Годината на жените, които гордо развяха знамето на България

С какво българският спорт ще запомни 2021 година?
24 дек 2021 19:28, Красимир Ангелов
27

Ивет Горанова. Снимка: Lap.bg

Макар и трудна, 2021 година ще остане в историята на българския спорт като една от най-успешните в последните 2 десетилетия. Причината за тази оценка, разбира се, в най-голяма степен са олимпийските игри в Токио, които в крайна сметка се проведоха, въпреки отлагането с 1 година и всичките дилеми дали те да станат факт или просто да бъдат отменени завинаги.

За наше щастие те бяха факт и в тях България записа най-доброто си представяне на летните олимпийски игри в последните близо 20 години. За последно в Сидни през 2000 година имахме повече олимпийски шампиони – цели петима, срещу тримата в Токио. На зеления континент олимпийското злато спечелиха Тереза Маринова, Мария Гроздева, Таню Киряков, Гълъбин Боевски и Армен Назарян. През 2004 година в Атина имахме повече спечелени медали – цели 12, срещу 6 в Токио тази година, но в гръцката столица имахме двама олимпийски шампиони – Мария Гроздева и Милен Добрев.

Олимпиадата на жените, които гордо развяха знамето на България

След вялото представяне в предишните 2 Олимпиади на българския отбор, вероятно малцина крайни оптимисти са очаквали скокът на българския спорт нагоре към върха. В Токио българският спорт спечели златен медал от олимпийски игри за първи път от златото на Румяна Нейкова в Пекин през 2008 година. В следващите 2 олимпиади злато така и не видяхме, а и отличията бяха доста скромни като бройка – по едва 3. А истинското избухване на родния спорт стана буквално в последните дни на олимпийските игри.

Първо Ивет Горанова се окичи с най-ценния златен медал за всеки един спортист на 5 август. Само в рамките на един единствен състезателен ден, младата надежда на родното карате бе категорична в дисциплината кумите при жените в категория до 55 килограма. По този начин Ивет стана една от първите олимпийски шампионки в каратето изобщо в историята и първата в своята категория.

2 дни по-късно Стойка Кръстева приключи по най-добрия начин своя олимпийски път, продължил по време на почти цялата Олимпиада. На 4 август Стойка се класира на финал в категория до 51 килограма на летните олимпийски игри в Токио след 4 поредни и категорични победи. На финала нашето момиче победи туркинята Чакъроглу за да вземе златния медал и по този начин стана петият български олимпийски шампион в бокса и едва първата такава жена.

В последният ден на Олимпийските игри в Токио злато завоюваха и „златните момичета“ от ансамбъла ни по художествена гимнастика. Симона Дянкова, Стефани Кирякова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Ерика Зафирова оставиха своите имена завинаги в историята на родния спорт, след като донесоха първото злато от олимпийски игри на ансамбъла ни в цялата негова история. И всичко това под невярващия поглед на свикналите винаги да печелят рускини, които така и не успяха да преглътнат истината, че родните момичета ги превъзхождаха не само в Токио, но и на повечето състезания в последните 2 години.

Чудесното представяне в Токио допълниха и Антоанета Костадинова в стрелбата, която откри българската сметка в Токио със сребърен медал още в първите дни на олимпиадата – 25 юли. Българката направи страхотно представяне на 10 м. въздушен пистолет, а броени дни след това бе на косъм от нов медал на 25 метра пистолет, където остана четвърта.

Българската борба, която традиционно ни е носила много радости през годините, отново записа актив на олимпийските игри и отново, както в последните 2 олимпиади, героините бяха жени. Тайбе Юсеин и Евелина Николова завоюваха бронзови медали от Токио и също ни зарадваха в края на олимпиадата – на 4 и 5 август.

Към всички тези медали няма как да пропуснем и отличното представяне на щангиста Христо Христов, който едва на 19-години остана на косъм от бронза на олимпийските игри. Всъщност, този косъм бе съдийски. Реферите на място и журито, което ревизира решенията им, по скандален начин не признаха абсолютно редовния последен опит на Христов в изтласкването и така лиши родните щанги от първо олимпийско отличие от 2004 г.

Родното плуване в Токио също ни зарадва с чудесни резултати. Макар и по-далеч от медалите  в една от най-важните дисциплини под петте олимпийски кръга, Антъни Иванов, Калоян Лефтеров, Йосиф Миладинов, Любомир Епитропов и Диана Петкова записаха впечатляващи резултати, като Миладинов стигна до финала на 100 метра бътерфлай, където се нареди осми в света в една от най-интересните дисциплини.

Никак не бива да пропускаме, че България спечели и още два медала от Токио. Те са сребърни и са от параолимпийските игри, където ни зарадваха Християн Стоянов на бягане 1500 метра и Ружди Ружди в тласкането на гюле.

А Токио 2020 бе незабравим момент за една от емблемите на родния спорт в последните 2 десетилетия - неотразимата Ивет Лалова, която записа участие на пета олимпиада - почти невъзможно постижение за един лекоатлет.

2021 година – специална и за българските щанги

През отминалата 2021 година приключи още едно дълго очакване – цели 14 години български щангист не бе ставал световен шампион. В спорт, който винаги сме приемали за най-българския, и в който има световно първенство всяка година (без олимпийските), този период си беше направо цяла вечност. За последно Иван Стоицов стана световен шампион в Чангмей през 2007 година в „българската категория“ в онези години до 77 кг, в която радост са ни носили Златан Ванев, Пламен Желязков, Георги Марков, Петър Танев...

Когато Стоицов за последен път става световен шампион, следващият ни такъв... е едва на 3 години. Днес Карлос Насар е на 17 и преди дни стана първият български световен шампион в щангите от 2007 г. насам. Тежкоатлетът взе златото в категория до 81 кг. с двубой от общо 374 кг., като дори постави световен рекорд за мъже в изтласкването с 208 кг., като по пътя си постави няколко световни рекорда в двете движения и в двубоя за юноши и младежи.

Добро ни представяне в Ташкент се допълни от бронзът на Ангел Русев в най-леката категория (където русенецът спечели и златен медал в изтласкването). Равносметката на България от Световното в Узбекистан е един златен и един бронзов медал само в двубоите, а с тези в отделните движения отличията ни са общо пет. А за последно повече от едно отличие в двубоя България не бе имала също от Чангмай `07, когато сребро взе Алан Цагаев в кат. 105, а бронз - Ивайло Филев в кат. 62 кг и Демир Демирев в кат. 69 кг.

Още по-успешен за родните щангисти бе месец април, когато България завърши на първо място в крайното класиране по нации при мъжете на завършилото европейско първенство в Москва.

Българите се завърнаха от европейското в руската столица с общо с три златни, три сребърни и един бронзов медала в двубоите. Златото ни донесоха Надежда Мей Нгуен, Ангел Русев и Стилян Гроздев, сребро - Карлос Насар и Христо Христов, както и бронз на Валентин Генчев. В общото подреждане по всички отличия в движенията България завърши с 8 златни, 8 сребърни и 3 бронзови медала, веднага след Украйна.

На косъм от почетната стълбичка в двубоя останаха Божидар Андреев, Юндер Бейтула, Дейвид Фишеров и Васил Маринов, а това се превърна в най-доброто класиране на страната ни на европейски първенства от 17 година насам.

И още гордост

Биляна Дудова спечели титлата световен шампион по борба за жени в категорията до 59 кг. през октомври. На финала на Световното първенство в Осло българката победи с 6:4 Акие Ханай от Япония. Това е първата световна титла за Дудова, която има общо четири европейски титли при жените в кариерата си. Последната от тях също бе спечелена тази година - на Европейския шампионат във Варшава.

В полската столица през април, освен Дудова, медали ни донесоха още Мирослав Киров, Миглена Селишка и Юлиана Янева (сребърни медали), както и Евелина Николова – бронз.

Мария Оряшкова пък спечели единствения медал за България от световното първенство по самбо в столицата на Узбекистан - Ташкент. Тя извоюва бронзово отличие в категория до 80 кг. По-рано през годината шесткратната световна шампионка в самбото  завоюва още един медал в кариерата си, при това доста любопитен - тя се превърна в първата световна шампионка при най-тежките в дебютното издание на световното първенство по плажно самбо.

Младият ни талант в гребането Емил Нейков също ни зарадва през 2021 година. Той стана световен шампион на скиф до 23 години през юли, а по-късно през септември стана и европейски шампион в същата дисциплина. 19-годишният син на легендарната Румяна Нейкова показа, че кръвта вода не става, а родният спорт ще очаква още много от него в следващите години.

За Йосиф Миладинов и неговото участие в Токио вече стана дума, но няма как да не споменем, че в началото на юли 18-годишният пловдивчанин стана европейския шампион за юноши на 50 и 100 метра бътерфлай от шампионата в Рим.

В бокса с европейска титла при младежите ни зарадваха Уилям Чолов и Радослав Росенов, които триумфираха на първенството в Будва, Черна гора, и дадоха надежда, че бъдещето на родния бокс ще остане светло, въпреки че олимпийската ни шампионка Стойка Кръстева вече обяви, че слага край на своята кариера.

И с поглед към Пекин...

И понеже и новата 2022 година е олимпийска, още на 4 февруари светът ще насочи погледи към Пекин, където ще се проведат зимните олимпийски игри. В тях България ще изпрати около 20 спортисти (окончателният им брой ще стане ясен около средата на януари). Под петте олимпийски кръга, сред снеговете и ледовете, най-големи надежди ще имаме към Радослав Янков в сноуборда, Алберт Попов в ските, Владимир Зографски в ски скока, Александра Фейгин във фигурното пързаляне, както и отборите ни по биатлон при мъжете и жените, водени от Владимир Илиев и Милена Тодорова.

И накрая ни остава да пожелаем една много успешна и здрава 2022 година на всички българските спортисти в олимпийските, световни и европейски битки. Защото техните успехи са повод за гордост и радост на целия народ.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


27
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
21
8
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Нищо не става от тия момичета за средношни забавления за платежоспособни господа
20
18
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Жените са по-добри от мъжете единствено в чистенето
19
8
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Toчно преди олимпиадата видях в кошчето в една фитнес зала толкова ампули и спринцовки, все едно хора от там щяха да участват. А почти всички дори не приличат на нещо, та дори и по-дебели с мускули. Толкова некадърни поколенията не са били никога.
18
2
 
5
 
! Отговори
aa1830 преди 2 години
Ивет Горанова!!!
17
1
 
8
 
! Отговори
xaxsasбв преди 2 години
До 3 - Що пък мъжете да ги е срам? Жени, мъже, който му се спортува, го прави. Самото стигане до олимпиада е похвално. Да играеш е похвално, да спечелиш е страхотно, но да не участваш въобще не е срамно. Така, че вместо да се настройваш цинично към някой дето от 3,5 млрд мъже не стигнал стълбичката го похвали или си замълчи. Аз не участвах на олимпиадата и не ме е срам, а теб?
16
2
 
4
 
! Отговори
Бонго Бонго преди 2 години
Тренирах муай тай и съм правил спаринг със киокушинкаец, ритат като коне.Светна ми маваши и сами видях крака как се отлепя от долу)))), после не видях))) отпечата си крака на лицето ми. Не е важен краят, но исках да кажа, че си ритат солидно.
15
10
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Следващите сто години ще плюем мъжете.
14
2
 
4
 
! Отговори
Бонго Бонго преди 2 години
За Киокушин сбърка. Там са супер мощни ударите.Допускам,че в Таекуон до има по леки удари, но ако ти влезе с маваши в главата....Правят много ушуру Гери,което при попадение в черния дроб си нокаут. Шотокан нямат контакт, но тренират също на тежки чували. И в крайна сметка удара не е задължително да е супер силен, за да те събори.Едно дете на 12 да те цапне по брадата стига. Искам да кажа, че е силов спорт, независимо,че са жени.Благодаря за дискусията!
13
5
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Дано имаме и нобелов лауреат някой ден, не само успехи в стероидни спортове.
12
5
 
7
 
! Отговори
Васил Левски преди 2 години
Разделенията на мъже и жени може да ги оставите за пропадналите западняци. Тук тези пропагандни настроения не вървят. Това, че си прекарвате дните в интернет и сте заляни от този тип унищожителна пропаганда не означава, че трябва да тръгнете да я налагате вкъщи.
11
2
 
6
 
! Отговори
Кра преди 2 години
Браво!!!
10
6
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Тренирал съм шотокан и точно затова го отказах щот е пълна боза,a разликата между шотокана и уж твърдия стил киокушин е като българския и македонския език,съвсем минимална!!
9
4
 
3
 
! Отговори
Бонго Бонго преди 2 години
Или по добре да питам теб кон ритал ли те е?
8
4
 
3
 
! Отговори
Бонго Бонго преди 2 години
Ку та ритне , все едно кон те е ритнал.Ти тренирал ли си карате?
7
13
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Карате е толкова смешен спорт че като им гледам спарингите само се пипат,няма абсолютно никъв бой..та защо аджеба Ивет Горанова я слагате едва ли не в графата национален герой?
6
3
 
4
 
! Отговори
Бонго Бонго преди 2 години
Тези спортове,които не приемат, предполагам, че ще си направят тяхна федерация и сеир пак ще има.Силата на мъжа не е в мускулите, а да носи отговорност за думите си.
5
14
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Тук съм да чета комплексирани мъжки коментари :)
4
10
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Аз съм ужасно либерална и за мен между мъжете и жените има само психическа разлика, но да си издевателстваш над физиката и даже да се гордееш с това, е прекалено. Мъжете са по дефиниция по-силни физически и има спортове непригодни за жени. Няма с какво да се гордеем в случая.
3
8
 
11
 
! Отговори
Гиб Мелсън преди 2 години
Щангите и бокса извадени от олимпийските игри, както и каратето. Прекрасна новина на бъдни вечер! Бойните спортове и тежестите не трябва да се поощряват по никакъв начин. Като искат да си чупят главите пак могат да го правят но без олимпийски игри за такива спортове.
2
9
 
20
 
! Отговори
Бонго Бонго преди 2 години
Te отсрамиха мъжете.Браво!