Петте години след Крим: Русия вече е по-силна

След "руската пролет" противопоставянето Русия-Запад изби навън
15 мар 2019 21:31, Елка Василева
216
Петте години след Крим: Русия вече е по-силна
Снимка: архив, Reuters

Преди пет години, след присъединяването на Крим към Русия, започна открито противопоставяне между страната ни и Запада. Назрявало и преди тогавашните събития, след "руската пролет" то просто изби навън. Най-видимата форма на конфликта е санкционната война; в основата на всичко обаче лежи геополитическият, дори цивилизационен конфликт между Русия и Запада, пише Пьотър Акопов, "Взгляд".

Какво показаха изтеклите пет години?

Веднага след връщането на Крим в Русия Западът наложи на страната ни разнообразни санкции: лични - срещу редица военни и политици, и икономически. Последваха наши ответни санкции, после западните бяха допълвани и разширявани - и към днешна дата вече са стабилен фон на отношенията ни с Европа и САЩ.

Отначало либералите у нас се блазнеха от надеждата, че конфронтационният период няма да трае дълго - по един или друг начин всичко ще се уталожи и ще тръгне, както преди. Някои смятаха това да се постигне чрез руски отстъпки пред Запада, при все че никак не бе ясно защо да ги правят Путин и народът; други се надяваха Западът да схване колко е безперспективен натискът върху Русия и да мине към смекчаване на санкциите. Не стана нито едното, нито другото. Защото санкциите са само форма, а Крим и Донбас са само предлог (стига да погледнем как в САЩ темата за "руска намеса" в Украйна плавно се смени с темата за "руска намеса" в американските избори).

Събитията, започнали преди пет години, бяха предопределени дълго време преди Майдана и бягството на Янукович от Киев. И няма да приключат с крах за Украйна. А с крах на Запада - с разпадане на единния блок, включващ САЩ и Европа. Който ще се разпадне съвсем не заради конфронтацията с Русия, но и тя ще допринесе за ускоряване на процеса.

Малцина днес помнят, че конфронтацията със САЩ не тръгна от февруари-март 2014 г. Тя набираше обороти от 2011 г. - от "арабската пролет" и решението на Путин да се върне в Кремъл, сиреч да се кандидатира пак за президент. САЩ - заради съветите на "борците с режима" у нас, вече бяха повярвали, че той няма да е сред кандидатите. Путин бе неудобен за Щатите и с оглед плановете за създаване на Евразийски съюз, означаващи реинтеграция на постсъветското пространство, както се посочваше открито.

Затова активната роля на американците в протестите на Блатния площад не бе случайна, при все че изглеждаше странно сериозната им надежда "московските вълнения" да успеят. Завърнал се в Кремъл, Путин започна национализация на елита*. Освен това сложи бариери пред англосаксонската "мека сила" - ограничи възможността за влияние върху руската политика и общество чрез неправителствени сдружения.

Същевременно през 2012-2013 г. Путин все още поддържаше отношения с Вашингтон, редовно - макар и рядко, се срещаше с Обама. Но още през лятото на 2013 г. Щатите пропуснаха два много болезнени удара. Първият бе Сирия, вторият - Сноудън. Ударите не дойдоха от Путин - той само се възползва от ситуацията и грешките на самите САЩ.

Обама сам се натика в задънена улица със заплахите да удари Сирия, ако се използват химически оръжия, а щом бе режисирано подобно "използване", се изплаши да не отвори кутията на Пандора. Путин му помогна да не се изложи съвсем (в самите САЩ) - ударът по Сирия бе отменен срещу извозване на сирийските запаси от химически оръжия. Обама и американците обаче не останаха благодарни на Путин, защото бездруго се изложиха пред близкоизточните си съюзници, най-вече пред саудитците.

Историята със Сноудън изостри нещата. Москва подслони избягалия американски агент и хич не скланяше да го предаде на Вашингтон. С което директно предизвика Обама - но Путин отново не бе инициатор, само се възползва от възможността. Двете събития - практически едновременни, бяха същинската точка, маркирала срива в отношенията между двете страни. Дори изобщо да не бе последвала Украйна, след събитията от август-септември САЩ и Русия окончателно излязоха на конфликтната пътека.

Украйна обаче се случи - отначало Путин я обърна от Запада към Изтока, като убеди Янукович да забави подписа си за асоцииране с ЕС, а после Западът помете Янукович чрез Майдана и я обърна в обратна посока, и то в твърдо антируска форма. Русия нямаше как да наблюдава мълчешком - Западът демонстрира, че няма да допусне никакъв Евразийски съюз и изобщо не се кани да признава никакви национални интереси на Москва в пространството на историческа, голяма Русия.

Ние отвърнахме с Крим. Тогава вече конфронтацията между Запада и Русия доби форма на санкции и остри обвинения. Тъкмо тогава Щатите открито минаха към политика за възпиране на Русия. Със съответната риторика - да я "изолират", "накажат", "накарат", "да й дадат урок", и с обидните забележки, че е "регионална сила". Опитът да ни изолират остана безплоден, англосаксонците само показаха, че могат да контролират единствено Европа. Дори страни, следващи орбитата на САЩ, като Япония и Южна Корея, не се присъединиха всъщност към санкционния режим. Русия пък започна отдавна замисляния си завой на Изток - сближаването с Китай и страни от незападния свят. Без март 2014 г. щеше да стане същото, просто малко по-бавно и без да бие на очи.
Стремежът да се накаже Русия допринесе впрочем да се ускори и деконструкцията на еднополюсния свят - всички не само се увериха, че Щатите далеч не са всесилни, но взеха да влагат и повече усилия, градейки нова архитектура на световното устройство, постамериканско и постзападно. Говорим не само за пълзящата дедоларизация, но и за множеството хоризонтални, двустранни и многостранни линии и връзки, създавани през всичките тези години без Америка и заобикалящи Америка.

Та нали за Русия не са враг Щатите като такива, а глобалисткият атлантически елит, използващ и самата Америка в свой интерес. Чудесно доказателство бе победата на Доналд Тръмп - на власт в САЩ дойде човек, станал за мондиалистите враг, сравним със самия Путин.

Изобщо през петте години след Крим се случиха редица знакови събития, потвърдили колко закономерен бе март 2014 г. Ще споменем не само избирането на Тръмп и последвалия вътрешнополитически смут в САЩ, но и Brexit-а - най-ярка проява на кризата в Евросъюза, и руската операция в Сирия, обърнала с лице към нас Близкия изток и увеличила в крайна сметка бездруго нарасналата геополитическа тежест на Русия.

Но американският смут и кризата в ЕС не са последици от Крим или от конфронтацията с Русия - а просто поредните, съвсем логични, предопределени фази от задълбочаващата се криза на Запада (също и като единно цяло) и на градения от него модел за глобализация. В най-близките години ще видим още много "жалони" и всички те ще водят света във вярната, в нужната за нас посока. Към изграждането на нов, многополюсен свят, който с право ще може да бъде наречен не само постамерикански, но и посткримски.

* Курс, който включваше директива всички изнесени от Русия активи на елита в чужбина да се върнат в страната
 

/БТА/


216
Още от САЩ
Осъден: Шефът на кампанията на Тръмп в затвора за 73 месеца
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
109
5
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 2 дни
До 106

Путин взе Крим защото там имат военоморска база която просто нямаше как да оставят. Всичко останало че им пукало за народа и тн е чиста пропаганда. Всичко беше заради базата в Севастопол.
108
6
 
21
 
! Отговори
Анонимен преди 2 дни
Много разбирачи за Русия много нещо, как била бедна как Путин бил диктатор . Абе палячовци защо не погледнем какво става в Европейска България бе ? В Европа сме само териториално и по документи, всичко друго ни е африканско и то от третия свят. Нито заплащанет ни е на ниво, нито образованието, здравеопазването нито армията. Топим се по бързо и от държави с военни действия. Или да плюенето по Русия е по важно от най бързо изчезващата "Европейска" държава. За което сащ имат голяма заслуга.
107
13
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 2 дни
И с какво е по-силна Русия?! С ракети ли?!
106
12
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 2 дни
"Дори страни, следващи орбитата на САЩ, като Япония и Южна Корея, не се присъединиха всъщност към санкционния режим."


Лъжата е основен инструмент в руската пропаганда.

Миналата седмица имаше интервю с посланика на Япония в Москва. Широко отразено в руската преса. В него той каза че дори ако Русия върне Курилските острови Япония ще продължи да налага санкции докато Крим не се върне на Украйна.
105
9
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 2 дни
"Дори страни, следващи орбитата на САЩ, като Япония и Южна Корея, не се присъединиха всъщност към санкционния режим."

Това не е е вярно. И двете държави са наложили санкциии и след налагане на нови санкции обикновено на следващия ден ги потвърждават. Както и Швейцария, Норвегия и всички държави от ЕЕА, които не са в ЕС.
104
13
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 2 дни
Хахаха,

Аз си мислех че Путин превзе Крим за да си вдигне рейтинга, а то имало теория на конспирацията.

Русия сега е особено силна със заплати от по 300 лева и пенсии 80 левчета. Проститутките в Москва се радват на 40 лева на час, а в "регионите" стигат и до 20.

И забелечката под чертата просто кърти. Толкова капитали се върнаха че Русия се задръсти.
103
1
 
14
 
! Отговори
обективен преди 2 дни
Факт е че след санкциите на краварите, Русия стана по-силна.И в бъдеще се очертава тази тенденция.Съюза Русия-Китай ще навре алчните кравари в кучи Г..
А ние пак сме на грешната страна.Икономическата мощ на Китай и безмерните ресурси на Русия ще доведат до нова ситуация в световния ред.Неизбежно е.Целия свят е пропищял от наглостта ,алчността и подлостта на хАмериканците.Чийто слуги са боковите невежи слуги-Екатеринки ,Теменужки,Николинки и всякакви калинки.
102
6
 
7
 
! Отговори
Kr преди 2 дни
До Анонимен 123
всяка година 300 000 руснаци подават молба за зелена карта за имиграция в САЩ :))))
************
и колко са българите? ))))
290 000?
101
14
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 2 дни
До Анонимен100 Путин-истински диктатор.
100
10
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 2 дни
До Анонимен115 Говорим за това,че Русия е криминална държава.
99
8
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 2 дни
До Дмтр125 Марш,в Русия,тук е България,която Путин винаги обижда и омаловажава.
98
9
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 2 дни
В Русия се живее супер!! Незнайно защо обаче всяка година 300 000 руснаци подават молба за зелена карта за имиграция в САЩ :))))
97
8
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 2 дни
ЕЙ ЗА ТВА ПОВЕЧЕ РУСКИ КОМУНИЗЪМ ПО

СТРОГО СЕКРЕТНО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЧЕТЕ

НИТО ПЪК В БЪЛГАРСКИ МЕДИИ

РУСИЯ НЕ Е ТРЪГНАЛА В ПОСОКА

ДЕМОКРАЦИЯ И ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

А В ПОСОКА "ДА РУШИМ ЗАПАДА"

ТАКА БЕШЕ ПО ТАТОВО ВРЕМЕ, ТАКА Е И СЕГА
96
7
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 2 дни
Говорим не само за пълзящата дедоларизация,
---
ИНТЕРЕСНО - НЕ ВИЖДАМ ДОЛАРА ДА ПАДА
ВИЖДАМ РУБЛАТА ДА ПАДА...
95
6
 
13
 
! Отговори
ostap преди 2 дни
В РУСИЯ ЖИВОТА СИ ТЕЧЕ. 90% ОТ НАРОДА ДАЖЕ НЕ ЗНАЯТ ЧЕ СА ПОД САНКЦИИ ЗАЩОТО НЕ СЕ ИНТЕРИСУВАТ ОТ ПОЛИТИКА. ПАРКОВЕТЕ И КАФЕНЕТАТА ИМ ПЪЛНИ С МЛАДИ И ЗАСМЕНИ ХОРА. ЦЯЛА АЗИЯ И ТУРЦИЯ ИМ РАБОТИ ПО СТРОЕЖИ И ЗАВОДИ. СОЦИАЛНИТЕ ИМ ПРИДОБИВКИ СА ДЕСЕТ ПЪТИ ПОВЕЧЕ ОТ НАШИТЕ. ПРИРАСТА ИМ В НАСЕЛЕНИЕ Е НЕ В % А В ПЪТИ. ТА КВО ИМ Е НА РУСНАЦИТЕ?
94
3
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 2 дни
За какво говорим ли? Говорим за това, че преди няколко дни руски медии публикуваха информация, разкриваща сумата на всички откраднати от Русия и изнесени в чужбина активи от "руски" олигарси, равняваща се на няколко трилиона.
93
12
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 2 дни
КРИМ НЕ САМО ЧЕ РУСИЯ ЩЕ ГО ВЪРНЕ НА УКРАЙНА

А ДАЖЕ И ВЕЧЕ ПЛАЩА ЗА ТОВА
92
14
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 2 дни
Близостта с Русия може да ни докара само трагедия като в Украйна.
91
1
 
6
 
! Отговори
четете внимателно. преди 2 дни
До ЗНАЕШ ЛИ
Не само че не четеш, но и не се интересуваш - първо прочети статията, но с разбиране, ако ти се отдава, после по същия начин и коментара и след това се опитай да съчиния сам нещо смислено!
P.s. Поне не пиши с главни букви - очевидно по подразбиране се притесняваш да не бъдеш автоматично цензуриран заради платените глупости, които самият ти пресъздаваш.
90
8
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 2 дни
В Русия минималната заплата е 11,163 рубли, което са 280 лева, а у нас е 560 лева - два пъти повече