Едно съобщение в WhatsApp, изпратено рано сутринта, кара Арина Гундирева да я побият тръпки.

"В офиса се прави обиск", пише колегата й от редакцията Армен Арамян в групата в WhatsApp. "Ужасен съм."

Гундирева се втурва към офиса. Когато пристига вижда сцена на абсолютен хаос. "Властите претърсиха целия ни офис, включително голяма част от ядките, които си поръчахме. Чувствах се толкова стресирана и празна. Отнеха ни офиса, нашето безопасно пространство", разказва тя пред VICE.

Гундирева и Арамян са редактори в DOXA, онлайн студентско списание със седалище във Висшето училище по икономика в Москва. Руските власти нахлуват също в домовете на няколко техни колеги, единият от които живее с родителите си.

По-късно същия ден съд в Москва издава двумесечна заповед за неотклонение срещу Арамян, Наталия Тишкевич, Владимир Метелкин и Алла Гутникова и разпорежда те да бъдат поставени под домашен арест, като се твърди, че "ангажират непълнолетни лица в действия, които могат да бъдат опасни". Строгият домашен арест бил приложен с правна вратичка, която технически позволявала на четиримата арестувани редактори да напускат къщата за минута на ден - между 23.59 ч. и полунощ.

"Сигурен съм, че са направили това, за да ни покажат, че са над закона и могат да правят каквото си искат с нас", казва Виктор Ершов, друг редактор на DOXA. Според условията на заповедта на четиримата редактори им е забранено да общуват с външния свят, включително да използват интернет.

Руската държава не действа така само срещу DOXA. Репортерите на VICE разговарят с редактори от други две независими руски информационни агенции, които заявиха, че способността им да работят в Русия, управлявана от Владимир Путин, става все по-трудна, до степен, че е практически невъзможно. През последните няколко седмици VTimes, еднон от последните независими информационни бюра в Русия, обяви, че затваря поради политически натиск, докато съдебните изпълнители се явиха в московския офис на Радио Свободна Европа.

Репресиите идват, след като лидерът на опозицията Алексей Навални беше вкаран в затвора след завръщането си в Русия, предизвиквайки масови протести, и преди срещата на върха на американския президент Джо Байдън с Путин в Женева, Швейцария.

Проблемите на DOXA с властите започват през януари, когато Навални отлетя обратно за Москва, след като бе отровен с "Новичок" и прекара месеци на лечение в Германия. Тогава DOXA пускат видео, изразяващо подкрепа за про-Навални протестиращите.

"Публикувахме това видео в YouTube, след като над 50 университета в Русия заплашиха да експулсират студенти, участвали в протестите в подкрепа на Навални", разказва редакторът Никита Кучински. Във видеото се включват редактори на DOXA, които заявяват, че подобни заплахи са "неподходящи" и "не на място", не само за учениците, но и за всички руснаци.

Три дни след излизането на видеото DOXA получава официално писмо от Федералната служба за надзор на комуникациите, информацията, технологиите и средствата за масова информация. Тя настоява видеоклипът да бъде изтрит в рамките на 24 часа. Писмото, видяно от VICE World News, идва с изключителна и невероятна заплаха: освен ако DOXA не премахне видеото, министерството на комуникациите ще забрани достъпа до YouTube канала на медията в цяла Русия.

"Свалихме видеото в рамките на 18 часа и продължихме работата си нормално през следващите два месеца", казва Гундирева. След като властите се нахвърлиха над DOXA през април, служителите отговориха, като стартираха кампания в Twitter, Instagram и Facebook, наречена "1 минута", базирана на идеята, че арестуваните редактори са имали само една минута свобода на ден. "Целяхме да обърнем внимание на абсурдната злоупотреба със закона от страна на разследващите", казва Ершов, чиято е идеята за кампанията.

"Насърчихме нашите читатели да кажат какво биха и не биха имали време да направят за минута", обяснява той. "Това предизвика голям обществен резонанс, а властите, за да намалят нивото на обществено недоволство, позволиха арестуваните редактори да напуснат къщите си от 8:00 до 10:00 часа."

През това време редакторите на DOXA под домашен арест получили помощ от психолог, който осигурявал ежеседмични прегледи. "Всичко това е много депресиращо и има вредно въздействие върху психичното здраве на всички", казва Гундирева.

Поради редакционната структура на DOXA екипът успява да продължи да работи от вкъщи без приноса на четиримата редактори. "Нямаме място за срещи, където да можем да обсъждаме и планираме. В допълнение към нашата основна журналистическа работа, ние водим и кампания за освобождаването на нашите колеги", казва Ершов, който напоследък работи между 14 и 18 часа.

"Всички се страхуваме, защото не знаем кой е следващият на опашката. Бащата на един от редакторите ни, който е под домашен арест, премести ценностите си, в случай че се появи полицията", разказва Ершов.

В знак на солидарност с DOXA, повече от 250 учени от цял ​​свят подписаха изявление, призовавайки всички обвинения да бъдат оттеглени и настоявайки за прекратяване на руския тормоз над студенти и журналисти.

Но миналата седмица съдът в Москва удължи домашния арест на редакторите до септември, по-малко от седмица преди изборите за Думата - руския парламент. Ершов смята, че това е направено, за да се попречи на DOXA да даде глас на опозицията.

Тормозът над DOXA става на фона на преследване на независими медии в Русия, където правителството контролира трите основни новинарски канала, повечето медии са в ръцете на съюзниците на Путин, а автоцензурата е широко разпространена. В Световния индекс за свобода на печата за 2021 г., съставен от "Репортери без граници", Русия се нарежда на 150-то място от 180 държави. Тормозът над независимите медии се издигна на "ново ниво" след завръщането на Навални, заявяват от "Репортери без граници".

През април руското министерство на правосъдието определи базираната в Рига "Медуза" - една от най-изявените независими медии, отчитащи руски въпроси, като "чуждестранен агент", термин, който може да се приложи към всяка политическа организация или лице, което получава помощ от чужбина.

"Нашият медиен обект и бизнес модел бяха унищожени за по-малко от седмица, тъй като загубихме огромното мнозинство от нашите рекламодатели, които сега мислят, че сме марионетки на един от враговете на Русия", казва Иван Колпаков, главен редактор на "Медуза".

Преди "Медуза" Колпаков е работил за Lenta.ru, но е уволнен през 2014 г., когато 39 от 84 служители са загубили работата си. "Стана съвсем неочаквано, само дни преди анексирането на Крим. Защитникът на Кремъл Алексей Гореславски замени Юлия Миндър като главен редактор на Lenta. Медията се превърна в прокремълски пропаганден инструмент, поради което започнахме отначало с "Медуза", обяснява Колпаков.

Но сега, въпреки средно 13-те милиона уникални посетители месечно, бъдещето на "Медуза" изглежда мрачно, според Колпаков.

На практика всяка статия, публикувана от "Медуза", трябва да бъде обозначена с известие, в което се посочва, че новинарското издание е "Чуждестранен агент". "Това има разрушителни последици, тъй като загубихме доверие както от рекламодателите, така и от нашите читатели, много от които смятат, че сега работим за чужда вражеска държава като САЩ или Чехия."

В допълнение към загубеното доверие служителите на "Медуза" трябва да се справят с подаването на подробни доклади до руското министерство на правосъдието. "Ние сме под постоянен надзор и контрол - всяка малка грешка може да се превърне в глоби и повече ограничения", споделя Колпаков.

Той казва, че независимата преса в Русия е изправена пред същия проблем като западните медии, като нестабилни рекламни модели и борба за вниманието на читателите в социалните медии. "На всичкото отгоре има изтощителен натиск от страна на държавните власти, хакерите и постоянно присъстващите тролове. Освен това се страхуваме за нашата безопасност."

Колпаков смята, че тези борби се дължат на твърдението, че "Путин не харесва независими журналисти", приписвайки работата им на по-голяма схема, контролирана от чуждестранен "майстор на марионетките".

"Тъй като той контролира руските медии, той вярва, че враговете на Русия управляват цялата независима преса. За него медиите са PR инструмент за държавен контрол. Тези, които критикуват Кремъл, трябва да са нечии марионетки, така че той отвръща на удара", каза той.

Роман Анин е независим журналист и основател на руския сайт за разследващи новини iStories, който е под държавно наблюдение от 2016 г.

През април тази година Анин беше спрян на път за плувен басейн. "Мъж се приближи до мен отзад и ми показа федералния си лиценз за сигурност. Последва седемчасово претърсване в апартамента ми", разказва Анин. "Те иззеха цялото ми оборудване като лаптоп, телефони, флаш карти, всичко." След ровене из личните му вещи и няколко часа разпит, Анин най-накрая бил освободен.

Както по-късно разбира, това няма да е краят на историята. След няколко седмици той е принудително назначен за свидетел по високопоставено съдебно дело, но се опасява, че това е тактика на манипулация, за да го сплаши и да го вкара в затвора.

Въпросното съдебно дело датира от 2016 г., когато руският олигарх и изпълнителен директор на "Роснефт" Игор Сечин, близък съюзник на Путин, съди "Новая газета" - вестник, за който Анин публикува статия, озаглавена "Тайната на принцеса Олга".

Анин публикува снимки на съпругата на Сечин на суперяхта, която се оценява на 100 милиона долара. Сечин съди изданието и спечели, твърдейки, че "Новая газета" е навредила на репутацията му. Сега в началото статията има бележка "Опровержение", обясняваща случая.

Този инцидент обаче не изчезва напълно. През април тази година делото внезапно започна отново и Анин се опасява, че може да бъде избран за главен заподозрян, последствията от което биха могли да доведат до пращането му зад решетките за четири години.

Въпреки това той е решен да продължи журналистическата си работа: "Нашата мисия е да кажем истината. Ще продължим да правим това, докато физически не можем."

Анин отдава нарастващия натиск върху независимите журналисти на предстоящите избори. "Хората все по-често задават въпроси, на които не могат да намерят отговори в държавните медии, затова се обръщат към независими медии. Което е пряка заплаха за режима на Путин."

VICE World News неколкократно се опитва да се свърже с руските власти за коментар, но не получава отговор по време на публикуването на статията.

Изследователят на Human Rights Watch и специалист по руските въпроси Таня Локшина заявява, че руската независима преса е подложена на нарастваща атака, което прави докладването "безумно трудно до невъзможно".

Страхът й е, че каквото и да е противопоставянето, в крайна сметка ще бъде потушено от властите, които използват както финансови, така и правни механизми, за да заглушат и сплашат независимите журналисти, които работят в Русия.

"Неотдавнашното решение на Московския съд да маркира организации, основани от руския опозиционен лидер Алексей Навални като "екстремистки", е отличен пример за това", казва тя, преди да признае собствената си борба: "Как мога да продължа да докладвам за Русия, когато нямам достъп дори до обществени протести? Чувствам се задушена, а способността ми да работя при този режим е все по-ограничена."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase