Трагедии на хора от ГДР по границата на НРБ. Кой ги убиваше?

Документирани са близо 2000 опита за бягство на източногерманци
8 авг 2017 21:30, Елка Василева
297
Трагедии на хора от ГДР по границата на НРБ. Кой ги убиваше?
Снимка: архив, Reuters

Хиляди източногерманци са се опитвали навремето да избягат през НРБ. Някои от тях са били убити. Получавали ли са българските войници премии за смъртоносните изстрели? И как е изглеждало сътрудничеството между ДС и ЩАЗИ?

Тази година Службата за изследване на архивите на ЩАЗИ публикува обширно изследване на Кристофър Неринг, посветено на опитите за бягство на източногерманци през българската граница. Книгата подробно описва всички известни случаи на убити германци. Дойче веле разговаря с него:

ДВ: Г-н Неринг, колко опита за бягство през българската граница са предприети от граждани на ГДР? И колко от тях са били убити?

Кристофър Неринг: До 1989 г. оперативната група на Министерството на държавната сигурност на ГДР в България е документирала близо 2000 опита за бягство на източногерманци. Тази информация обаче най-вероятно е непълна.

Що се отнася до броя на смъртните случаи, за това не съществуват абсолютно никакви официални данни. През 1992 г. българското Министерство на вътрешните работи публикува един непълен списък, според който общият брой на жертвите на българската граница е бил между 300 и 400. Според него само от 1947 до 1953 година са загинали 270 души, а между 1962-1992 още 105. Данни за периодите 1944-1946 и 1985-1990 там няма. Не е посочен и броят на убитите гранични полицаи, които не спадат към бежанците, но все пак са част от убитите на границата. Според същата тази публикация поне 36 от жертвите от периода 1962-1992 година са били чужденци.

Преди време социологът Васил Кадринов е направил подробно изследване на бягствата и смъртните случи, което е публикувано на сайта diktaturata.bg, но и то по всяка вероятност е непълно. По време на изследванията за моята книга аз успях да документирам общо 18 случая на убити граждани на ГДР. Толкова бяха случаите, за които имаше някакви доказателства в архивите. Германия също не разполага с пълната информация за броя на германските жертви в България. Това обаче не е нищо необичайно. Защото дори и за жертвите на Берлинската стена и на германо-германската граница няма точни данни.

ДВ: В книгата на Вашия сънародник Щефан Апелиус "Смърт в България. Забравените жeртви на Желязната завеса", излязла през 2008 година, се твърди, че българските гранични полицаи са получавали премии за убити германци, опитали се да преминат границата. Вие отхвърлятe подобни твърдения.

Кристофър Неринг: Не само че не се е плащало за смъртоносните изстрели, но и граничните войници са били спирани да произвеждат такива. След 1990 редовно плъзваха слухове за премии от 1000 дойче марки на убит източногерманец. Това обаче си остава само в сферата на митовете и слуховете. Досега не е намерено нито едно писмено доказателство за изплащани премии.

Освен това и сумата изглежда абсурдна. Тя се е равнявала горе-долу на една българска министерска заплата. И трето: в нито един момент до 1989 за германските бежанци не са важали по-различни правила, отколкото за другите. Гражданите на ГДР са представлявали само една малка част от броя на хората, опитали да избягат през българската граница, както и една малка част от жертвите. Поляци и чехословашки граждани също са се опитвали да избягат през България и някои от тях също са били убити.

Тук трябва да добавя, че според съществуващата система на българския апарат, при която българските гранични войници са се радвали на допълнителна отпуска и предметни подаръци или пък са били наказвани служебно, подобни премии са били ненужни и контрапродуктивни. В България е имало съпротива дори и срещу отличията, които Министерството на държавната сигурност на ГДР е връчвало на сътрудници на ДС и близки на граничните войници.

ДВ: Как е изглеждало сътрудничеството между ДС и Министерството на държавната сигурност на ГДР? Как са били координирани преследването и арестите на източногерманци? Берлин ли е издавал заповеди?

Кристофър Неринг: Източногерманското министерство не е имало думата в България. Ако въобще някоя външна служба е имала подобно право, то това е била само КГБ. Координацията на работата по следенето на източногерманските бежанци е започнала през 1960-те години. През 1980-те достига връхната си точка. Моето лично мнение гласи, че ДС и българските гранични войски са били най-важният фактор при предотвратяването на опити за бягство от страна на източногерманци – въпреки наличието на служители на източногерманските служби в българските курорти и засиленото сътрудничество. Българските гранични войници тъй или иначе е трябвало да си вършат работата – независимо каква е била националността на хората, опитали се да прекосят границата.

Координираната дейност между София и Берлин е служила най-вече на разкриването на планирани опити за бягство. Интересното в случая е, че самият български министър на вътрешните работи през 1959 пръв отправя предложението към Източна Германия да изпрати своя оперативна група в България. То е било аргументирано с покачващия се брой на туристите от Западна и Източна Германия по българските курорти и възможността за създаване на контакти между тях.

ДС е очаквала от ГДР подкрепа при наблюдението на западните туристи. Министерството на държавната сигурност на ГДР обаче изпраща свой сътрудник в България едва година след издигането на Берлинската стена, през 1962 – и то след като България още два пъти е отправила молба за подобна подкрепа. Броят на бягствата на източногерманци обаче продължил да се покачва, което накарало ГДР да изпрати повече служители в България и така постепенно се стигнало до професионално българо-германско сътрудничество в следенето на източногерманците.

ДВ: В ГДР са се носели слухове за "слабо охраняваната българска граница". Те ли са вдъхвали кураж на източногерманците да се опитат да избягат през България?

Кристофър Неринг: Най-късно след смъртта на Вера Сандерс и нейния западногермански годеник през 1972 година - случай, който съм описал и в моята книга - и на западните медии е станало ясно, че българската граница е строго охранявана. Но много от гражданите на ГДР са били слабо информирани и това е била и причината, поради която са си мислели, че е по-лесно да се избяга през България. Впрочем, случаят на Вера Сандерс е един от най-драматичните. Тя е била таен служител на областната администрация на Министерството на държавната сигурност на ГДР в Котбус.

ДВ: Занимавал ли се е Берлин след 1989 с темата за убитите германци на българската граница?

Кристофър Неринг: Преди много години Службата за архивите на ЩАЗИ се е захващала с темата, само че тогава България още не беше член на ЕС и българските архиви бяха недостъпни. Доколкото знам, дори и през 1990-те германската прокуратура не е предприемала нищо, просто защото тези престъпления са извършени в България и германската прокуратура няма право да действа в България. Това е задача на България. Само че наказателното преследване на комунистическите престъпления се протака над 25 години, осъдени така и няма.

ДВ: А защо според Вас в България почти не се говори за убитите източногермански бежанци?

Кристофър Неринг: Доколкото знам в България все още никой не е бил приведен под отговорност за престъпленията на комунизма. Убитите на българската граница са само една част от жертвите на комунизма – много повече убити е имало в лагерите и в затворите. А и чисто статистически германските жертви играят малка роля – в сравнение с броя на българските жертви.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


297
Още по темата: бягствогранициГДР
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
130
8
 
9
 
! Отговори
Г. Сомов преди 6 години
В юли 1973г. Пресякох границата в Югославия близко до Сръбско село Прлита. Там изках да хвана автобус за Зайчар и от там да бягам към Австрия. Доверих се на един стар Сърбин който веднага ме предаде на Югославската Милиция. След три дена в една килия ме предадоха на Българските граничари. Те ме заплашваха , че ще ме бият. Много разпити там и след това в милицията в Видин, след три седмици ме върнаха на баба ми в Панагюрско. Тогава бях на 13 години. След три седмици избягах пак. Още съм навън.
129
9
 
9
 
! Отговори
Циник до 173 преди 6 години
С 2 думи - няма вече СИВ...НЯМА държавно спонсориране на цехове за плетени дамаджани, дървени налъми, и гумени ***...няма издръжка за всички некадърници с партийни книжки!А , че ти не си успял да се реализираш - си е най-вече твоя вина...заедно с българския , и аз говоря още 4 езика....но се радвам, че комУнизЪма е на бунището на историята!А за Германия, и Китай - конкуренция...еволюция...Мерцедес - е по-добър от Лада!
128
6
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Всяко нарушаване на закона се наказва.
127
11
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Навсякъде по света престъпния комунистически режим е един и същ.
126
10
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Русофиилистик-путинофилскатаа измеет защитава убийствата по време на комунистическия режим! Нещастна, *** своолоч!
125
5
 
10
 
! Отговори
1 преди 6 години
Защо не пишат, колко хора са избити на "Берлинската стена"?Защо не си погледнат "кирливите ризи", а се занимават с България и Българите?Говорят за някакви премии? Тогава войниците бяха "срочно служещи " и си вършеха работата за месечна заплата от 1.20лв. Е сега вече имаме "Професионална армия"/Иначе границата се охранява от "Гранична Полиция.", която се справя с всички проблеми.Разрушихме кльонове и застави и поставихме какви ли не техники и нарушения на границата има всеки ден!
124
0
 
6
 
! Отговори
Хмммм преди 6 години
Имам чувството,че повечето коментари са писани от един човек или пък повечето коментиращи ги е правил един човек.
123
15
 
12
 
! Отговори
Фронто преди 6 години
По онова време срещам съученик,който иначе си беше най-нормално момче,но служил като граничар. ` Само на няколко метра от мен,бе. Ако бях аз-10 дни отпуск!!!`В какво превръщаха млади хора комунистическите изорди.Да убиеш човек за 10 дни отпуск!?
122
11
 
25
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
По устав беше така: 1. Стой, кой идва.2. Стой, ще стрелям.3. Ако лицето не се подчини се произвежда предупредителен изстрел във въздуха.4. Стреля се по нарушителя ако не се подчини и след предупредителния изстрелЗа какво убити хора става дума тук?
121
27
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
При комунизма стреляха и убиваха по границата и децата не можеха да спят спокойно, а сега когато комунизма си отиде децата могат да спят спокойно. Спете спокойно деца, комунизма си отиде!
120
7
 
22
 
! Отговори
Факт преди 6 години
Те не са били убити. Нарушили са съзнателно законите на Народна Република България, знаейки какви последствия може да има това нарушаване и просто са си понесли последствията.
119
16
 
31
 
! Отговори
ХА-ХА-ХА ! преди 6 години
Момчетата, които убиваха нарушителите по границата бяха герои. Факт !До 1989-та година те опазиха България от империализма, колонизацията, варварския капитализъм и не на последно място от ислямизацията и ц,иганизацията.Повтарям - тези 18-20 годишни момчета бяха герои !Те пазеха родината.Те пазеха всички нас.За да бъде спокоен съня на нас и нашите деца.Тогава имахме ДЪРЖАВА и тази държава беше на българите.Както вървят работите обаче, това явно е била последната българска държава ...
118
4
 
21
 
! Отговори
ввввввввв преди 6 години
мн мъжкари тия германчета ... ще съдят ... че на днешната дата не е ли по добре да съдите щатските президенти .... девети август е ...35000 мирни жители са изпепелени на секундата
117
3
 
7
 
! Отговори
extremist преди 6 години
До Анонимен 147 : НА ТАТЕ УМНАТА ПАПАЛЮГА; Я ИЗЧЕВАЙ ДА УЧИШ В САЩ И ТАМ ДА ТЕ ЛЕКУВАТ. НЕЩО АКО НЕ ТИ СЕ ХОДИ, КАЖИ КЪДЕ ДА ДОЙДА ЗА ДА ТИ ПРИДАМ НАЧАЛНА СКОРОСТ
116
8
 
14
 
! Отговори
вввввввввв преди 6 години
граничар гътнал нарушител ... браво ... колкото и да цвилят гейовете .. това е работата му ...някои извратен мозък иска да съди граничаря за това като ... престъпления на комунизма ..... вие се пазете да не идва пак комунизма щото като гледам колко *** има за трепане .... бая работа ще им отворите
115
13
 
18
 
! Отговори
ким сун преди 6 години
Сега България е част от ЕС и НАТО.Така наречените русофили постоянно плюят,обиждат и недоволстват от това.Навремето,България беше част от СССР.Тогава ако някой само си позволеше да се изкаже на публично място против власта и партията,изчезваше безследно или идваха и го взимаха с една ладичка и към лагера до живот.Много често българи клеветяха други българи пред властите.Хората ги беше страх да си изказват мнението.Всички беха като овце,един голям лагер без права.
114
6
 
18
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Гледах документален филм по немската ТВ,чак хиляди не са,нещата в тази статия са преувеличени и на моменти преиначени,но че границата се е пазела строго няма съмнение.Споням си филм,на който показаха избягали българи през тази граница,пееха с една китара и просеха пари в Турция,плачеха за България.
113
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Малко Търново, и там е имало залавяния
112
3
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Комунистите имат ли роднини в концлагерите?
111
1
 
13
 
! Отговори
Хм преди 6 години
Нека да отгатна! Тази "публикация" е достигнала до нас, благодарение на Eлка Днескина??