Руската атака и завземането на украински военни кораби и техните екипажи в Азовско море представляват тревожна ескалация на продължаваща, но забравена криза. Сега Русия реши да предяви обвинения на членовете на екипажите.

Макар че неделните събития изненадаха мнозина, Москва (отдавна) се опитва да дестабилизира Украйна и да затвърди контрола си над Крим, който тя незаконно анексира през 2014 г. след прозападните протести и Евромайдана в Киев.

Тя все повече демонстрира морски мускули, особено след пускането в експлоатация през май на Кримския мост (през Керченския проток - б.р.), свързващ континенталната част на Русия с Кримския полуостров. Каквато и да е точната последователност на събитията, тя се вмества в последователен модел на поведение, пише в. "Гардиън" в редакционна статия.

Това е най-сериозният развой след 2014 г. и е първият път, при който Кремъл признава, че е използвал сила срещу Украйна. Тук нямаше руски протежета или "доброволци". Нито Русия, нито Украйна искат тази ситуация да се изплъзне от контрол.

Но опасностите са реални и трябва да бъдат признати. В района на Донбас в Източна Украйна продължават епизодични сблъсъци, на които светът почти не обръща внимание. Десет хиляди души, включително 3000 цивилни, са загинали след началото на враждебните действия през 2014 г. Опасностите от недоразумения или погрешни ходове в Азовско море са реални.

Украйна твърди, че нейните кораби се движели в общи води, както ги дефинира двустранният договор (между тях), и че е уведомила Русия предварително.

Москва пък - очаквано - обвинява Киев в "провокация". Русия се стреми да ограничи достъпа на Украйна: опитите на Киев да подсили бойните си формирования в Азовско море й дават шанс да изпрати сигнал за нейните намерения както на Украйна, така и на Запада. Всичко това става в контекста на европейските грижи около Brexit-а и, най-вече, когато насреща има приятелски настроен американски президент, който полага доста усилия да защитава Путин от неговите критици.

Някои си задават въпроса дали Путин не се опитва преднамерено да предизвика по-голяма криза, която след това да бъде "уредена", вероятно с помощта на приятелски разговор с Доналд Тръмп на срещата на върха на Г-20 тази седмица.

Популярността на Путин у дома, която рязко скочи след завземането на Крим, спадна рязко тази година най-вече заради пенсионната реформа и вдигането на пенсионната възраст.

Ходът (на Путин) е отговор и на събитията в самата Украйна. Украинската църква неотдавна си извоюва одобрение (от Вселенската патриаршия - б.р.) да се отцепи от Гръцката православна църква (така е в оригинала, вероятно се има предвид Руската православна църква - б.р. ) и вече е близо до утвърждаване на своята независимост. И най-важното: напролет предстоят президентски избори при които почти сигурно ще се стигне до смяна във властта в Киев, като се имат предвид мизерните резултати от около 8 процента за Петро Порошенко в анкетите. Един мирен, демократичен преход не би бил от полза за Путин.

Но опасения има и в Украйна, че Порошенко също може да сметне тази криза за полезна. Страхът от Русия не отменя тревогата, породена от решението му да обяви военно положение, което никога не бе използвано дори в много по-опасни времена, включително и през 2014 г. Депутатите отхвърлиха искането му за двумесечен, и то обхващащ цяла Украйна режим на военно положение, което би могло да се отрази на изборите, а се съгласиха само на един месец, и то само в определени райони.

Да се говори за "западен отговор" на международни кризи изглежда все по-несъстоятелно, а още по-малкоq когато се отнася за Русия. По-рано този месец Тръмп отново обвини "режима" на Барак Обама вместо Путин за анексията на Крим. Мудната реакция на тази ескалация осветлява факта, че членове на правителството трябва да заобикалят президента за координиране на действията с други страни. Тръмп остави на своя екип да търси отговор, защото е твърде зает да хули в Тwitter НАТО и разследването на Робърт Мълър за руската намеса в (американските) избори.

Макар че следващия месец ЕС ще обсъжда допълнителни санкции срещу Русия, това ще бъде тежка борба. Но за италианския (вицепремиер) Матео Салвини и за други сега ще бъде по-трудно да поставят въпроса за облекчаване на съществуващите санкции. Действията на Москва дават повече, а не по-малко основания за такива мерки.

След завземането на Крим станахме свидетели на свалянето на малайзийския самолет със загубата на 298 живота от проруски бунтовници с руска ракета; на безмилостни руски бомбардировки в подкрепа на режима на Асад в Сирия; на отравянето на Скрипал в Солсбъри; и на все по-натрупващите се доказателства за политическа намеса.

Нуждата от солидарност се засилва с всеки (подобен) случай. А запазването й става все по-трудно.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase