Вместо сбогом

За Трифон и лятото, в което цялата нация беше от деца
Обновена: 17 фев 2016 17:00 | 17 фев 2016 10:14, Красимир Ангелов
135
Вместо сбогом
Снимка: Reuters

За някого следващите редове вероятно ще са наивни, дори детски. И сигурно няма да сте далеч от истината, защото те се простират на детски спомени. Такива едни – наивни и идеалистични. Но пък красиви и неопетнени.

Беше лятото на далечната вече 1992 година. Едни хлапета на 7, сред които и аз, тепърва си правеха групичка от блока и се учиха да играят футбол. Игрище нямаше. Само една прашна поляна пред блока, с паркирани лади и москвичи. И тук-таме някое старо рено. Но нищо не им пречеше да мечтаят, че са част от звездите на Европейското по футбол. Казваш коя звезда си и си заплюваш. Друг нямаше право да бъде тази звезда в този ден. Пу, аз съм Томас Бролин. Друг ще му отвърне: Пу, аз съм Лаудруп. А трети беше Петер Шмайхел. Или Бергкамп. И така летен ден след летен ден. Редовно възрастните им вземаха топката, защото без да искаш нацелиш някоя кола, но...

Още по темата

Две лета по-късно нещата бяха все така същите за тези момчета, но и бяха доста различни. Тези хлапета бяха пораснали с 2 години, а и малко бяха задобряли с топката, поне доколкото едно дете на 9 можеше да бъде. И не, вече никой не искаше да бъде Бролин, Лаудруп или Шмайхел. Те искаха да бъдат и бяха Ицо Стоичков, Краси Балъков, Трифон Иванов, Данчо Лечков, Боби Михайлов... Разбира се, борбата за Стоичков беше най-голяма и “заплюването” за него беше още преди да се събрали всички за поредния мач пред същия този блок със същите тези лади и москвичи, както и първите вече малко по-лъскави западни коли, които обаче отнасяха същите удари с топката, както и старите соц возила. И понеже за мен бе невъзможно да се доредя до името на Камата, си имах други двама любимци – Краси Балъков и Трифон Иванов. И си заплювах тях. И детските игри се нижеха през деня, докато през нощта ставахме от леглата в 2,30, за да гледаме мачовете с Нигерия или Аржентина. За да не може да заспим след това от празнуващия Рашиди Йекини, който протягаше победоносно ръце в мрежата на нашата врата. И за да не можем да заспим от радост след головете на Стоичков и Наско Сираков във вратата на Аржентина. В един мач, в който между другото Трифон Иванов скри топката на един от най-великите нападатели в историята на футбола – Габриел Омар Батистута.

И докато детската игра в лятната ваканция си продължаваше, и всеки беше Ицо, Данчо, Емо, Боби и Трифон, нещо странно ставаше с възрастните. Те се вдетеняваха, необяснимо. Викаха от радост, не се караха на децата с топката отдолу, които удряха колите, а дори напротив – показваха футболно майсторство, когато топката попаднеше у тях. Старите лади и москвичи също изведнъж живнаха, почнаха да се окичват със знамена, след победа често бяха яхвани и поемаха свирейки по улиците... А по телевизията даваха някаква лудост – хиляди по улиците със знамена, тромби, свирки... Всеки целуваше другия, всеки мечтаеше. Вече не само ние – децата пред блока, бяхме Ицо, Трифон, Данчо и Боби... Те бяха цяла България и цяла България беше в техните сърца. Лудостта бе навсякъде. Една такава чиста и по детски.

Помня как часове преди решителния полуфинал с Италия, децата отново бяха там – пред блока с топка в крака. Покрай “игрището” им мина един комшия и подвикна: “Хайде, кой ще бие довечера?”. Играта спря за миг, едно от децата се обърна, застана мирно и запя: "Горда Стара планина"... Още преди да завърши фразата, другите изтичахме до него, хванахме се за ръце и заедно продължихме - "... до ней Дунава синей"... Е, футболното пиянство на една страна свърши някъде тук с омразния за всички френски арбитър Жоел Киню и великия Роберто Баджо. Но не и приказката за онези деца пред блока, които и след още 2, и след още 4 години – на Евро 96 и Мондиал 98, все още бяха там и макар поотраснали продължаваха да бъдат своите български футболни герои.

Сега, повече от 20 години по-късно, тези деца отдавна са пораснали. Ладите и москвичите пред блока вече ги няма. Всъщност вече го няма и мястото, където онези деца играеха, защото то се превърна в паркинг на новите, по-хубави и луксозни коли. Да, в този блок и днес има деца, но те не играят футбол. Всъщност играят, но повечето на новите си плейстейшъни или компютри. И не искат да са Ицо, Трифон или Краси, а искат да са Меси, Неймар и Роналдо.

Но не, те не са виновни. Те са ощетени. Защото те няма как да разберат и изживеят тази детска приказка, която ни донесоха с пламъка в сърцата си момчетата от Пеневата чета. И едва ли ще разберат и почустват, че имаше едно лято, в което цялата нация беше от деца. Заради една игра. И заради едни герои. И Трифон бе един от тях. И винаги ще бъде!

Сбогом, Туньо! А останалите момчета от онзи отбор -  бъдете живи и здрави още дълги години! Защото подарихте детска радост за цял един народ. Едно футболно пиянство, макар и само за един месец.

А аз как бих се върнал дори за миг пред онзи блок в онзи юли, заедно с един куп деца, които гонеха гумения "Striker" с един куп футболни мечти. А ти не искаш ли? Пу, аз съм Трифон! А ти?

В памет на Трифон Иванов!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


135
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
114
0
 
4
 
! Отговори
немам думи преди 8 години
България е една,жалко че политици я съсипват.
113
0
 
3
 
! Отговори
Boyo преди 8 години
Сладката, но жестока истина...
112
0
 
31
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Много добра статия за един страхотен човек!Моля администраторите на сайта да махнат снимката на Валери Божинов, която излиза под статията!
111
0
 
41
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Благодаря и на теб Трифоне,че скриваше топката не на един и двама. Почивай в мир, никога няма да бъдеш забравен!!!
110
0
 
58
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Едно голямо БРАВО!!!За първи път чета толкова добра статия тук. Стана ми мило, носталгично и тъжно, че някой ме върна в онези времена.Врмена когато Господ беше българин, когато гордия трибагреник се вееше в ръцете на Пеневата чета. А улиците...... Оооооо тогава всички бяхме едно, всички деца от улицата викахме с пълни гърла Българи юнаци...... Благодаря момчета, че направихте това за своята България, благодаря че още помним куража ви, хъса ви за победа, професионализма ви
109
0
 
33
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
БРАВО! Много добра статия!(как пък до сега никой не се обяви наистина "аз съм Туньо"?! човека имаше много повече стойност в себе си отколкото оня *** Шарли)
108
1
 
34
 
! Отговори
rado преди 8 години
Пиянството на един народ НИКОГА да не спре, ако ЩЕ да е такова като онова през 1994-а!!!! А, ако говоря за личности, то Трифон наистина е такава и странно защо точно на връх този празник "Трифон Зарезан" господ го прибра при себе си! Може би имаше нужда от един лъв, който да сътвори магия и да върне онова лято поне още веднъж. Може би Трифон наистина е светец, който сега ще грее със слънцето над нас, всеки божи ден! И дай боже по-често да се сещаме за него.
107
0
 
43
 
! Отговори
ванина преди 8 години
С голямо умиление и носталгия и сълзи в очите дочетох статията до края.Поклон пред Трифон Иванов!Да са живи и здрави останалите от този звезден отбор, дали повод за много радост и гордост на едно цяло поколение българи през онова незабравимо американско футболно лято!
106
0
 
29
 
! Отговори
Сандо преди 8 години
Вечна му памет на човека! Да са живи и здрави останалите! И целия народ като цяло!Иначе вярвам, че живота е колело и се надявам и нашите деца и внуци да изживеят нещо подобно.
105
0
 
41
 
! Отговори
aa1839 преди 8 години
Трифон Иванов - българският лъв и преди всичко Човек!
104
0
 
79
 
! Отговори
бубс преди 8 години
Много добра статия, браво :)
103
1
 
75
 
! Отговори
nike преди 8 години
По ирония на съдбата и двамата футболисти на снимката по - горе от мача между Нигерия и България през 1994 - Трифон и Рашиди Йекини, вече не са между живите. И двамата си отидоха без време. Бог да ги прости и дано са на едно по - хубаво място, а Свети Трифон ще остане завинаги в сърцата ни. Поклон, Великане!
102
7
 
24
 
! Отговори
МИТКО преди 8 години
Беше знаменито лято, няма две мнения! Имаше много радост..... Но защо днес, почти 22 години по-късно, никой не коментира тъжния факт, че някогашните национални футболни герои ликвидираха всичко онова, което се наричаше български футбол?? В качеството си на негови шефове и ръководители?? А един от тях дори, като кмет, прати в трета глуха цял прекрасен български град, носещ историческа слава още от времето на Възраждането???.......
101
3
 
60
 
! Отговори
К преди 8 години
Гледах последното интервю с Трифон Иванов, много истински човек и един велик спортист.Поклон пред светлата му памет!
100
1
 
61
 
! Отговори
W преди 8 години
Дълбок поклон и сбогом, Трифоне!Благодаря за незабравимите емоции и преживявания, които ни достави с момчетата от Пеневата чета през онова незабравимо лято, което не знам как да нарека, освен "пиянството на един народ". С теб си отива и нещо от всеки от нас, помнещ еуфорията, която беше обзела цялата нация тогава. Почивай в мир!
99
4
 
18
 
! Отговори
bebok преди 8 години
нека почива в мир. а вие спрете да ревете на умряло а почвайте да спортувате,щото с тези мазнини ще *** мнгого бързо
98
4
 
31
 
! Отговори
vivalchev преди 8 години
Днешните деца, даже не знаят "Що е то Striker?" ....Но да, незабравими емоции !Почивай в мир, капитане !
97
1
 
90
 
! Отговори
poklon преди 8 години
ПОКЛОН И СВЕТЛА МУ ПАМЕТ. НА АВТОРА... РАЗПЛАКА МЕ ЧОВЕЧЕ, РАЗПЛАКА МЕ!! ВЪРНА МЕ ТОЛКОВА ГОДИНИУ НАЗАД, АЗ БЯХ НА 19, БЕШЕ ЛУДО, ЛУДО ЛЯТО, ДНЕШНАТА МЛАДЕЖ ИДЕЯ СИ НЯМА, ЗА КАКВО ПИШЕШ, УВИ
96
1
 
45
 
! Отговори
Блок 8 Изгрев Бургас преди 8 години
Незабравимо лято. Какви мачове и турнири организирахме между блоковете в квартала. Данчо
95
1
 
67
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Имах щастието да преживея това лудо американско лято. Съжалявам за днешното поколение, което е лишено от тази радост. Все още храним надежда, че ще се роди ново поколение спортисти, които ще ни накарат отново да се гордееем, че сме българи!