Властите в Иракски Кюрдистан обявиха намерението си да проведат референдум за независимост, който ще превърне тази нова страна в смъртна заплаха за едни и важен съюзник за други, пише Геворг Мирзаян за РИА "Новости".

Цивилизован развод

25 септември 2017 г. - именно на тази дата според кюрдите може би ще се сложи точка на многовековната несправедливост към техния народ. Именно на тази дата ръководството на Иракски Кюрдистан насрочи референдум за независимост, в резултат на който трябва да се създаде независима кюрдска държава. "Този референдум е законно право на нашия народ и затова ние бихме искали да обсъдим мирно (с Багдад) резултатите от този референдум", казва лидерът на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани. Малцина се съмняват какви ще бъдат неговите резултати - едва ли делът на гласувалите "за" ще бъде под 80 процента.

Официалното правителство на Ирак се обявява категорично против референдума. "Нито една партия не може сама да решава съдбата на Ирак", заяви говорителят на иракското правителство Саад ал Хадид.

Позицията му е доста странна, защото за съжаление на г-н Хадид и на Ирак като цяло съдбата на тази страна беше решена пред почти 15 години. Американската инвазия фактически скъса всички връзки, които държаха страната като единна държава. А конците, с които Ирак постоянно беше съшиван, не бяха в състояние да издържат на напора на центробежните сили.

Освен това Кюрдистан де факто вече е независим, и то от много години. В края на краищата кюрдите говорят за намеренията си да не скъсват връзките си с Багдад. Например Ербил (столицата на Иракски Кюрдистан) се кани да продължи съвместно с Ирак борбата срещу терористите. Освен това Ербил възнамерява "да направи всичко възможно", за да бъде "успешно" управлението на настоящия иракски премиер Хайдер ал Абади.

Проблемът е в това, че референдумът "ще погребе" Хайдер ал Абади. Превръщането на независимостта на Кюрдистан от де факто в де юре може да задейства верижна реакция за разпад на цял Ирак и няма да позволи запазването на държавата даже във федеративна форма.

Освен това напускащите Ирак кюрди ще "вземат със себе си" не само територията на Кюрдистан, но и тези земи, които са завзети от кюрдското опълчение (пешмерга) в хода на настоящата война с "Ислямска държава" - например богатият на петрол Киркук, който по сметките на Ербил също трябва да влезе в кюрдската държава, а също населеният с язиди Синджар.

Да, кюрдите не за пръв път правят референдум. През 2005 г. в Иракски Кюрдистан се състоя аналогично народно волеизявление и около 98 процента гласуваха за независимост. Но първо, както вярно отбелязва Барзани, "тогавашният референдум беше обявен и проведен от обществени организации, а сегашният се организира от правителството и политически партии". Второ, тогавашният референдум премина на територия, по-малка от тази, която сега контролират иракските кюрди. И трето, тогава, през 2005 г., международната обстановка не спомагаше за независимостта. Сега ситуацията е донякъде различна.

Вестта за референдума вече предизвика остра реакция от страна на съседите на Иракски Кюрдистан. Това решение "дълбоко огорчи" турския президент Ердоган. Президентът султан го нарече "погрешна стъпка, която представлява заплаха за териториалната цялост на Ирак" и която "няма да донесе полза на никого". Иранците са съгласни с турците. "Кюрдистан е неотделима част от иракската територия и Иран поддържа единството на Ирак", заяви говорителят на иранското външно министерство Бахрам Гасеми.

Двете държави нямат интерес от появата на независим Иракски Кюрдистан, защото на териториите си имат собствени кюрдски анклави. А там е неспокойно - кюрдски бойци редовно извършват нападения от бази в Ирак срещу иранска територия, а в кюрдските провинции на Турция се води едва ли не гражданска война.

Но пък могат ли Анкара и Техеран да направят нещо? От военна гледна точка - нищо. Наистина сега турците намекват на кюрдите за възможна интервенция, например чрез оказване на подкрепа на Багдад относно Киркук. "Съгласно иракската конституция Киркук е иракски град и той не се намира в границите на територията на кюрдите - казва представителят на президента на Турция Ибрахим Калин. По думите му "всякакви опити Киркук да бъде включен във въпроса на референдума ще предизвикат проблеми както в града, така и около него."

Но едно нещо е да заплашваш, а да започнеш война е съвсем друга работа. Иракските пешмерги показаха своята боеспособност. "Иракски Кюрдистан е крепост, нещо като островче на сигурността в целия Близък изток. Голям брой араби пристигат там за обикновена почивка, за тях строят къмпинги", казва пред РИА "Новости" руският политолог Карине Геворгян, която неведнъж е посещавала Иракски Кюрдистан.

Да предположим, че Анкара започне да реализира заплахите си. Да наложи ембарго (или по-точно да се присъедини към почти неизбежното иракско ембарго), а също така започне някакви военни операции. В този случай тя ще изгуби не само всички мащабни икономически инвестиции в този регион, но и мащабни политически инвестиции.

Например, ако Масуд Барзани денонсира споразумението между кюрдите и Ердоган за отказа на Иракски Кюрдистан да подкрепя турските кюрди в замяна на турски пари и турски стоки. По същество, както отбелязва турският журналист Чингиз Чандар, Иракски Кюрдистан е единственият към днешна дата приятел на Турция в региона и би било неразумно той да бъде изгубен. Та нали в такъв случай Барзани може да залитне към Иран (Техеран отдавна работи за засилване на своето влияние върху Ербил), който вече е геополитически противник на Анкара.

Техеран има същите проблеми с избора. Конфликт с Иракски Кюрдистан би довел до засилване на подкрепата за Ербил сред кюрдските бойци в самия Иран, а освен това Иран би загубил цялото си влияние над региона в полза на турците.

Разбира се, съществува изход от тази дилема. Техеран и Анкара може да преодолеят взаимното недоверие и заедно с Багдад и Дамаск да организират многостранна блокада на Иракски Кюрдистан. Но в такъв случай Барзани може лесно да се люшне към други партньори, за които е важно и нужно да бъдат приятели с иракските кюрди. Например, да сътрудничи с американците. Не случайно в Държавния департамент заеха доста дипломатична позиция за референдума - те "ценят законните стремежи на народа на Иракски Кюрдистан", но при това "поддържат единен, стабилен и демократичен Ирак", а също така смятат, че "референдумът само ще отклони вниманието от по-сериозните задачи в региона като разгрома на "Ислямска държава".

Във Вашингтон гледат на иракските кюрди (както и на сирийските) като на американски аванпост в региона, чрез който може да се влияе във всички посоки - и на прекомерно амбициозната Турция, и на агресивния според американците Иран, и на Ирак, и на различните сили в Сирия. Независим проамерикански Иракски Кюрдистан е прекрасна бариера за сдържането на всички регионални сили. Затова американците ще подкрепят Ербил както с пари, така и с гаранции за сигурност.

Друг потенциален приятел е Саудитска Арабия. На неофициално ниво саудитите вече подкрепиха референдума. По този начин те ще могат да възпират както Иран, така и Турция. Към позицията на Рияд се присъединиха и саудитските съюзници Египет и ОАЕ.

В края на краищата може да бъдат намерени и други партньори, чиито гаранции са по-солидни. Например Русия. Съответните преговори в Москва вече са водени и търговските предложения вече са направени (по някои данни "Роснефт" ще участва в развитието на петролно-газовия отрасъл в Кюрдистан).

Така че към днешна дата Масуд Барзани разполага с всички възможности да получи реална независимост за Иракски Кюрдистан. И практически веднага да фиксира развод с Багдад (например чрез отказ на Иракски Кюрдистан да участва в парламентарните избори в Ирак, които ще се състоят през 2018 г. - да се даде заден ход след такъв отказ би било много сложно). Обаче Барзани може да си запази широко пространство за маневриране. По мнението на Карине Геворгян това е възможно чрез избора на правилната формулировка на референдума: не "независимост", а "част от конфедерация". След това може да се договаря с Багдад за условията на тази конфедерация и то за много, много добри условия.

Сега Масуд Барзани заема много твърда позиция. "Това е референдум за независимост и аз искам всички да го разберат. Когато референдумът приключи и започнем диалог (с Багдад), нямаме намерение да се отказваме от желанието на народа. Референдумът е за независимост и резултатите му ще бъдат въплътени в живота", заявява лидерът на Иракски Кюрдистан.

Все пак до 25 септември има време за размисъл. И то от всички.
-------------
Авторът е доцент във факултета по политология във Финансовия университет към правителството на Руската федерация 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase