Навършват се 20 тежки години от онази събота, в която Курск аварира

На 12 август 2000 г. случайната експлозия на торпедо предизвиква авария на ядрената подводница "Курск" - гордостта на руския флот. Съдбата на 118-те мъже, попаднали в капан на 108 метра дълбочина в Баренцово море, държи в напрежение цяла Русия до трагичната развръзка девет дни по-късно. Една катастрофа, която остава най-тежката, която преживява руският флот в постсъветския период.

Онази събота сутрин "Курск", огромна подводница, дълга 154 метра, участва в мащабни учения на Северния флот край бреговете на Русия и Норвегия.

В 11:28 ч. местно време (07:28 по Гринуич) норвежки сеизмолози регистрират силна експлозия, последвана две минути по-късно от втора, по-мощна детонация. Подводницата е локализирана от руския флот в неделя сутрин. Всякаква радиовръзка с екипажа е прекъсната. Улавя се единствено SOS сигнала, който един от членовете на екипажа изпраща, удряйки по корпуса на подводницата. Привечер е спусната първа миниподводница, но тя се удря в корпуса на "Курск" и се налага бързо да изплава.

"Технически трудности": с тези лаконични думи руският флот съобщава публично на 14 август, с два дни закъснение, за катастрофата на "Курск". Според командира на флота "експлозия в първото торпедно отделение" е повредила подводницата и я е принудила да легне на дъното в международна зона на около 150 км северно от руското пристанище Североморск. Флотът лансира хипотезата за сблъсък с чуждестранен плавателен съд.

Военните обаче уверяват: реакторът на подводницата е спрян и под контрол, а 24-те ракети на борда не носят ядрени бойни глави. Независимо от опасенията, никакво радиоактивно изтичане няма да бъде регистрирано.Според флота, екипажът има достатъчно кислород, за да издържи до 18 август. Въпреки страха за моряците, руснаците отказват предложенията за помощ от британците, норвежците и американците. Оборудвани с остаряла или неподходяща техника, те продължават сами спасителните операции. Следва провал след провал "в перфектна буря".

Владимир Путин продължава ваканцията си в Сочи на Черно море. Изчаква до 16 август, за да направи първо изявление, облечен неофициално: ситуацията е "критична", но Русия "разполага с всички необходими спасителни средства". Пълен обрат идва още същия ден - след телефонен разговор с американския президент Бил Клинтън, Путин заповядва да се приеме "помощта, откъдето и да идва". Без да прекъсне ваканцията си. "Оглушителното" му мълчание му навлича истинска атака в пресата.

"От първата минута катастрофата трябваше да стане най-важното нещо за цялата държава, начело с президента", подчертава в. "Известия". Пресата обвинява военните в лъжи и задава въпроси за цената на човешкия живот в посткомунистическа Русия. В същото време семействата живеят "в ад". "Всяка новинарска емисия по телевизията е като смъртна присъда", възмущава се съпругата на един от моряците.

На 18 август Путин уверява, че шансовете да бъде спасен екипажът "макар и минимални, все още съществуват" и най-накрая решава да се върне в Москва. На 21 август норвежки водолази успяват след само 30 часа усилия да отворят подводницата. Вътрешността на "Курск" е наводнена. Всички моряци са мъртви. Когато най-сетне пристига във Видяево, малкото пристанище - база на "Курск", където са се събрали роднините, Путин отправя упреци към разплаканите жени на моряците.

На 23 август, обявен за ден на национален траур, към който семействата на загиналите отказват да се присъединят, Путин заявява, че изпитва "чувство на вина за тази трагедия".

Руската прокуратура закрива разследването си през юли 2002 г., без да посочи виновници, за голямо разочарование на скърбящите семейства. Според нейните заключения едно от торпедата е експлодирало, предизвиквайки разрушаването на целия арсенал. Не е било възможно моряците да бъдат спасени и са загинали най-много осем часа след експлозията.

Едно послание, написано на ръка, намерено в края на октомври 2000 г. при тялото на лейтенант от екипажа на подводницата, извадено от корпуса, обаче дава жестокото доказателство, че поне 23-ма мъже са оцелели след експлозията, намирайки убежище във въдушен мехур в един отсек.

"Скъпа Наташа и сине мой Саша!!! Ако получите това писмо, това означава, че съм мъртъв. Обичам ви много силно", написал офицерът Андрей Борисов, преди да се задуши.

(БТА)