Държавният секретар на САЩ Джим Матис иска администрацията на Тръмп да достави на Украйна "отбранителни оръжия" с които да се сражава срещу подкрепяните от Русия сепаратисти, окупиращи части от източноукраинския район Донбас. По време на пресконференция при неотдавнашното си посещение в Киев Матис каза, че тези оръжия "не са провокативни, ако не си агресор, а Украйна очевидно не е агресор", пише Джош Коен от Ройтерс.

Матис подчерта, че Доналд Тръмп още не е взел решение относно въоръжаването на Украйна, но е безспорно, че са налице легитимни аргументи той да направи това. Москва незаконно анексира украинския Кримски регион през март 2014 г., а Кремъл изпраща както оръжия, така и руски войници на своите сепаратистки протежета - т.нар. "Донецка народна република" и "Луганска народна република", които се бият срещу украинските войски.

Въоръжаването на Киев ще му помогне да се противопостави по-добре на руската заплаха, като в същото време ще позволи на Вашингтон да изпрати силен сигнал на руския президент Владимир Путин, че промяната на границите със сила е неприемлива.

Колкото и оправдан да е гневът от поведението на Русия, ответната реакция крие рискове. Ако САЩ въоръжат Украйна, Кремъл почти сигурно ще отвърне по начини, които биха накърнили интересите на американската национална сигурност.

За начало Русия може да ескалира насилието, като изпрати още войници и оръжия в подкрепа на своите сепаратистки протежета там, и Путин вече намекна, че това ще се случи. След това Тръмп може да се окаже под натиск да прати още оръжия, с което ще увеличи напрежението в руско-американските отношения.

Русия може да отвърне с удари срещу американските интереси в други части на света. В Северна Корея тя може да подкопае исканите от САЩ санкции, предназначени да принудят Пхенян да прекрати програмата си за ядрено оръжие. Макар че редица руско-севернокорейски икономически проекти остават замразени заради ембаргото, Москва може да ги рестартира, с което да снабди Пхенян с допълнителна твърда валута за своите ядрени и ракетни опити.

В Сирия Путин може да прекрати руско-американското сътрудничество по налагане на примирие в Южна Сирия. Москва може също така да разположи още оръжия - може би, дори и ядрени - в руския Калининградски регион - анклав, който граничи с Полша и Литва, или да изпрати руски оръжия на екстремистките талибански бунтовници в Афганистан, за да подкопае предвиденото от Тръмп увеличаване на броя на американските войници в тази страна.

Предвид на рисковете за американските интереси от въоръжаването на Украйна, Тръмп трябва внимателно да прецени както плюсовете, така и минусите от такава стъпка. Междувременно САЩ могат да помогнат на Украйна по други начини, които включват повече подкрепа за украинските реформатори, борещи се срещу корупцията, подтикване на международните донори да помогнат на Киев за възстановяване на пострадалите от войната региони, и натиск върху европейските страни да не позволяват на техни фирми да продават на руски оръжейни купувачи.

Онова, от което Украйна най-много се нуждае, е да получи възможност да завърши икономическите и политическите реформи за укрепване на младата си демокрация. Тази цел обаче все още остава непостижима въпреки вторите Мински споразумения от февруари 2015 г. - пакет от мерки, подписани от Русия и Украйна, за слагане на край на войната.

Именно тук Вашингтон може да заложи дипломатическата си тежест за постигане на резултат. Това ще изисква креативна дипломация наред с някои неприятни компромиси и от двете страни, но това може да бъде направено.

Ето как би изглеждало едно реалистично споразумение.

За начало, възможността за приемане на Украйна в НАТО трябва да бъде снета от масата. Украинското членство в тази организация остава невралгичен въпрос за Кремъл. В речта си през 2014 г., обявявайки анексирането на Крим, Путин каза, че изявленията на Киев за скорошно присъединяване на Украйна към НАТО "биха създали не илюзорна, а напълно реална заплаха за цяла Южна Русия".

Оставането на Украйна извън НАТО няма да бъде голяма жертва за членките на НАТО. Подавляващата руска военна мощ в черноморския регион е такава, че алиансът не би могъл ефективно да защитава Украйна, и много страни така или иначе не подкрепят приемането на Киев. Приемането на нови членове изисква одобрението на всички 29 страни членки. Това прави разширението с Украйна изключително малко вероятно. Киев би загубил малко, отказвайки се от членство в НАТО, но това потенциално му отваря вратата да иска отстъпки от Москва в други сфери.

В замяна на отстъпката относно НАТО Москва следва да приеме, че не може да отнеме правото на Украйна да се стреми към членство в Европейския съюз, което е приоритет за Киев. Това ще бъде труден за преглъщане хап за Москва, защото тя иска Украйна да влезе в доминирания от Русия блок за свободна търговия, който има за цел да консолидира руското влияние в рамките на бившия Съветски съюз.

Време е обаче за Кремъл да приеме, че Киев иска решително скъсване с руската политическа и икономическа орбита, и Вашингтон трябва ясно да каже на Москва, че тя няма право да попречи на Украйна да следва своето виждане, че бъдещето й е свързано със Запада.

Когато тези два геополитически въпроса бъдат разрешени, за Вашингтон ще бъде по-лесно да помогне на Русия и Украйна да постигнат споразумение в други сфери. Всяко окончателно споразумение трябва да изисква Кремъл да прекрати военната подкрепа за неговите сепаратистки протежета в Източна Украйна и да позволи на Киев да възстанови пълен контрол над границата си с Русия.

В замяна Киев трябва да се откаже да използва военна сила за връщане на своите окупирани от сепаратистите източни територии и също така да предложи някакъв вид специална автономия на ДНР и ЛНР. Тя би включвала пълен контрол върху техните данъци и разходи, както и върху социални въпроси като образование, култура и статута на руския език.

Най-труден за решаване е кримският проблем. Москва казва, че смята Крим за част от Русия, докато украински официални лица настояват, че той е част от Украйна. Поради тази причина всяко окончателно споразумение вероятно ще трябва да отложи преговорите за Крим - може би като се приложи някаква формула за споделен суверенитет или Русия да плати на Украйна за отнетата територия.

САЩ могат да направят това по-приемливо за Украйна, като не признаят Крим за част от Русия, докато не се постигне сделка за някакъв приемлив за Киев статут на полуострова. САЩ приложиха подобен подход при анексията на балтийските страни от Съветския съюз по време на Студената война.

Постигането на подобно споразумение няма да бъде лесно. Путин може да не приеме нищо друго, освен връщане на Украйна обратно в руската орбита, а пък Киев може да сметне за неприемливо всяко споразумение, което го лишава от членство в НАТО или е половинчато за Крим. САЩ обаче могат да дадат "подсладител", като предложат смекчаване на санкциите срещу Русия, а на Украйна бъде предложена помощ за възстановяване на разорения от войната Донбаски регион.

Това са трудни компромиси. Но те са по-добри от алтернативата за безкрайна война.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase