Снимка: Reuters

1234567891011

Годината започна с клане. На 7 януари във френската столица двама братя нахлуха в редакцията на френския сатиричен седмичник "Шарли Ебдо". Изданието често се подиграва с Пророка Мохамед, но и с папата, както и с повечето световни лидери. В атаката загинаха 12 души, сред които двама френски полицаи, 10 души от редакцията и успяват да ранят 11 души. Двамата братя успяха да избягат и след 2 дни бяха заловени, но преди това успяха да предизвикат заложническа криза.

След първоначалният шок всички се замислиха за свободата на словото, но и за свободата на придвижване, носене на оръжие и какво ли още не. Роди се фразата "Аз съм Шарли". Атаката предизвика порой от критики за сигурността. Само за да се стигне 10 месеца по-късно до серията от атаки, които разтърсиха Париж в нощта на 13 ноември. Но за това малко по-късно.

Март месец светът стана свидетел на самолетна катастрофа, която постави едни други въпроси - като например дали авиопревозвачите не правят доста компромиси с пилотите си. Пилотът на Germanwings, който разби самолет във Франция и уби себе си и още 149 души, бе преминал психологически тестове при постъпването си в компанията. Но определено не е бил годен да лети в онзи фатален 24 март.

По-късно следователите намериха предсмъртното му писмо. А бившата му приятелка разкри пред медиите, че някога той ѝ бил казал, че целият свят ще научи името му и ще го помни.

Междувременно, докато светът слушаше за "Ислямска държава" и зверствата ѝ в Ирак и Сирия, встрани останаха всякакви други зверства. В Кения 147 студенти християни бяха застреляни от групировката "Ал-Шабаб". В Нигерия "Боко Харам" почти ежедневно извършваше атентати. По същото време, когато Париж бе разтърсен от атаката в "Шарли Ебдо", "Боко Харам" закла безмилостно 2 000 души в Нигерия. Това продължава и до днес. Ден преди атентатите в Париж "Ислямска държава" извърши двоен атентат в ливанската столица "Бейрут", при който загинаха 41 души и бяха ранени близо 200.

И тъй като явно тероризмът ни дойде на гости и забрави да си тръгне, да се върнем на атентатите. В началото на лятото младежко събиране в турския град Суруч, близо до сирийската граница, се превърна в кървава баня. Загинаха 27 младежи, които се бяха събрали, за да подпомогнат възстановяването на кюрдския град Кобане. За атаката на 20 юли отговорност пое отново ИД. А на 10 октомври всичко се повтори, този път в Анкара. Едно мирно шествие се преобърна за секунди. Загинаха 97 души и стотици други бяха ранени.

Оказва се обаче, че джихадистите не се задоволяват само с убийства и мъчения на хора. Също толкова зверски джихадистите се отнасят и с паметниците на културата. През август те заличиха от лицето на земята древния град Палмира. Малко по-рано пък джихадистите разпространиха видео, в което унищожават яростно редица други паметници, включително и статуята "Лъвът Алат", която бе на около 2 000 години и преди стоеше на входа на музея на Палмира. Малко по-късно древният град повтори печалната съдба на иракските градове Ашур, Нимруд и Хадр, унищожени от терористите.

"Защитникът" на историята – Халед Асаад бе обезглавен от  "Ислямска държава". Голяма част от съкровищата, пазени в музеите в Палмира, бяха изнесени, но Асаад бе пленен и подложен на продължителни разпити. Джихадистите са се опитвали да измъкнат от него информация къде са скрити паметниците на културата, но безуспешно. И той е обезглавен там, където е прекарал голяма част от живота си – сред колоните на Палмира.

И докато през цялата година от ИД сееха разруха и смърт, Непал бе разтърсен. Буквално. На 25 април трус с магнитуд 7,8 по Рихтер бе регистриран в Непал. Броят на загиналите надвърли 7 700 души. В първите дни хиляди души бяха в неизвестност. Лавини под Еверест, стотици хиляди жилища, изравнени със земята, а природната стихия не се интересува дали няма да изравни със земята дори световно културно наследство. Трусът бе толкова мощен, че според учените скоростта на въртенето на земята се е забавила. В крайна сметка обаче над 8 милиона души изпитаха последиците от земетресението. Липса на храна и условия за нормален живот са все още най-големите проблеми пред Непал.

Непал бе разтърсен от природно бедствие, но лятото бе нестабилно и за Гърция. В края на юни страната обяви "банкова ваканция". Докато обикновените гърци имаха ограничение да теглят по €60 на ден, гръцкото правителство и Европейският съюз преговаряха за това какви пари може да получи страната. В цялата тази каша бе замесен и един референдум, на който гърците категорично казаха ΌΧΙ на изискванията на ЕС за строги икономии и реформи. Приказка за една дългова криза, която прерастна и в политическа криза. След вота финансовият министър Янис Варуфакис подаде оставка, а по-късно през лятото се стигна и до предсрочни избори, които отново спечели Ципрас.

Ципрас бе "левият" герой на Гърция. Той бе избран с обещанията да сложи край на икономиите, но евронатискът се оказа огромен.

Докато съдбата на Гърция бе в ръцете на лидерите на ЕС, във Виена се решаваше съдбата на ядрената програма на Иран. И така на 14 юли от австрийската столица дойде новината, че след 20-месечени преговори, най-накрая е постигнато споразумение. Сделката ограничи възможността на Иран да обогатява уран и така страната за поне 10 години няма да бъде в състояние да произвежда достатъчно материал за ядрено оръжие. Това не е краят. Макар че икономиката на Иран със сигурност ще се поосвежи, то все пак това със сигурност не е краят на историята. Веднага след сделката израелският пермиер Бенямин Нетаняху нарече "историческа грешка" споразумението на "шесторката" с Техеран. За сметка на това пък Обама благодари на Путин за помощта по време на преговорите.

И докато все още си спомняме за разгаро на лятото и одисеята с гръцката криза, да припомним и за "събитието", което продължава и до днес. Мигрантската криза.

Притокът на бежанци от Близкия Изток и Северна Африка се оказа далеч по-тежко изпитание пред ЕС, отколкото Гърция. Думата на 2015 година според дружеството за немски език е "бежанци". Те спяха по границите. Блокираха жп линии. Стачкуваха. Оставяха боклуци след себе си. Блокираха жп гарата в Будапеща. Крещяха, че искат в Германия. Aнгела Меркел пък ги прие с отворени обятия. Някои, бягащи от истинска война, зверства и ужаси, някои пък просто търсещи икономически облаги... всички искаха в Германия. В началото обществеността в страната, по примера на канцлера, също ги прие с отворени обятия. Появиха се плакати с надписи: "Бежанци, добре дошли сте!", сформирани бяха и доброволчески отряди, които помагаха с каквото могат.

Но как започна всичко?

През април 2015 година зачести употребата на фрази като "европейска мигрантска криза", когато 5 лодки с близо 2 000 мигранти потънаха в Средиземноморието и отнеха живота на 1 200 души. Всичките проблеми бяха започнали отдавна в страни като Йордания и Турция, но едва сега заляха и Европа. И се оказа, че Старият континент не е в състояние да се справи нито с притока, нито с трафика на хора. Под въпрос се оказаха някои от самите устои на Шенгенското споразумение. Изведнъж се заговори за Дъблинско споразумение, за горещи точки и външни граници.

Но две събития се откроиха доста по-ярко. В края на лятото научихме за десетки мъртви бежанци в камион. Оказа се, че 71 души са се задушили в хладилен ТИР. Задържани бяха 4 души. Трима от тях – българи. Но в крайна сметка до такава степен сме свикнали да има българска следа в подобни дела, че дори не успяхме да се изненадаме кой знае колко.

Дни по-късно един кадър остави Европа безмълвна. Лицето на трагедията стана малкият Айлан Курди, който едва тригодишен тръгва със семейството си в търсене на по-добър живот в Европа. Търсенето му привършва в морето. Крехкото му телце бе изхвърлено от морето на турския бряг. Айлан далеч не е единственото дете, което загуби живота си във водите на морето. За съжаление обаче състраданието ни сякаш започна и се изчерпа с него.

И така лятото се изтъркаля, мигрантите ни заляха, къде приети с отворени обятия, къде не чак толкова. Дойде есента, Анкара бе оглушена от бомбените атентати, а съвсем в края на октомври в небето над Египет бе свален руски самолет. Или пък катастрофира. Не, бе свален. Катастрофира. Имало е бомба. Нямало е бомба. Именно така излиза информацията за самолет A321 на авиокомпания Когалимавиа, който изпълняваше полет от Шарм ел Шейх за Санкт Петербург. Никой не оцеля от 217-те души на борда и 7-те души екипаж. "Ислямска държава" пое отговорност за свалянето на самолета, Москва отрече. Египетските власти обаче пък не откриха признаци за терористичен акт. Но е факт, че 224 невинни души загинаха.

В същото време в съседна Румъния един пожар отне живота на 63 души. 26 души изгоряха на място в клуб "Колектив" в столицата Букурещ, а по-късно още 37 загинаха в болници от изгарянията си. Пиротехнически ефекти, затворено пространство и голяма тълпа от хора никога не са добра комбинация. Щетите щяха да са много по-малко, ако клубът бе спазил всички изисквания за пожарна безопасност. Но...

След пожара хиляди румънци излязоха на протести срещу корупцията. Над 20 000 души участваха и скандираха: "Понта – оставка!" и "Убийци!". Румънците казаха "не" на корупцията и вече бившият премиер Виктор Понта подаде оставка. Само ден след като Букурещ бе огласен от демонстрациите.

Ноември отново руски самолет бе свален. Този път обаче Москва беше доста категорична за причините, довели до падането на военния им самолет. Кратко, точно и ясно – Анкара е виновна. Путин нарече инцидента "нож в гърба" и доста категорично обвини Ердоган в подкрепа към "Ислямска държава". Турция се защити – има право да свали самолет, който нарушава въздушното ѝ пространство. Така се почна с още един спор – дали все пак руският Су-24 е нарушил въздушното пространство на Турция или пък е летял в сирийското такова, както твърди Русия. Независимо от истината, отношенията между двете страни се обтегнаха до краен предел. Започна игра на геополитически шах, до която сме същвременно доста близко и достатъчно далеч.

Ноември беше доста наситен откъм събития. В средата на месеца изживяхме deja vu. "Атентати в Париж", "Жертви в Париж", "Заложническа криза във френската столица". Това бяха заглавията, които ни засипаха от западните медии. Но това нали вече се случи!?

Оказа се, че се случва отново и то в по-голям мащаб. Един изключително черен петък 13-ти. Шест места в Париж станаха сцена на терористични атентати, най-кървавите в Европа след края на Втората световна война. Стад дьо Франс, концертната зала "Батаклан", както и няколко заведения и барове бяха окървавени.

По време на приятелска среща между отборите на Франция и Германия отеква взрив. Евакуиран беше президентът Франсоа Оланд. За сигурността на хората беше взето решение те да бъдат оставени на стадиона.

Междувременно в зала "Батаклан", където рок групата "Eagles of Death Metal" изнасят концерт, влизат маскирани атентатори с викове "Аллах Акбар" и започват безразборна стрелба. Със стотици заложници и жертви завърши концертът. Междувременно подобна сцена се разигра и в няколко заведения и барове. Започна един друг концерт. Този на страха и параноята от тероризъм. Същата нощ Франция затвори границите си. Обявена беше най-високата степен на тревога, която продължава и до днес.

Терористите удариха не просто Париж. Техният атентат беше срещу нещо повече от френската столица – срещу начина ни на живот. Излизането в петък вечер, забавлението и свободата. Януари бяхме Шарли. Ноември бяхме парижани. Какво ли ще бъдем през следващата година?

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase