Руският външен министър Сергей Лавров отпътува вчера за САЩ, за да се срещне с американския си колега Рекс Тилърсън и да участва в заседание на Арктическия съвет. Арктика остава сред малкото региони, в които Москва и Вашингтон все още си сътрудничат независимо от острата криза в двустранните връзки. Същевременно се отправят и взаимни обвинения в стремеж към милитаризация на региона, но експертите са убедени, че няма да се стигне до реален сблъсък в Заполярието, пише "Комерсант".

Утре в градчето Феърбанкс, щата Аляска, ще се състои министерско заседание на Арктическия съвет - междуправителствена организация, включваща освен Руската федерация и САЩ, Канада, Норвегия, Дания, Швеция, Финландия и Исландия. Русия ще бъде представена от министъра на външните работи Сергей Лавров. Той отпътува от Москва още вчера, за да се отбие на път за Аляска във Вашингтон, където ще се срещне с държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън. Дипломатите ще разгледат двустранния дневен ред и ще обсъдят ключови международни теми (най-вече Сирия). А после, във Феърбанкс, ще се фокусират върху проблемите на арктическото крайбрежие.

Както заяви пред "Комерсант" Дейвид Балтън, зам.-помощник на държавния секретар, въпреки острите разногласия по други въпроси САЩ смятат сътрудничеството с Русия в Арктика за сполучливо.

За доказателство американският дипломат сочи факта, че първите дипломати на страните от крайполярните ширини планират да сключат във Феърбанкс спогодба за съвместна научна дейност.

През 2015 г. заради разногласията около Украйна тогавашната председателка на Арктическия съвет - Канада, отказа да подпише с Русия юридически задължаващо междуправителствено споразумение за борба срещу замърсяването на Арктика с петрол. На двете си предишни заседания впрочем (в Исландия през 2011 и в Швеция през 2013 г.) съветът прие юридически задължаващи документи по различни аспекти на взаимодействието в Заполярието. Съответно документът, подготвен за подписване във Феърбанкс, ще стане вече трети панарктически договор: приемането му изглежда няма да е проблем, тъй като всъщност става дума за американско-руска инициатива.

Сътрудничеството в рамките на съвета обаче не пречи Москва и Вашингтон да си отправят все по-често обвинения в стремеж към милитаризация на Арктика. На 3 май например командващият бреговата охрана на САЩ адмирал Пол Закънфт заяви, че американските власти са разтревожени от нарастващото военно присъствие на Русия в Заполярието. "Москва разполага с всички фигури, а ние - само с пешка и може би топ. Ако погледнем тази арктическа партия, в самото й начало те вече ни дават шах и мат", предупреди военният, припомняйки по-специално, че САЩ имат два ледоразбивача (но само един годен за използване в Арктика), а Русия – 40.

Междувременно - дни преди това, руският министър на отбраната Сергей Шойгу посочи със съжаление, че НАТО придвижва военната си инфраструктура към руските граници в Арктика. "В Северна Норвегия досами границата на Русия е създаден модерен полигон, където засега на ротационна основа е разположен натовски контингент", уточни той.

Тревога будят у Москва и зачестилите военни учения в региона. Следващите мащабни маневри са насрочени в Норвегия - от 22 май до 2 юни; в тях ще участват 100 самолета и над 1000 военнослужещи от 12 страни (предимно членки на Северноатлантическия алианс). Самата Русия впрочем редовно прави през последните години големи военни учения в Заполярието и строи там военни бази.

При все това според експерти рискът от сериозен конфликт в арктическия регион в момента не е висок. "Арктика ще процъфтява в икономически план, само ако там цари мир. Превърне ли се в територия на конфликт, с икономическите й перспективи е свършено. Това е нещо, което разбират всички околни страни", заяви пред "Комерсант" Пол Бъркман, професор от института по право и дипломация "Флечър" към университета "Тафтс" в САЩ.

Според експертни оценки в Арктика се намират близо 13 на сто от предполагаемите световни петролни ресурси и 30 на сто от газа. А както сочи публикуван миналата седмица доклад на Арктическия съвет, запази ли се днешното темпо на топене на ледовете, към края на 30-те години от текущия век ледената покривка на Северния ледовит океан почти ще изчезва през летните месеци, което ще направи ненужни Суецкия и Панамския канал.

"Макар да има икономически и политически разногласия между някои членки на Арктическия съвет, всички полярни държави са наясно, че проблемите на региона са решими само чрез сътрудничество - увери пред "Комерсант" и Дъглас Норд, професор от университета в Умео (Швеция), автор на книгата "Арктическият съвет". - Съветът има опит в постигане на консенсус едва ли не по всички важни за региона въпроси. И в този смисъл е пример как да се балансират общите нужди с интересите на отделните членки."

Проява на добра воля от полярните държави очакват и финландците, които ще поемат на срещата във Феърбанкс поредното двегодишно председателство в Арктическия съвет. "Засега не се допуска конфликтите в други части от света да обхванат и Арктика. Общите усилия трябва да целят Арктика да се запази и в бъдеще като зона с ниска конфликтност", заяви за нашия вестник външното министерство на Финландия.

Бъдещата председателка на съвета има амбициозен план - да свика първа Арктическа среща на върха, в която да участват главите на всички полярни държави. Финландското външно ведомство впрочем признава, че за целта са необходими две условия - "качествен дневен ред на форума и благоприятна ситуация в международните отношения". Второто ще е по-трудно изпълнимо. 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase