Ще може ли Русия да накаже САЩ, без да пострада тя самата?, пише в. "Комерсант" по повод новите рестриктивни мерки на Вашингтон срещу "руски физически и юридически лица и цели икономически отрасли".

Долната камара на американския Конгрес прие във вторник законопроект за по-строги санкции срещу Русия, Иран и Северна Корея, който предстои да бъде гласуван и в Сената. Конгресмените отреждат на президента Доналд Тръмп ролята на статист, тоест, според тях бъдещето на руски-американските отношения де факто вече не зависи от него, допълва руското издание. Шефът на външнополитическата комисия в руския сенат Константин Косачов, който преди изразяваше надежди, че новият американски лидер ще успее да нормализира отношенията с Русия, твърди сега, че "надеждата умира".

Официалните лица заобикалят въпроса за ответни действия, но Москва обеща болезнен ответен удар и може да предприеме "симетрични" мерки, посочва вестникът, цитиран от Би Би Си. Ако бъде подписан от Тръмп, законът със санкциите ще направи невъзможно връщането на руските дипломатически имоти, запорирани в САЩ, а Русия съответно ще запорира американски имоти на руска територия. Русия може и да експулсира и 35 дипломати, както Вашингтон експулсира 35 руски дипломати през декември. Москва може и да ограничи броя на служителите в американското посолство в Русия, за да се изравни с персонала на руското посолство в САЩ, пише всекидневникът.

Според Александър Шохин, оглавяващ Руския съюз на индустриалците и предприемачите, Москва може също така да спре доставките на руски двигатели за космически ракети в САЩ и да сложи край на сътрудничеството, свързано с Международната космическа станция (МКС).

Но ако го стори, Русия "сама ще си стреля в крака" - САЩ просто ще използват други механизми за действие, а при отказ от съвместно използване на МКС станцията ще трябва да бъде потопена в океана, смята Андрей Ионин от Руската академия по космонавтика.

Сътрудничеството покрай МКС е изгодно за Москва; по-добре е Русия да ореже стокообмена и да ограничи дейността на американски фирми в страната, смята икономистът Сергей Караганов.

Руският износ за САЩ включва най-вече петрол (35 на сто през 2016 г.), но американските рафинерии лесно могат да купят друг на пазара, а нефтодобивът в Русия - да намери други купувачи. Експертите обсъждат още пазара на титан, алуминий и минерални торове, но и там изгодата е взаимна, тъй че може да пострада руската страна. Контрасанкциите на Москва може да засегнат всичко - от производството на храни до фармацевтичната промишленост, общественото хранене и интернет услугите.

"Щом санкциите удрят най-чувствителното място на Русия - износа на петрол и газ, тя трябва да отвърне най-вече с развитие и реформиране на собствената си икономика", коментира политологът Алексей Арбатов. Така Русия ще стане по-независима от вносните високи технологии и чуждестранните инвестиции, обяснява той и приканва "да направим така, че американците сами да се страхуват от санкциите си и риска да изгубят повече от нас". Според експерта обаче Русия няма как да обяви пълномащабна санкционна война на САЩ, защото руската икономика все още зависи от петролните и газовите цени и е само 2,2 на сто от световния БВП.

САЩ санкционират между другото европейските концерни "Шел" и "Тотал", които купуват в големи мащаби производствени мощности за втечняване на газ от щатите, но са и важни партньори в руски проекти, отбелязва руското издание на "Форбс". "Излиза, че американците са наложили санкции върху големи купувачи на своя собствен газ. Абсурд на квадрат", коментира всекидневникът.

Новият американски закон за антируски санкции, колкото и да е парадоксално, вече носи ползи на Русия, пише "Взгляд".

"Защото не е само антируски и антитръмповски, но и антиевропейски закон, сиреч задълбочаващ вътрешните противоречия в единния Запад. Европа все повече се убеждава, че с думите си за "атлантическа солидарност" американците само прикриват собствените си користни цели", заявява онлайн изданието.
Проектът предвижда противодействие срещу изграждането на "Северен поток 2", а това е намеса във вътрешните работи на Европа. След дискусиите в Конгреса газопроводът остава под прицел, остава и желанието на САЩ да зарибят Европа със собствения си газ. Което страхотно дразни европейските лидери, обяснява електронният вестник.

И в тази връзка изданието цитира "един от главните германски атлантисти, бившия посланик на Германия в САЩ Волфганг Ишингер, оглавяващ сега Мюнхенската конференция по сигурността", писал в "Уолстрийт джърнъл": "Ако законопроектът в днешната му форма стане закон, това ще отблъсне от Америка нейни важни европейски съюзници и в критичен момент ще създаде проблеми в нашия алианс".

Американските депутати "подгониха Тръмп, искаха да навредят на (руския президент Владимир) Путин, а в крайна сметка скъсаха още една нишка от въжето, с което държаха европейците в строя на "атлантическото единство". Браво, Конгрес!", резюмира "Взгляд".

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase