Трансджендърите и спорта - правила, проблеми и има ли предимство?

Участието в Токио на лоръл Хубард отново повдигна редица въпроси
4 юли 2021 18:00, Нели Христова
96
Трансджендърите и спорта - правила, проблеми и има ли предимство?
Снимка: БГНЕС

Когато олимпийският отбор по вдигане на тежести в Нова Зеландия се събра миналия месец за празнична фотосесия, отсъствието на един човек беше забележимо - Лоръл Хъбард.

Тя ще бъде първата транссексуална състезателка, която ще участва на Олимпийските игри. Но включването й породи сериозен дебат по целия свят относно пола, сексизма и спорта.

Още по темата

За нейните поддръжници участието на 43-годишната Хъбард е само началото на десетилетни опити за промяна на Олимпийските игри, което илюстрира олимпийския дух на приемственост и може да вдъхнови други транссексуални спортисти, които са слабо представени в спорта на всички нива.

От друга страна противниците на Хъбард твърдят, че фактът, че е мъж по рождение, й дава несправедливо физическо предимство. Една от конкурентките на състезателката дори нарече включването й "лоша шега", заявявайки, че е несправедливо спрямо останалите жени, чиято полова идентичност съответства на пола им при раждането.

Хъбард така и не коментира бурята от дебати освен в кратко изявление, в което се казва, че е била "смирена от добротата и подкрепата" на сънародниците си.

Застъпниците за по-голямо разнообразие в спорта казват, че изборът на Хъбард показва, че трансджендър жените не представляват заплаха за женския спорт - но пламенната реакция срещу нея предполага, че борбата все още не е приключила.

Как са се развивали правилата

Кристен Уорли стана първият състезател, преминал през олимпийски процес на проверка на пола, когато се опита да представи Канада в колоезденето на писта на Олимпийските игри през 2008 г. в Пекин.

Оттогава тя се бори, за да се увери, че никой не трябва да търпи същия "унизителен" процес.

През 2005 г. Уорли - която е жена от XY, е претърпяла физически преглед в стая с четирима мъже: двама спортни администратори, един адвокат и един лекар по спешна помощ, разказва тя в книгата си "Жените достатъчно". Това последва по-ранен физически преглед с ендокринолог, който попита за нейната сексуалност.

"Те ме гледаха като заплаха за спорта", пише тя. "В най-добрия случай се опитвах да измамя, в по-лошия случай бях изрод. Те се чувстваха напълно оправомощени да ми задават смущаващи, интимни въпроси за детайлите на моите операции и да говорят открито за тялото ми през мен, сякаш не бях там."

Правилата на МОК - договорени през 2003 г. и известни като "консенсусът от Стокхолм" - позволяват на транссексуалните жени и мъже да се състезават на олимпийски игри, стига да имат "хирургически анатомични промени" (включително отстраняване на тестисите или яйчниците), полът им да е признат законно и да са преминали хормонална терапия за достатъчно време, за да се "минимизират предимствата, свързани с пола".

Но Уорли каза, че тези правила нямат основа в науката.

Тъй като тестисите на Уорли са отстранени, тялото й почти не произвежда тестостерон. Тя кандидатства за освобождаване, за да й бъде позволено да приема тестостерон, за да може тялото й да остане здраво. Минават три години, преди тя най-накрая да получи разрешение да приеме тестостерон, но все пак той бил под нивото, за което се смятало, че е нужно, за да бъде тялото й здраво.

"Въпреки че тестостеронът често се свързва с мъжете, той също се среща естествено и при жените. Не е съвсем ясно колко важен е тестостеронът за жените, въпреки че тестостероновите добавки за жени могат да помогнат за енергийните нива", обяснява Ейми К. Уаймър, медицински директор на Калифорнийския университет, Лос Анджелис, пред CNN. "Въпреки че повечето транссексуални жени не приемат тестостеронови добавки, има някои случаи, в които това се препоръчва. Тази област е много слабо проучена и опитът на всеки човек е различен."

Изплашена и травмирана след дългогодишния процес, Уорли напусна колоезденето. Тя казва, че е загубила кариерата си, олимпийските си възможности, здравето и благосъстоянието си. Минават пет години, преди тя отново да се качи на колело.

"Когато сте нападнати по този начин, никога не го забравяте. Просто се научавате как да управлявате травмата", каза тя пред CNN. Начинът, по който се обсъжда публично нейната полова идентичност, я унищожава: "Това ме накара да се почувствам сякаш съм по-малко от половин човек."

Уорли завежда дело срещу канадските спортни органи и МОК пред Трибунала за правата на човека в Онтарио през 2015 г., като се аргументира, че прилагането на олимпийската политика от 2003 г. представлява нарушение на правата на човека. В крайна сметка този случай беше уреден през 2017 г., като Асоциацията за колоездене Онтарио и Велосипедна Канада се ангажираха да ревизират своите политики.

В същото време МОК преразглежда собствените си политики и през 2015 г. се съгласява с нови насоки, премахващи хирургическите изисквания. Транссексуалните жени могат да се състезават в женската категория, стига да са декларирали своята полова идентичност в продължение на поне четири години и да могат да докажат, че нивото на тестостерон е под 10 наномола на литър за поне една година.

Състезателите, които преминават от жени към мъже, могат да се състезават в мъжката категория без ограничения.

Какво казва науката

Джоана Харпър помага да се напишат олимпийските правила през 2015 г., но знае, че все още липсват данни за това как преходът влияе върху спортните способности на спортистите.

Това е нещо, което Харпър, някога един от най-добрите маратонци в Канада, който се състезава като транссексуална жена през последните 17 години, учи в университета Лафборо в Обединеното кралство.

Харпър казва, че докато транс жените поддържат някакво силно предимство пред цис жените, не е ясно с колко, особено за елитни спортисти. В спорт като вдигане на тежести, според нея, силата е от ключово значение, но ловкостта и техниката също са важни.

"Хормоналната терапия не превръща транс жените в цис жени", казва тя. "Важният въпрос е, могат ли транс жени и жени да се състезават помежду си в значима конкуренция? Мисля, че отговорът вероятно е да."

В случая на Хъбард тя не се смята за силен претендент за медал. Новозеландката е класирана на 15-то място в света в супер тежката категория 87 килограма плюс, според Международната федерация по вдигане на тежести. Най-добрият й сбор е 285 килограма - значително по-нисък от 335-те килограма на най-високо класираната Ли Венвен.

Харпър публикува едно от първите проучвания върху транссексуалните жени в спорта през 2015 г., което установява, че седем от осемте транссексуални жени непрофесионални бегачи са имали значително по-бавни времена на състезания след прехода. В крайна сметка те се представят на приблизително същото ниво като конкурентите си.

"Трансджендър спортисти не са хомогенна група", предупреждава Уорли - спортист, който е преминал през интервенции, като премахне половите си жлези, ще има различни нива на тестостерон от спортист, който не е. По същия начин една жена, която е започнала процеса преди да премине през пубертета, на практика няма да има предимство", обяснява Харпър.

А нивата на тестостерон не са най-важното нещо. Дик Суааб, професор по невробиология в Университета в Амстердам, който е изучавал мозъчната химия на половата идентичност, казва, че чувствителността към тестостерона се различава, което означава, че хората могат да имат високо ниво на тестостерон, но тялото им не е в състояние да го използва.

"Нивото на тестостерон е само малко информация за цялостната картина. Мисля, че Олимпийският комитет дори не е мислил за чувствителността и измерванията на чувствителността", казва той.

Но има по-голям въпрос за това какво е справедливо естествено предимство.

"На ниво олимпийски шампиони това са изключителни хора", добави Суааб. "Глупост е да се мисли, че всеки, който тренира, може да стане олимпийски шампион."

"Някои хора се раждат с атрибути, които ги превръщат в естествени спортисти, но не третират по различен начин", казва Джайми Веале, президент на Професионалната асоциация за транссексуално здраве Aotearoa. Например, жени над 1,82 метра височина може да имат предимство в спорта, но никой не казва, че не може да се състезават.

"Реалността е, че не мислим по този начин, защото не ги изключваме като група, защото всъщност ги смятаме за жени. Но всъщност този въпрос се свежда до това, кои смятаме за жени, и кои не", допълва тя.

Какво е заложено

Въпросът как участват транссексуалните жени е по-голям от просто олимпийските игри - той стига до същността на спорта.

Според австралийската футболистка Емили Фокс, която е получавала заплахи за смърт и заплашителни съобщения за децата си, присъствието на трансджендър жени в елитния спорт е важно за видимостта - но в крайна сметка тя вижда Хъбард като спортист, който е работил усилено и който заслужава мястото си на Игрите.

"Спортът за жени често е бил пространство за жени, които така или иначе са се опитали да съществуват извън нормите на пола, и особено за жените, привличани от един и същи пол, спортът често е бил безопасното пространство", казва тя. "Мисля, че правенето на спорта по-ексклузивен по своята същност противоречи на това, за което женският спорт често се застъпва."

Райън Стор, социолог и съосновател на австралийската благотворителна организация Proud2Play, която насърчава участието на ЛГБТИ хора в спорта, заяви, че Олимпийските игри трябва да вдъхновят младите хора да участват в спорта. Вместо това трансджендър младежта, която съобщава за по-високи нива на суицидни мисли, отколкото младежите от цисджендъра, е обезкуражена да бъде част от нея.

Проучване от 2018 г. в Нова Зеландия установи, че транс и небинарните тийнейджъри и възрастни са почти наполовина по-малко склонни от общото население да участват в някакви спортове. Повече от половината от анкетираните заявяват че се притесняват как ще бъдат третирани като транс или небинарен спортист в състезателния спорт, а 58% са избягвали фитнеса, защото са смятали, че ще бъдат малтретирани.

Ан Либерман, директор на политиката и програмите от американската организация с нестопанска цел Athlete Ally, която има за цел да насърчи равенството между хората от ЛГБТИ в спорта, заяви, че за транссексуалните младежи наличието на транссексуални спортисти на Олимпийските игри е "нищо друго освен животоспасяване".

"Това им показва, че могат абсолютно да бъдат това, което са и да спортуват, каквото обичат", казва Либерман. "Това им показва, че самоличността им е истинска и че те принадлежат навсякъде - включително в спорта."

Веале от Професионалната асоциация за транссексуално здраве Aotearoa се съгласява: "Изглежда, че това е мечта на тези млади хора, която можем или да възпитаваме, или да разбием."

Какво трябва да се промени

Повече от десетилетие след олимпийския си преглед Уорли казва, че е избрала да остави миналото зад себе си и работи с МОК, за да подобри ситуацията за други спортисти.

"Стигнах до момент, в който трябва да простя", казва тя. "Защото прошката ми връща силата обратно."

В изявление пред CNN МОК заявява, че разработва нови насоки, за да гарантира, че спортистите могат да участват в безопасна и честна конкуренция, независимо от тяхната полова идентичност.

"Като цяло дискусиите досега потвърдиха значителното напрежение между понятията за справедливост и приобщаване, и желанието и необходимостта от защита на женската категория", казват от МОК.

Уорли смята, че все още има проблеми с правилата около участието на транссексуални жени в Олимпийските игри - и не смята, че има достатъчно подкрепа както от организацията, така и от обществеността.

"По-загрижена съм за здравето и благосъстоянието на Хъбард и за осигуряването на нейния успех, тъй като знам, че обществото не е там, за да я поддържа", казва тя. Хъбард отказва да даде интервю пред CNN.

Активистите твърдят, че е необходима и промяна на неелитно ниво. Осем щати на САЩ тази година забраниха на транссексуалните момичета и жени в държавните средни училища и колежи да участват в спортни отбори за момичета и жени.

Харпър казва, че жени са й казвали, че е несправедливо да се състезава.

"Трудно е да се изправиш срещу такава враждебност", казва тя. "Наистина нищо не се е променило толкова много ... Бих искала да мисля, че нещата се оправят. Но не съм сигурна, че виждам много доказателства за това."

Харпър смята, че трябва да има подход на две нива.

За спортисти, които играят на неелитно ниво, тя смята, че трябва да им бъде позволено да се състезават там, където се чувстват най-комфортно - ако са на ниво, в което кръвното изследване така или иначе не се провежда редовно, те не трябва да бъдат изследвани за тестостерон.

"На олимпийско ниво е уместно да има граници на тестостерон и кръвни тестове за транс атлети, за да се осигури значима конкуренция - точно по същия начин атлетите се тестват, за да се уверят, че не са използвали допинг", обяснява тя.

Стор предвижда свят, в който спортът може да стане по-приобщаващ към всички полове, може би чрез организиране на категории по тегло или способности.

В крайна сметка, транссексуалните жени не преминават през процеса, за да получат атлетично предимство - те просто искат да спортуват в категорията, която отговаря на тяхната полова идентичност. Както Хъбард заяви пред Радио Нова Зеландия през 2017 г .: "Не съм тук, за да променя света. Просто искам да бъда аз и да правя това, което правя."

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


96
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
50
2
 
32
 
! Отговори
Shrek преди 2 години
Джендърите нямат място в състезания за нормални хора! Да си направят игри за тяхната категория из...ди!
49
0
 
44
 
! Отговори
Един от Юг преди 2 години
Значи този идивид си отрязал топките и взима малко хормони та си мисли че вече е жена!А анатомичната структура на скелета и мускулутарата му е на мъж! И сега целия свят му е крив че го пускат да се състезава с жените!Глупости на търкала!Хайде ***, време е за поредната статия за фашиста и расиста Тръмп който беше диктатор и мрази ЛГБТ резбите!Пулицър ти вързан в кърпа!
48
0
 
19
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Още наричат Джо Роугън "трансфоб" въпреки, че е имал такива гости и винаги се е отнасял с уважение и разбиране, защото преди няколко години се изказа против правото на един трансджендър, да се бие в ММА за жени, поради просто причина, че си беше мъж срещо жена. Ще е смешно, ако допуснеш трнсджендърте наравно с жените. Половината сигурно ще напуснат лигите, а от другите, в топ 20, дали ще има повече от 3-4 "сис жени", много ме съмнява.
47
1
 
31
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Всички спряха да гледат оскарите след поджендарясването им. Сега и олимпийските игри са на ред. Продажните *** само претоплят тази умряла тема, към която няма реален интерес.
46
2
 
36
 
! Отговори
мак преди 2 години
И спортът отива на кино, а състезателен дух, честност, равни шансове - също. Може би спортистите трябва да спретнат един бойкот, докато въпросният/въпросната не се състезава с рождения си пол. Така или иначе - целият им труд вложен в подготовката е безсмислен.
45
0
 
17
 
! Отговори
Хахаахаха преди 2 години
Демонратите са толкова достойни е честни,че са наредиха до жените,па са вземат някой медал.
44
1
 
41
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
И спорта байдъняса.
43
1
 
39
 
! Отговори
еас преди 2 години
как един транс е мъж или жена. Да не би да може "жената" да може да износи и роди дете или "мъжа" да произведе сперматозоиди и да оплоди яцеклета. когато науката достигне тези нива на развитие и трансовете доказано могат извършат горепосоченото, едва тогава може да има дебат, дали настина са смении пола си. Има два пола мъжки и женски, а това ти в главата си какъв се чувстваш не ти дава право да нарушаваш баланса в спорта.
42
19
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Първите "ваксини" които се поставят на децата след раждането ги объркват хормонално. Това е причината да се държи най много на първите инжекции. Хомосексуализма е болест от ваксините.
41
0
 
21
 
! Отговори
Транс преди 2 години
Когато бръкна с мокри пръсти в контакта, токът ме бие и изпадам в транс. Това достатъчно ли е, за да ме пуснат на олимпиадата? Не искам да си кълцам нищо и хубавите жени ми харесват.
40
0
 
22
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Не виждам как някой дето е помпал мускули и е тренирал и се е състезавал като мъж, да му падне чак толкова много мускулната маса, че да не може да бие по-голямата част от жените.Да не говорим, че разни "спортисти" дето са се състезавали в биологичния си пол, решават към края на кариерата си да идат в другия, уж че били от него, а в действителност са просто посредствени спортисти. Те не трябва да имат право да се прехвърлят. Адно състезание да имаш при възрастните като мъж - само там се бориш.
39
0
 
20
 
! Отговори
Луд преди 2 години
Трансджендърите и спорта? Магарето и космоса, или как да пием кафе на Марс? Злото не се променя, водата е мокра, небето е синьо и сатаната никога не спи.
38
0
 
10
 
! Отговори
IQ 2.28 преди 2 години
ae нещо невида да има много желаещи трансове в художествената гимнастика... само неуспели атлети, решили се на последно 10 да се самоопределят белким закачи неко премия от олимпиадата. и оня облия, вместо да го изядат маорите на ***, олимпиец. добре ги беше подкарал оня в крайстчърч
37
0
 
15
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Цъкнах статията и без да чета джендърските простотии веднага към коментарите. Да се посмея малко, че винаги са забавни на подобни глобалистки уродливи теми.
36
15
 
0
 
! Отговори
Край преди 2 години
човека е бил трансджендър и пак ще стане. Мъжете що имат зърна знае ли някой хомофоб.
35
1
 
7
 
! Отговори
От 39 преди 2 години
Само казвам, че самия професионален спорт е извращение. Същото важи и за професионалните военни.
34
1
 
17
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Еманципацията до това води. Мъжете се изпедерастяват и премахват жените.
33
0
 
30
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Психичните отклонения трябва да се лекуват не да участват в олимпиади
32
1
 
16
 
! Отговори
SS преди 2 години
Бог ни наказва заради извратеността която някои приемат за нормално.
31
0
 
22
 
! Отговори
ТРЯБВА преди 2 години
Защо не се направи отделна Олимпиада или Световни Игри за Гей и Гербаджии .