Вместо сбогом

За Трифон и лятото, в което цялата нация беше от деца
Обновена: 17 фев 2016 17:00 | 17 фев 2016 10:14, Красимир Ангелов
135
Вместо сбогом
Снимка: Reuters

За някого следващите редове вероятно ще са наивни, дори детски. И сигурно няма да сте далеч от истината, защото те се простират на детски спомени. Такива едни – наивни и идеалистични. Но пък красиви и неопетнени.

Беше лятото на далечната вече 1992 година. Едни хлапета на 7, сред които и аз, тепърва си правеха групичка от блока и се учиха да играят футбол. Игрище нямаше. Само една прашна поляна пред блока, с паркирани лади и москвичи. И тук-таме някое старо рено. Но нищо не им пречеше да мечтаят, че са част от звездите на Европейското по футбол. Казваш коя звезда си и си заплюваш. Друг нямаше право да бъде тази звезда в този ден. Пу, аз съм Томас Бролин. Друг ще му отвърне: Пу, аз съм Лаудруп. А трети беше Петер Шмайхел. Или Бергкамп. И така летен ден след летен ден. Редовно възрастните им вземаха топката, защото без да искаш нацелиш някоя кола, но...

Още по темата

Две лета по-късно нещата бяха все така същите за тези момчета, но и бяха доста различни. Тези хлапета бяха пораснали с 2 години, а и малко бяха задобряли с топката, поне доколкото едно дете на 9 можеше да бъде. И не, вече никой не искаше да бъде Бролин, Лаудруп или Шмайхел. Те искаха да бъдат и бяха Ицо Стоичков, Краси Балъков, Трифон Иванов, Данчо Лечков, Боби Михайлов... Разбира се, борбата за Стоичков беше най-голяма и “заплюването” за него беше още преди да се събрали всички за поредния мач пред същия този блок със същите тези лади и москвичи, както и първите вече малко по-лъскави западни коли, които обаче отнасяха същите удари с топката, както и старите соц возила. И понеже за мен бе невъзможно да се доредя до името на Камата, си имах други двама любимци – Краси Балъков и Трифон Иванов. И си заплювах тях. И детските игри се нижеха през деня, докато през нощта ставахме от леглата в 2,30, за да гледаме мачовете с Нигерия или Аржентина. За да не може да заспим след това от празнуващия Рашиди Йекини, който протягаше победоносно ръце в мрежата на нашата врата. И за да не можем да заспим от радост след головете на Стоичков и Наско Сираков във вратата на Аржентина. В един мач, в който между другото Трифон Иванов скри топката на един от най-великите нападатели в историята на футбола – Габриел Омар Батистута.

И докато детската игра в лятната ваканция си продължаваше, и всеки беше Ицо, Данчо, Емо, Боби и Трифон, нещо странно ставаше с възрастните. Те се вдетеняваха, необяснимо. Викаха от радост, не се караха на децата с топката отдолу, които удряха колите, а дори напротив – показваха футболно майсторство, когато топката попаднеше у тях. Старите лади и москвичи също изведнъж живнаха, почнаха да се окичват със знамена, след победа често бяха яхвани и поемаха свирейки по улиците... А по телевизията даваха някаква лудост – хиляди по улиците със знамена, тромби, свирки... Всеки целуваше другия, всеки мечтаеше. Вече не само ние – децата пред блока, бяхме Ицо, Трифон, Данчо и Боби... Те бяха цяла България и цяла България беше в техните сърца. Лудостта бе навсякъде. Една такава чиста и по детски.

Помня как часове преди решителния полуфинал с Италия, децата отново бяха там – пред блока с топка в крака. Покрай “игрището” им мина един комшия и подвикна: “Хайде, кой ще бие довечера?”. Играта спря за миг, едно от децата се обърна, застана мирно и запя: "Горда Стара планина"... Още преди да завърши фразата, другите изтичахме до него, хванахме се за ръце и заедно продължихме - "... до ней Дунава синей"... Е, футболното пиянство на една страна свърши някъде тук с омразния за всички френски арбитър Жоел Киню и великия Роберто Баджо. Но не и приказката за онези деца пред блока, които и след още 2, и след още 4 години – на Евро 96 и Мондиал 98, все още бяха там и макар поотраснали продължаваха да бъдат своите български футболни герои.

Сега, повече от 20 години по-късно, тези деца отдавна са пораснали. Ладите и москвичите пред блока вече ги няма. Всъщност вече го няма и мястото, където онези деца играеха, защото то се превърна в паркинг на новите, по-хубави и луксозни коли. Да, в този блок и днес има деца, но те не играят футбол. Всъщност играят, но повечето на новите си плейстейшъни или компютри. И не искат да са Ицо, Трифон или Краси, а искат да са Меси, Неймар и Роналдо.

Но не, те не са виновни. Те са ощетени. Защото те няма как да разберат и изживеят тази детска приказка, която ни донесоха с пламъка в сърцата си момчетата от Пеневата чета. И едва ли ще разберат и почустват, че имаше едно лято, в което цялата нация беше от деца. Заради една игра. И заради едни герои. И Трифон бе един от тях. И винаги ще бъде!

Сбогом, Туньо! А останалите момчета от онзи отбор -  бъдете живи и здрави още дълги години! Защото подарихте детска радост за цял един народ. Едно футболно пиянство, макар и само за един месец.

А аз как бих се върнал дори за миг пред онзи блок в онзи юли, заедно с един куп деца, които гонеха гумения "Striker" с един куп футболни мечти. А ти не искаш ли? Пу, аз съм Трифон! А ти?

В памет на Трифон Иванов!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


135
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
54
1
 
28
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Почина е родния му край,не някъде из света.Беше човечен и хрисим човек.Нека почива в мир
53
1
 
51
 
! Отговори
nemam nervi преди 8 години
Минаха 22 години и България отново е обединена ,но за съжаление в скръбта си за един велик футболист и мъжко момче
52
1
 
33
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Бог да го прости Туньо! Отиде се много, много рано.Беше железен на терена, а след като го напусна бе железен на софрите, пиячката и хазарта. Така беше решил да живее, така и живя. Поклон!
51
1
 
7
 
! Отговори
:) преди 8 години
Пу, аз съм Пламен Николов
50
21
 
3
 
! Отговори
Отчето преди 8 години
Иван Славков ще присъства ли на погребението?Щото успехите на футбола в БГ са заслуга на Батето!
49
1
 
19
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Много добре е написано!
48
2
 
24
 
! Отговори
Даниел Димитров преди 8 години
Аз бях на 15 тогава и по-щастливи мигове не си спомням от детството ми. Повярвайте ми ходехме след мачовете на Витошка и пред НДК имаше една Аптека точно на ъгъла на Витошка и Патриарха имаше хиляди хора по улиците цяла София не спеше движеха се едни полицейски джипове с развени знамена Български. Поклон пред паметта на Туньо. Златните ни момчета тогава просто направиха немислимото. Имаше един коментар дето прочетох не запомних автора му само ще му кажа че бях на мача с Германия 3:2 нищо случайн
47
2
 
26
 
! Отговори
скептика преди 8 години
До АнонименДето казваха за Трифон - МОЖЕ ПОКРАЙ НЕГО ДА МИНЕ ПРОТИВНИКА ИЛИ ПЪК ТОПКАТА, НО НИКОГА НЕ МОГАТ ДА МИНАТ ПОКРАЙ НЕГО И ДВЕТЕ! Почивай в мир, железни защитнико и добър човеко!---Е то ако топката мине покрай него ... не е добре работата ! :)))
46
1
 
33
 
! Отговори
анонимен преди 8 години
Бургас онова незабравимо лято беше една шеметна манифестация, металните кошове за *** служеха за барабани, викахме, пеехме и плачехме. Спомена ще ме топли докато съм жива. Сбогом Туньо и благодаря!
45
1
 
42
 
! Отговори
Халиф Мезути преди 8 години
Я, хубава статия в днес.бг! Не мога да повярвам.
44
1
 
31
 
! Отговори
94 преди 8 години
Искате да се повтори и аз го искам, но няма как да стане, когато тренировките са в Син Сити, Плаза с чашка в ръка и мадами. Затова и днес има 1 който успя - Бербатов. Всички останали къде играят? Второ - третодизионни отбори. Един талант за да стане звезда трябва да се изгради като такъв. Ето затова нямаме футбол и това лято няма да се повтори скоро. Поне не и докато не се променят много неща
43
1
 
43
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Дето казваха за Трифон - МОЖЕ ПОКРАЙ НЕГО ДА МИНЕ ПРОТИВНИКА ИЛИ ПЪК ТОПКАТА, НО НИКОГА НЕ МОГАТ ДА МИНАТ ПОКРАЙ НЕГО И ДВЕТЕ! Почивай в мир, железни защитнико и добър човеко!
42
1
 
40
 
! Отговори
94 преди 8 години
Защо толкова много хора казвате, че е случайност? Защото не се било повторило? Замисляте ли се, че тези момчета тренираха по - едно друго време. Тогава когато тренировките бяха тренивровки и имаше желязна дисциплина. Тогава, когато тренировката от сутрин до вечер ги направи завезди. Затова и играеха в големи отбори - Барса, Рапид Виена, Леверкузен. Тогава, когато тренировките не бяха в чалготеките и баровете с малките котета.
41
20
 
10
 
! Отговори
скептика преди 8 години
До 42За какво "детство" ми говориш ? 94-а бях на 26 години.Аз твърдя, че волейболният ни отбор е много по-добър от националният - и тогава и сега. Т.е. във волейбола има много повече константност и равномерност в представянето, от колкото във "цар"-футбол. Волейболният ни отбор редовно остава 4-и в света или европа на всяко първенство, което говори за стабилност и традиции, а не за случайност, каквато има във футбола ни!Нямаме традиции във футбола... трябва да е ясно това!
40
14
 
10
 
! Отговори
до 35 преди 8 години
A за отменения гол на Мунтяну на Евро'96 срещу нас нещо да кажеш?! Щеше да счупи гредата и тупна зад голлинията топката. Нека да бъдем обективни все пак,а не заслепени патриотари! И още- в САЩ'94 завършихме с отрицателна голова разлика факт,който никъде не се споменава! Това разбира се не омаловажава постигнатото,ама срещу Нигерия и Швеция станахме за резил! Както и срещу Испания по-късно във Франция. Стига величаене,реализъм трябва... Светла му памет на Трифон,един скромен и земен човек!
39
2
 
41
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Поклон пред Трифон Иванов!Почивай в мир!Поздравления за статията! Върнах се в онова незабравимо лято на '94-та. Бях студент, имахме сесия, но я карахме не от изпит до изпит, а от мач до мач ...
38
2
 
26
 
! Отговори
до скептика преди 8 години
Глупав е твоя коментар. Явно или не си прочел статията или не си вникнал в нея или не си имал детство, но най-малкото можеш да покажеш уважение към футболиста и Човека Трифон Иванов като поне днес си спестиш коментарите. Завинаги в нас и един от нас. Почивай в мир Туньо!
37
1
 
21
 
! Отговори
9090 преди 8 години
Надявам се , да не се бъркам нещо , все пак съм бил дете по това време . Та - спомням си ,ч е когато го трансферираха , беше "счупил" трансферния рекорд заБългария , 40 000 лв - за преминаването му в ЦСКА - преди 89-та г.Почивай в мир , Трифоне - носеше много радост на хората през годините ....
36
2
 
32
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
"94-та ни разглези и не оценихме по достойнство "96-та и класирането за световното през 98-***. Трябва да се научим да си ценим всичко хубаво, което ни се случва, защото след това губим и него. Господ да пази идолите и вдъхновенията ни.
35
41
 
7
 
! Отговори
скептика преди 8 години
До 35===Я си спомни - срещу Нигерия - три сухи шайби!След това дойде Гърция - най-слабият отбор тогава. И как ги бихме - с дузпи, след което крайният резултат беше просто статистикаСлед това Аржентина защо падна? Я си спомни?! Защото бяха психичеснки сринати, от липсата на наркомана МараДонаПосле дойде Мексико и голямата лотария, наречена дузпиМача с Германия може би беше един от мачовете, в които се показа "нещо", което беше повече плод на ентусиазъм и еуфория, отколкото на възможности