На няколко километра от сибирския град Норилск, край брега на р. Далдякан, стои Василий Рябинин. Преди няколко седмици, през май, тонове дизел се разляха в реката. Днес водата все още е кърваво червена. Василий потапя върха на пръчка в нея, след това я изважда и доближава запалка до нея. Пръчката пламва бясно. "Все още гори доста добре, а така като гледам, реката ще остане замърсена още дълго време", казва той пред CNN.

Собственикът на производителният гигант "Норилск Никел" заяви, че разливът е овладян бързо. Но Василий рискува работата си и бъдещето на семейството си в града, за да докаже, че истината е друга - според еколозите, това е най-голямата катастрофа на територията на Арктика. Кризата обаче не се ограничава само до разлива на дизел. Преди два дни "Норилск Никел" разляха още 45 тона авиационно гориво на същото място.

Василий е рядка птица в Русия. Той напуска държавната си работа в Росприроднадзор, за да може да казва истината. Още на снимки в Instagram мъжът вижда размерите на инцидента. Далдякан и още една река в близост до нея са замърсени. Те се вливат в езерото Пясино, а от там могат да попаднат в Арктичния окена. Само няколко часа по-късно пристига на мястото и прави снимки, които по-късно ще предизвикат гнева на еколозите по цял свят. Двамата с шефа му се опитват да влязат в завода на "Норилск Никел", но полицията им отказва досъп.

20 хил. тона дизел попадат в реката, отнемайки живота в нея. "Когато пристигнахме, бяха минали едва няколко часа. Можеше да помиришеш дизела от километър. Шефът ми дори се страхуваше да пуши там, защото може всичко да избухне. Това, което ние видяхме, бе значително по-различно от информацията, която се появи по държавните телевизии - че разливът е овладян", казва Василий.

"Това беше толкова очевидна, детска лъжа. Дори не мога да го повярвам", възмущава се активистът. Той поискал разследване, защото това, което от "Никел" твърдели - че разливът е само в реката, далеч не коренспондирало с това, което видели очите на Василий. Чашата преляла, когато Росприроднадзор му казала да спре да разследва, след като активистът наел хеликоптер, с който да прелети над разлива. След това, в 45 минутно видео, той разказва публично на целия свят, как разливът е стигнал много по-далеч, отколкото властите казват.

В Москва екологът Георги Каваносян прави същите изчисления: "Всичко, което трябва да направиш, е да погледнеш сателитните снимки, да установиш червената зано и да го разделиш на тоновете дизел, които са попаднали във водата. Това, което ще получиш като отговор е, че дизелът трябва да е изминал едва 50 метра и да е спрял там. Това е невъзможно", обяснява той. "Това, което те ни показват, е само опашката на разлива. Те дори не казват, какво има под повърхността. Твърдят, че разлива е само на повърхността на водата, но това не е така", допълва той.

Да, Сибир се затопля, а разтапянето на пермафроста ще е унищожително за инфраструктурата, тъй като 60% от региона се намира върху него. Това лято и в Норилск е необичайно горещо.

След като гледа видеото на Рябинин, Каваносян решава да отиде сам до езерото Пясино и да вземе независима проба от него, за да види, дали горивото е стигнало до него. Мисията му обаче е трудна. Норилск е специален град, формиран още по времето на Сталин. Неговата икономика, и като цяло животът в него, се върти от "Норилск Никел". Трудно е да се намери кой да им помогне там, след като прехраната на всички граждани зависи от компанията. С града няма и връзка по земя, всеки, който иска да стигне до там, трябва да го направи по въздуха.

Каваносян и операторът, който пътувал с него, се престрували, че са на посещение при приятели. Те се движели само по малките улици, а до реката отишли през нощта, надявайки се, че ще намерят от къде да вземат лодка. В крайна сметка успяват да стигнат до езерото и се превръщат в единствените хора, които взимат независима проба от него. Нивото на замърсяването с разтворени въглероди се оказва 2,5 пъти по-високо от допустимото. Други също се опитват да стигнат до езерото - журналисти, активисти от Грийнпийс, ала не успяват. Властите постоянно спъват разследванията им, засичат ги още в гората и конфискуват горивото от лодките им.

"Всичко тук умира", казва местният шофьор Андрей. Кризи като тази не са новост в Сибир. Реките там са червени от замърсяването, докъдето стига погледа ти, дърветата са изсъхнали. "Хората се страхуват главно от газа. Понякога става толкова зле, че не пускаме децата си навън", споделя той. За първи път обаче има такъв отзвук след случилото се, а "Никел" трябваше да поемат отговорността. Те обвиниха за спукването на резевоара разтапянето на пермафроста. Но както Рябинин, така и Каваносян се съмняват в тази версия. Те твърдят, че Русия има достатъчно опит в строенето върху лед, а компаниите могат изкуствено да замразяват земята ако се наложи. Според тях, аварията се дължи на безхаберие.

Скандалът, предизвикан от двамата еколози доведе до това Росприроднадзор да признае, че негови служители от пет години не са получавали достъп до резервоара. Всичко стига и до ушите на президента Владимир Путин, който се срещна публично със собственика на "Никел". В крайна сметка стана ясно, че ще бъдат изплатени 140 млн. долара в неустойки заради аварията. "Един нов съд струва доста по-малко от това. Опитвам се да кажа, че ако бяхте подменили резервоара, нямаше да се стигне до замърсяване на природата и нямаше да се наложи да плащате такава голяма сума", възмути се Путин.

Седмици след разкритията на Рябинин и Каваносян Росприроднадзор признава и друго - езерото Пясино е замърсено.

Щетите се оказват 14 пъти по-големи отколкото първоначалната оценка на "Норилск Никел", а компанията получава рекордната глоба от 2 милиарда долара. Компанията оспори оценката, като заяви, че агенцията е базирала своите изчисления "на принципи, които са изкривили резултатите и трябва да бъдат коригирани" и добави, че тя е изпълнила задължението си да премахне разлива за своя сметка. Въпреки всичко, действията на Росприроднадзор са безпрецедентни и дават сигнал, че компаниите вече не моган да замърсяват реките както си искат.

А след всичко това Рябинин се готви да се премести далеч от Норилск заедно със семейството си: "Тъжно е, защото обичам града си, но след това, което направих, знам, че за мен тук вече няма работа, нито живот". 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase