Потребителите в Източна Европа отдавна са открили, че европейските производители им изпращат храни със същите названия, но с по-ниско качество и съвсем различен вкус.

Европейското законодателство разрешава на производителя да променя състава на хранителните продукти, без да сменя опаковката. Защото купувачите в различни страни имали различни вкусове. Но купувачите от страните в Централна и Източна Европа не са съгласни с това обяснение.

И негодуват, тъй като според тях производителите им доставят далеч по-долнокачествени храни, и то на по-висока цена, пише Роб Камерън, Би Би Си.

Амбалажът е същият, но какво има вътре?

Щом комунистите в Централна и Източна Европа капитулираха, пазарът в тези страни се изпълни със стоки, недостъпни преди.

Днес местните супермаркети предлагат в общи линии същата храна и напитки, както и другаде в Европа - това е видим и широко приветстван резултат от глобалния капитализъм.

Но хората в Чехия, Словакия, Полша и България внезапно взеха да схващат: амбалажът може да е същият, а съдържанието - не.

Германски супермаркет. Петър Зединек, пристигнал от Чехия, взема консерва с риба тон и се втренчва в етикета със заговорнически блясък в очите.
"Консерва тон", казва той.
"Да", отвръщам и чакам продължение.
"Едно евро е цената."
"Да."
"В Чехия са по едно евро и петдесет."
"Ъхъ."
"Тук рибата е по-добро качество, на едри парчета. Изобщо не прилича на онова пюре, дето го продават оттатък границата."

Петър слага няколко кутии в количката, която бута пред себе си. С него са дошли 19-годишната му дъщеря Клара и жена му Сарка. Тя разглежда киселите млека.
Петър се насочва към хладилника с пушени меса. Рови нещо вътре, вади опаковка кренвирши и ми сочи дребните буквички отзад.
"Кренвирши. Вижте колко процента е месото."
Присвивам очи: 87%.
"Я опитайте да намерите кренвирши с 87 на сто месо в Чехия!", възкликва той и пуска в количката няколко опаковки. Вземам една и за мен.

Пътували сме близо 20 минути от къщата на Петър, Клара и Сарка в Модлан - село край Теплице, за да пристигнем в супермаркета в германското градче Алтенберг, на границата с провинция Саксония.

Те минават по същия маршрут три пъти месечно. Когато приключваме с покупките, багажникът на колата им - "Шкода Октавия", е натъпкан догоре.

Освен Петър и семейството му такива пътешествия предприемат и други. Близо половината коли на паркинга край супера са с чешки номера.

В магазина чувам само чешка реч, немски говори само един човек - този на касата. Докато правим покупки, Петър среща в залата свой съученик, съселянин от Модлан.

"Да, странно изглежда да биеш път до съседната страна, за да пазаруваш от супера - казва Сарка Зединек. - Но това е положението. Погледнете хранителните стоки и ще видите, че опаковките са еднакви, съдържанието обаче - съвсем различно. За нещастие."

И добавя: "Понякога ми се струва, че за производителите сме нещо като бунище: те пращат всичко залежало в Чешката република".

Европейските закони разрешават на компаниите да адаптират своята продукция към местните вкусове, запазвайки вида на опаковката. Във всички случаи обаче съставът трябва да е посочен ясно.

Но семейство Зединек наред с още стотици, може би и хиляди други, са открили нещо, в което виждат заговор на европейските производители.

И не става дума само за подозрение, че западноевропейските храни са по-вкусни. Според тях идентични хранителни стоки се продават в идентични опаковки с една и съща търговска марка, но в Централна и Източна Европа качеството им е далеч по-ниско.

Преработено пилешко

"Вземете този студен чай", казва чешкият министър на земеделието Мариан Юречка, отваряйки своя лаптоп.

Презентацията му в "Пауърпойнт" показва логото на популярна сладка ароматизирана напитка, продавана в супермаркети и по бензиностанции из цяла Европа.

"Опаковката е същата. Изглежда еднаква в чешките и в германските магазини. Но напитката, продавана в Чехия, съдържа с 40 на сто по-малко естествен извлек от чай, при това струва по-скъпо, отколкото в Германия", казва министърът. После минава към следващия слайд.

"Или тези тук месни консерви. В Германия изглеждат по същия начин, както в Чехия", продължава той. "Продаваните в Германия обаче се правят от свинско, а чешките - от преработено пилешко."

Данните са резултат от анализ, извършен през 2015 г. от Химико-технологическия университет в Прага.

Трийсет студенти помирисвали, отхапвали, опитвали на вкус 24 хранителни продукта - кафета, сирена, маргарин, шоколад и други, продавани в идентични опаковки в Германия и Чехия.

После дошъл редът на лабораторно сравнение между храните. Осем наименования (35 процента от общия брой) показали съществени отлики в състава и качеството.

Чешкият аграрен министър гледа скептично на изявленията от производители, че се нагаждали към местните вкусове.

Колективен натиск

Може и да няма нищо противозаконно в продажбата на различни храни в еднакъв амбалаж, но според чешкия министър е неетично да се постъпва така.

Затова той и колегите му от Словакия и Унгария събират данни, които да изпратят в Европейската комисия. Стремежът им е да се приеме закон, задължаващ производителите и продавачите да спрат тази практика.

Въпросът стана приоритетен за Вишеградската група, включваща Чехия, Унгария, Словакия и Полша.

Не всички обаче смятат, че темата заслужава подобно внимание.

Неотдавна чешки наблюдател се изказа в смисъл, че докато Западна Европа е заета с уреждане на конфликта в Сирия и кризата с мигрантите, правителствата в Източна Европа са загрижени за съдържанието на орехи в заместителите на мазнини.

Не трябва ли политиците да пренебрегнат този проблем, оставяйки на пазара да го реши сам?

"Пазарът вече решава, щом хора като нас пътуват всяка седмица през граница, за да напазаруват храна", отвръща Петър Зединек.

"Но според мен държавата трябва да се намеси някак в решаването на проблема, за да спрат производителите да ограбват купувачите", добавя той.

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase