за стиха на Евгений Евтушенко: "Поетът в Русия е повече от поет", б. р.
** Бившият финансов министър на Русия Алексей Кудрин или сегашният министър на отбраната Сергей Шойгу, б. р.
*** Украински народен танц. През 1938 г. Сталин изпраща Хрушчов да оглави украинската компартия - фактически да управлява Украйна

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase