Стефан Вълдобрев и "Обичайните заподозрени" ще гостуват в Лондон тази вечер в легендарния The 100 Club на Оксфорд Стрийт. Концертът се организира от самия клуб и традиционния им български партньор – Строежа.

Той е част от мини-турне в Европа, което включва още гостуване в Люксембург на 21 октомври, в Брюксел на 22 октомври и два концерта в София – съответно на 26 октомври и 1 ноември. Вторият лайв в столицата бе обявен след като първият бе абсолютно разпродаден две седмици преди датата. Домакин и на двете събития е клуб Терминал 1. Със съдействието на Строежа ви предлагаме интервю със Стефан Вълдобрев, което даде по-рано тази седмица преди турнето им.

Последният ти албум е успешен, да очакват ли феновете нови песни?

Бих започнал работа върху нов албум, но ако усетя, че имам важни неща за споделяне. Иначе - не. Ако е, заради това, да се продължи успеха на предишния, не бих го направил - излежда ми самоцелно. Въпрос на вдъхновение, на свободно време, на приоритети. Никога нищо не планирам, оставям се да ме води интуицията и удоволствието от работата. При всички случаи, не е реално да сме готови с цял албум по-рано от есента на 2018.

Как смяташ да отговориш на предизвикателството да направиш поне толкова силен летен хит като "По-полека"?

Давам си сметка в какъв хит се превърна "По-полека", обичам тази песен, дължа й много, но не бих станал заложник на ситуация, в която се чудя как да повторя някакви готови формули за успех. Когато сядам да пиша, следвам инстинктите си и каквото се получи. Публиката на концертите ни е страшно интелигентна и е абсолютно наясно, че всички наши хитове през годините се различават един от друг и като жанр, и като стил, и като звук и послание. Никой няма да очаква римейк на "По-полека". Да, бих запазил позитивната и енергична посока, която има в албума “10 ½”.

След успешното турне това лято и като цяло високата посещаемост на концертите ви с "Обичайните заподозрени" през последните години, мислиш ли за нещо по-мащабно - като "Арена Армеец", например?

По-скоро си мисля за НДК - концерт в някакъв по-ранен час - 19.00, например. Забелязах, че повечето ни концерти са доста късни и по този начин пренебегвам една голяма част от публиката. Ако щете и хора, които искат да доведат и малките си деца - постоянно получавам такива запитвания. На турнето това лято беше пълно с дечурлига, насядали около нас на пясъка. Прекрасно беше.
 
Най-големите зали и стадиони ли са най-голямото мерило и свидетелство за успех? И кога малките клубове спират да бъдат цел за определени група или музикант?

Пял съм на стадиони и площади пред 10-15 000 човека. Пял съм и в затворени места, където е имало 10-15 души. Енергията и раздаването ми и в двата случая е била една и съща. Мерилото е в големината на твоите вътрешни пространства, не на външните. В театъра, често играя и на по-малки сцени, защото контакта с публиката е по-интимен и по-личен, чувствам се като да снимам близък план в някой филм. Чувствам се естествен, истински. По същата причина обичам и концертите в клубове.

Кое се пълни по-лесно? Театърът или клубовете?

Никак не е лесно, мисля. Сериозен екип, големи усилия, репетиции и отдаденост от страна на всички.

Днес ще свирите за първи път в легендарния The 100 Club в Лондон, известен като един от най-старите, а може би и най-старият действащ клуб в света. Какво е чувството да станете част от неговата история?

Лондон е градът на всички онези групи, които са ме формирали като музикант. Да свирим и ние там, за мен е истинско удоволствие, вълнение, престиж. И то в такъв легендарен клуб, с толкова много рокендрол история в него. Фантастично се чувствам!

Сподели повече информация за останалите концерти от обиколката в Европа?

На 20-и сме в Лондон, на следващия ден свирим в Люксембург, в зала Sang a Klang. Концертът е организиран от клуб "Гайда". В неделя пък сме в Брюксел по време на седмицата на българската култура, организирана от Златина Русева. Наскоро стана ясно, че се местим в по-голяма и престижна зала, наречена MUZIEKpublique. И на 26-и, Димитровден, финишираме европейското турне в София, в любимия Терминал 1. И тъй като билетите за тази дата свършиха доста бързо, решихме с Мартин Михайлов да сложим втора дата, отново там. Така че, заповядайте на 1 ноември, Денят на Будителите, за допълнителния ни гиг.

Смяташ ли, че в близко бъдеще това "явление", наречено още "sold out" в международната терминология, ще се превърне в нещо нормално за българската сцена и изпълнители?

Смятам, че за радост то вече се случва. Свидетели сме на много разпродадени концерти на български групи. Впечатлението ми е, че се случва с тези от тях, които не се преструват, отнасят се честно с музиката и публиката си. Които имат смелостта да поддържат творческа чистота и медийна хигиена. Страшно много помогна и раздвижването на клубния живот напоследък. Говоря за рокендрол клубовете. Това беше изключително важен момент.

В моментите, когато не си на музикалнната сцена, си на театралната или в киното, пишеш песни за други изпълнители и сигурно още куп неназовани публично неща. Как се справяш с толкова много задачи?

Да, така се получава, но вижте - не е самоцелно. Просто обичам това, с което се занимавам и изпитвам необходимост да се усъвършенствам във всички мои начинания. А то става чрез работа - непрестанна, всеотдайна и безрезервна. В удоволствието от работата е ключът към "справянето" с нея. През ноември започвам снимки в два игрални филма като актьор, след това - един документален като режисьор. Подготвям книга с поезията за моите песни. Имам идея за издаването на албума "10 ½" на винил. Предстоят и доста Коледни и Новогодишни концерти...

Шанс ли беше събирането на Стефан Вълдобрев, Иван Лечев, Мирослав Иванов, Веселин Веселинов-Еко и Стоян Янкулов-Стунджи в една група в края на 90-те? Или бе търсен ефект? Как се събрахте?

Това е едно от най-хубавите неща, които са се случвали в професионалния ми път до тук. Събрахме се в далечната 1994 - първо с Иван, после Стунджи, Еко и накрая - Миро. Мисля, че е повече от шанс да споделяш израстването, вълненията, събитията, смеховете и тъгите на друг артист за един толкова голям период от време.

В какво е заподозрян всеки един от Обичайните заподозрени? Поименно!

Еко - в свръх-ерудиция, Иван - в класа и аристократичност, Стунджи - в нечовешки професионализъм, Миро - в търсене на китарно съвършенство и всички вкупом - че са синоним на музика.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase