Век след като обяви независимост, Финландия набляга на принадлежността си към Запада повече от всякога, изправена пред своя могъщ руски съсед, в обстановка на растящо напрежение между Москва и западните столици, пише Франс прес.

Анексията на Крим от Москва през 2014 г. и възобновяването на военните дейности в балтийския район подлагат на изпитание финландско-руските отношения, поддържани криво-ляво с цената на търпелив ювелирен дипломатически труд.

Подобно на Швеция, Дания, балтийските страни и Полша в последните години Финландия започна да модернизира армията си и увеличи начинанията за сближаване (без да се присъединява) с НАТО.

Колкото до средствата на политическата риторика, те остават най-малкото предпазливи за мястото на Русия, петият по големина търговски партньор на северната страна.

"Готови сме да се защитаваме, но не спекулираме за естеството на конфликта, нито за страните", казва със заобикалки финландският външен министър Тимо Сойни в интервю за АФП.

"Ние сме две независими държави и не си искаме разрешение", за да вземем една или друга стратегическа ориентация, допълва той.

"Могъщ съсед, към който има недоверие"

След като шест века - до 1809 г. - беше владение на Швеция, а после, до 1917 г. - Велико финландско княжество, Финландия получава независимост едва в края на Първата световна война, след падането на руската империя.

Призната за независима от СССР през 1918 г., северната страна е принудена да се сражава с "този могъщ съсед" през зимата на 1939-1940 г., а после от юни 1941 г. до септември 1944 г., за да избегне окупация от комунистите.

Парижкият договор от 1947 г. признава поражението на Финландия в края на Втората световна война и страната е принудена да изплати значителни репарации на СССР и да отстъпи окончателно 10 процента от територията си, най-вече Източна Карелия.

Човешката и териториалната цена на тези конфликти още е жива в колективната памет на 5,5-те милиона финландци. Стара поговорка гласи: "Нищо добро не идва от изток освен слънцето".

"От финландска гледна точка [Русия] не е истинска заплаха, а, да кажем, могъщ съсед, към който винаги има известно недоверие, с който имаш общо минало и то не винаги е било лесно", обобщава Барбара Кунц, специалист по нордическите страни в Френския институт за международни отношения (ИФРИ, IFRI).

Загрижени да не събудят руската ламя, през Студената война финландските ръководители се въздържат от всякаква публична критика - резервираност, за която е създаден термина "финландизация".

Разпадането на Съветския съюз през 1991 г. променя ситуацията. Оставайки необвързана с военен блок, Финландия бързо се присъединява към европейския блок през 1995 г., а през 2002 г. се отказва от националната си валута - марката - в полза на еврото.

Оттогава финландско-руската граница е най-дългата (1340 км) обща граница между Европейския съюз и Русия. Благодарение на западната си ориентация Финландия възнамерява да си осигури дипломатически и гарантиращ сигурността й щит.
"[Финландия] е част от Запада и се нуждае от силата на Запада, за осигури стабилността си по отношение на Русия", казва директорът на Институт "Алексантери" в Хелзинки Марку Кивинен.

Прагматичен неутралитет

За разлика от балтийските страни, възстановили независимостта си едва в началото на 90-те години на миналия век, Финландия обаче не възнамерява да премине Рубикон и да стане член на атлантическия алианс, тъй като се бои от руската реакция.

Според ново допитване, оповестено в края на ноември от обществената телевизия ЮЛЕ, едва 22 процента от финландците имат добро мнение за НАТО (с 3 пункта по-малко, отколкото преди година). Доктрината за военна необвързаност се ползва с пълна подкрепа в страната.

"Трябва да останем независими. С Русия никога не знаеш какво може да се случи", казва Хейни Вахтера, 30-ина годишна жителка на Хелзинки.

Евентуално присъединяване "би предизвикало доста брутална реакция от руснаците", предупреждава Жан дьо Глиниасти, експерт по Русия в Института за международни и стратегически отношения (IRIS) и бивш френски посланик в Москва.

Близък до НАТО дипломатически източник уверява, че официално присъединяване на Финландия към организацията бил било чисто символично, тъй като тя така или иначе вече се включи в нейното Партньорство за мир през 1994 г. и участва в общите операции на Балканите и в Афганистан.

В Москва се коментира, че Русия е силно приобщена към предстоящото честване на стогодишнината на финландската независимост на 6 декември. При посещението си през юли заедно с "Болшой театър" президентът Владимир Путин изрази задоволство пред финландския си колега Саули Нинистьо от качеството на "политическия диалог".

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase