Една сутрин в средата на февруари катедралата в Солзбъри осъмна с руския флаг върху нея - под прикритието на нощта някой очевидно се е покатерил върху по строителното скеле, за да спусне от средновековния символ на града бяло-синьо-червеното знаме.

"Що за глупава шега, която събужда спомените за неприятните събития от миналата година", коментира консервативният депутат Джон Глен.

От гледна точка на британското правителство участието на Русия в тези "неприятни събития" е много по-сериозното провинение в случая, отколкото окичването с руското знаме на катедралата в южния английски град. Още повече, че случаят от преди 1 година продължава да нажежава страстите и далеч все още нищо не е докрай изяснено, пише "Deutsche Welle".

Двама души в безсъзнание и една следа

На 4 март 2018 година на една пейка в парк са открити двама души в безсъзнание. Бързо става ясно, че това са руският двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Също толкова бързо беше установено, че двамата са отровени с нервнопаралитичното вещество "Новичок". Така следата се насочи към Русия - в родината си Скрипал беше изпаднал в немилост пред тайните служби. На 12 март британската министър-председателка Тереза Мей обяви в Долната камара на парламента, че "най-вероятно" зад покушението стои Русия.

Четири месеца по-късно мъж и жена откриват в Солзбъри бутилка, с която очевидно отровата е била пренесена. Двамата влизат в контакт остатъците от отровното вещество - по-късно жената умира, а мъжът ослепява.

Докато Сергей и Юлия Скрипал се борят за живота си, ескалират политическите реакции. Два дни след покушението бившият външен министър Борис Джонсън заяви, че не иска да сочи никого с пръст. Въпреки това той нарече Русия "злокачествена и разрушителна сила". Бяха отзовани посланици, последваха ултиматуми, изгонени бяха и немалко дипломати от двете страни.

Редица западни държави предприеха подобни стъпки и застанаха на страната на Великобритания. През септември Лондон втвърди тона: държавният секретар по въпросите на сигурността Бен Уолъс заяви, че отговорността в крайна сметка носи лично руският президент Путин, чието правителство "контролира, направлява и финансира военното разузнаване".

В търсене на престъпниците

Първата вълна от политическите реакции беше попреминала, когато настъпи ново раздвижване по случая: в началото на септември британското правосъдие повдигна обвинение срещу двама мъже, които бяха обявени за международно издирване. Великобритания разпространи записи от наблюдателни камери и назова имената, с които заподозрените са влезли в страната. Президентът Путин тогава предложи двамата набедени руснаци, които за властите били най-обикновени частни лица, да дадат лично обяснение. Което те и направиха: в обширно интервю за руската държавна телевизия те обявиха, че били пътували като туристи до Солзбъри. Дори и най-верните на Кремъл руснаци обаче не повярваха на тяхната версия.

Един месец след повдигането на обвинение разследващият портал Bellingcat публикува истинските имена на двамата, които се оказаха офицери от ГРУ - Александър Мишкин и Анатолий Чепига. Русия отхвърли всички обвинения.

Нови санкции и ново разследване

През есента САЩ въведоха нови санкции срещу Русия - основно заради руската намеса в предизборната кампания за президентските избори в САЩ през 2016 година, но също така и заради случая Скрипал. На срещата на Г-20 в Аржентина руският президент Путин осъди "злонамерените" санкции и категорично отхвърли всякаква отговорност на Русия. През януари ЕС наложи санкции на водещи сътрудници на руското военно разузнаване, вкл. на двамата предполагаеми атентатори.

Едва в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността се проведоха официални дипломатически разговори между Великобритания и Русия. Малко по-късно разследващият портал Bellingcat съобщи за предполагаем трети съучастник - човек на име Денис Сергеев, който се свързва и с отравянето на български бизнесмен в София. Русия отново отхвърли всички обвинения.

Русия не подкрепя реформата в ОЗХО

И една години след покушението срещу Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия случаят не е приключен. Нападението обаче доведе до затягане на контрола върху химическите оръжия: инспекторите от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) получиха значително по-големи правомощия от досегашните им само да констатират дали някой е използвал химическо оръжие или не. Сега те имат право да разследват и всички улики, които могат да ги отведат до извършителите.

Под въпрос е обаче дали реформата в ОЗХО е била в състояние да предотврати отравянето на Скрипал, ако тя беше извършена по-рано. Защото Русия отказа да подкрепи разширяването на правомощията на Организацията за забрана на химическите оръжия.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase