Референдумът в Каталуния вкарва Испания в тежка политическа криза, а резултатите и дългосрочните последици от нея ще окажат въздействие върху общоевропейския климат и политическите процеси в редица страни, се чете в редовния анализ на института "Иван Хаджийски".

Специалистите отчитат, че очевидно наличието на общ европейски дом "стимулира сепаратистки стремежи и амбиции за собствен етнонационален апартамент в този дом".

Четири сценария в кризата Северна Корея и САЩ

В своя доклад те коментират и кризата в Северна Корея и представят 4 възможни сценария за кризата.

Първият е военен сблъсък. "Всички се надяват, поне на думи, да бъде избегнат, при все това хипотези и сценарии не липсват. А вероятно и подготовка. Предполагаемото вероятно начало е превантивен удар на САЩ върху корейски военни бази. Краят – навлизане на китайски войски в опустошената страна", става ясно от анализа.

Вторият сценарий предполага регулиране на проблема чрез отстъпки и отразява най-вече китайската позиция, но и близката до нея руска гледна точка: само дипломатически действия и обезателна двустранна деескалация.

Третият визира усилие за "задушаване със санкции" на севернокорейския режим, за което САЩ вече предприемат необходимите стъпки и за което се радват на сравнително широка международна подкрепа. Този път може да бъде продължен, но с риск притискането на Пхенян до стената да провокира "човека-ракета".

Четвъртият сценарий е "замразяване", запазване на спокойствието, въпреки напрежението, очакване на приливи от нови провокации и отливи на относително затишие, без всичко да изглежда като продължаваща ескалация.

Въпреки необикновено радикалните изявления, поле за маневриране има, смятат от института.

Криза за левицата в Европа?

Тежкото поражение на германските социалдемократи може да се проектира и на по-широк международен екран. Провали се най-голямата лява партия в Европа, а след катастрофата на френските социалисти очевидно традиционната социалдемократическа левица в Европа е изправена пред въпроса за оцеляването си като ключов фактор в европейската политика.

Географското разпределение на скорошния вот в Германия е многозначително. 27 години след обединението, източните провинции са видимо откъснати от западните по електорален профил; дори Източен Берлин гласува различно на фона на Западен. Тежката социална цена на интеграцията на ГДР намери още по-силно политическо изражение. Има райони, в които АфД или Левите доминират политическия терен и допускат реминисценции от 30-те години на миналия век, отчитат от "Иван Хаджийски".

Експертите смятат, че въпреки очакванията, че веднъж прекрачили Бундестага, националистите ще зарежат реториката си и ще се държат далеч по-кооперативно и умерено, то едва ли ги очаква бърз залез. „Нека имаме предвид, че партии от този тип често пребивават в състояние на постоянни вътрешни скандали и разцепления, без това да ги прати в политическото небитие. Съдбата на „Пет звезди“ на Бепе Грило в Италия е пример. Марин льо Пен не губеше доверие, докато гонеше собствения си баща от партията, която той е учредил и вдъхновил.
АфД несъмнено няма да тръгне с революционни действия и походи с факли, но от това не следва, че изборите непременно ще я „опитомят“, се чете още в анализа.

Макрон без немска подкрепа?

Както беше предупредил, френският президент Макрон изчака немските избори и веднага лансира своята концепция за реформиране на Съюза – чрез фактическо създаване на общо финансово пространство, базирано на еврозоната и военнополитическа консолидация. Всъщност това е реална крачка към федерализация.

Макрон явно разчита, че като първостепенна финансова сила и като държава, отхвърляща визията на Тръмп за европейската сигурност, Германия ще прегърне тези идеи. Меркел обаче демонстрира – искрено или тактично, резервираност и призова въпросите да се обмислят по-търпеливо, въпреки че на срещата на Европейския съвет в Талин застана зад духа на инициативата.

Не само трудностите по сглобяване на бъдещото германско правителство и противоречията между потенциалните партньори по външната политика обясняват тази предпазливост (лидерът на свободните демократи Кристиан Линднер вече определи несъгласието си с общ бюджет на еврозоната като „червена линия“, която няма да бъде престъпвана). Германия също не е сигурна докъде може да се разпростре нейният ангажимент и наред с това не би искала да отблъсне с лекота Централна и Източна Европа от реформирането на ЕС – за разлика от Макрон, който сякаш не вижда такъв проблем. След германските избори пред бъдещето на Европа отново стои въпросителна.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase