Защо Путин може и да не нападне Украйна?

Намесата на Джо Байдън може да промени нещата
15 апр 2021 18:30, Нели Христова
145
Защо Путин може и да не нападне Украйна?
Снимка: БГНЕС

Натрупването на войски по границата с Украйна от страна на Русия беше невъзможно да се игнорира. Съобщава се, че американските военни кораби се насочват към Черно море, а руското външно министерство ги предупреждава "за тяхно добро".

Тъй като враждебната реторика и военните действия около Украйна се засилиха, западните политици започнаха да се страхуват от открита инвазия и призоваваха руския президент Владимир Путин да "деескалира" напрежението. Но Русия отказа: министерството на отбраната тази седмица настоя, че ходовете му са в отговор на "заплашителните" учения на НАТО в Европа.

Тогава Путин получи телефонно обаждане от Белия дом.

"Байдън премигна пръв"

"В играта на Путин за бързина, Байдън премигна пръв", твърди журналистът Константин Егерт, след като Джо Байдън направи първото си обаждане до Кремъл и предложи да се срещне с Путин "през ​​следващите месеци". Това се случи няколко седмици след като американският президент се съгласи с интервюиращ, че руският лидер е "убиец".

Новият ход на президента Байдън сега е тема на дебати - предотвратяване на бедствия или погрешна отстъпка - но в навечерието на срещата на върха рискът от големи военни действия от страна на Русия със сигурност избледнява.

"Това би било наистина нестандартно: шамар в лицето на Байдън", казва Егерт пред BBC. "Но фактът, че именно Байдън предложи да се срещнат, дава предимство на Путин."

Изпращане на сигнали - не войници

Руската държавна телевизия със сигурност мисли така.

Водещи и гости на политически предавания приветстват демонстрацията на сила на Москва, като твърдят, че страната им се противопоставя на враждебността на САЩ и НАТО. Един коментатор предположи, че "нервите на президента Байдън са го провалили".

Широко цитиран беше сенаторът Константин Косачев с аргумента, че САЩ са осъзнали, че е "невъзможно да се постигне военно превъзходство над Русия" и двете страни трябва да се върнат към диалога.

Неотдавнашното показно руско движение на войските винаги изглеждаше като перчене от страната, която се отказа да се хареса и сега иска Западът да се страхува от нея. Когато Владимир Путин изпрати войски и хардуер в Източна Украйна преди седем години, това бяха тайни операции, които и до днес се отричат.

Този път Русия изглежда по-силно насочена към изпращане на сигнали, отколкото войници.

"Моето мнение е, че става въпрос за възпиране", казва Андрей Кортунов, ръководител на Руския съвет по международни отношения. Той посочва неотдавнашното подкрепление на Киев в Източна Украйна и твърди, че действията на Русия са за предотвратяване на всякакви действия за завземане на райони, контролирани от подкрепяни от Русия бойци.

Един високопоставен служител в Кремъл предупреди, че подобни военни действия ще бъдат "началото на края на Украйна", чието правителство са деца, "играещи с кибрит".

Тези дни Русия има оправдание да се намеси: около половин милион души в самопровъзгласилите се Донецк и Луганск "Народни републики" в Източна Украйна получиха руски паспорти, откакто започнаха бойни действия през 2014 г.

"Мисля, че за Кремъл ще бъде трудно да не се спаси, ако тези "републики" са изправени пред заплаха от голямо поражение", казва Кортунов, отбелязвайки, че украинските военни бяха значително по-добре оборудвани и обучени сега благодарение на американската и европейската подкрепа .

Но той все още се съмнява, че Владимир Путин планира намеса. "Не виждам нищо, което Кремъл може да спечели чрез пряка военна ангажираност в украинската криза. Мисля, че руската политика е по-фокусирана върху запазването на статуквото и приемането, че Украйна ще избухне от нарастващите проблеми и умората на Украйна на Запад", казва Кортунов.

Послание към Вашингтон

Другата публика за маневрите на Москва е по-далеч.

За САЩ има не толкова прикрито предупреждение, че Русия все още смята съдбата на своя съсед за своя работа и остава особено против целта на Украйна, повторена тази седмица, да се присъедини към НАТО.

Но някои откриват друга цел: опит за предотвратяване на строгите нови санкции, които администрацията на Байдън заплашва в отмъщение за намесата на Русия в изборите, хакерските атаки и други.

"Русия се опитва да повиши залога: да покаже, че може да донесе разходи на онези, които се опитват да донесат разходи на Русия, дори ако това е безразсъдно и може да доведе до по-строги санкции", твърди външнополитическият анализатор Михаил Троицки. "Мисля, че това е логиката зад тази ескалация - което е опасно, защото в един момент може да излезе извън контрол“, добавя той.

Държава на нацията?

Въпреки подновените разговори в държавната телевизия за "фашистки" украинци, няма намеци, че всеобщата война ще бъде популярна сред руснаците, които вече се справят с COVID, санкциите и въздействието на ниската цена на петрола.

Андрей Кортунов смята, че "мобилизиращият потенциал" на външнополитическите авантюри сега е "почти изчерпан" с хора, по-загрижени за собствените си проблеми, отколкото в по-комфортния контекст на 2014 г.

Войната на Русия с Грузия през 2008 г. е категорично предупреждение за това колко бързо може да ескалира подобна конфронтация и винаги има уговорката, че никой не е вярвал, че Владимир Путин също ще се осмели да анексира Крим.

Но защитата на Донбас вероятно би била далеч по-кървава и по-опасна операция.

Намеренията на Путин може да станат по-ясни през следващата седмица, когато той трябва да направи ежегодното си обръщение за "състоянието на нацията" - обръщение, което той често използва, за да кръстоса саби със Запада. Но обаждането от Джо Байдън може да му е дало шанс да се оттегли от тази конкретна битка. Сега Турция заяви, че САЩ са отменили искането на Байдън два военни кораба да преминат през Босфора.

"Мисля, че Путин привлече вниманието, той се постави във фокуса не само на Европа, но и на администрацията на САЩ", казва Константин Егерт. "Той успя да ги изплаши и обича да прави това."

Михаил Троицки се съгласява.

"Ако Русия бъде пощадена от големите американски санкции, засягащи нейните жизненоважни интереси, тогава тя може да обмисли изтеглянето на войски от границата", смята той. "Друг начин за деескалация на напрежението е неговата кулминация, както се случи в кубинската ракетна криза. Но това би било много нежелателно."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


145
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари