Всички се опитват да преценят какви са намеренията на президента Владимир Путин за Украйна. САЩ изтеглят служителите на посолството си, тъй като се страхуват от предстоящ конфликт. Но може би той вече е започнал, пише експертът по сигурността и отбраната Джонатан Маркъс за BBC.

Рискът от тотална война между Русия и Украйна доминира в заглавията.

Задават се всички очевидни въпроси. Русия ще атакува ли? Решен ли е президентът Владимир Путин да започне война? Или дипломацията може да осигури мир?

Но не можем да видим вътре в ума на президента Путин.

Ето още един въпрос - как ще разберем кога започват военните действия?

Танкове се въртят, ракети стрелят

Отговорът изглежда очевиден.

Явно масираните руски танкови формирования, пресичащи границите на Украйна, или масивен ракетен обстрел, или въздушни удари срещу украински позиции, биха отбелязали драматична ескалация на кризата и преминаване към нова фаза на конфликта.

Първите тревоги ще дойдат от самата украинска армия, но западните сателити и самолетите за събиране на разузнавателна информация може да забележат подготовката за предстояща офанзива.

Вероятно ще има ясни признаци за предстоящо нападение, казва Майкъл Кофман, експерт по руските военни в базирания в САЩ Център за военноморски анализи.

Сред тях са "комплектуването на формирования", казва той, тъй като много от това, което е разгърнато, е тежка техника, а не самите войски. Други признаци могат да бъдат "разпръскване на силите, приток на логистични и поддържащи елементи и промяна в авиацията с фиксирани крила и ротационната авиация".

Но на въпроса може да се отговори и по друг начин и за това трябва да се отдръпнем и да разгледаме руската кампания срещу Украйна в нейната цялост.

Трябва да разгледаме пълния инструментариум, с който разполага Москва, и да преценим как се използва. И в тази светлина, когато попитате – как ще разберем дали конфликтът е започнал – тогава отговорът може да бъде, че вече е започнал.

Военните действия всъщност се водят от няколко години.

Военен натиск

Да започнем от мястото, където сме.

Русия вече окупира Крим, който бе част от Украйна , и предоставя практическа помощ на антикиевските бунтовници в региона на Донбас.

Всъщност именно намесата на руските бронирани и механизирани части срещу украинските сили през 2014 г. предотврати поражението на проруските бунтовници. Оттогава спорадичните битки продължават. Предполага се, че всички страни подкрепят международни усилия за мир там, но е постигнат малък напредък.

Заплаха със сила

Отвъд този натиск съществува и заплахата от използване на огромна военна сила.

Натрупването на руски бойни формирования около границите на Украйна е изключително. Това включва значително разполагане на сили в Беларус, който също споделя граница с Украйна, което може да осигури по-близка отправна точка за нападение срещу самата украинска столица Киев.

Това натрупване се нарича от руските говорители "военна тренировка" и в никакъв смисъл заплашително, поне според тях. Но неговият мащаб, естеството на разгърнатите единици и постепенното пристигане на доставки и други "мощници" предполагат, че това са много повече от рутинни маневри.

Анализаторите проследиха натрупването с помощта на цивилни сателитни снимки. Многобройни видеозаписи бяха пуснати онлайн, показващи влакове оборудване, които се насочват към Украйна или Беларус. А оценките на публикациите в социалните медии, свързани с единиците, за които се вижда, че се движат, дават забележителна представа за това какво се случва.

Независимо какво може да каже Москва, Украйна и нейните приятели на Запад имат всички основания да се притесняват.

Изнасяне на историята на Москва там

Следващият инструмент, с който Москва разполага, е опитът да се повлияе на разказа.

От една страна Русия казва, че не се готви за война, макар че видимо не е така. Но също толкова важно е, че има история за разказване, наратив, в който Украйна не е жертва, а всъщност самата Русия е застрашена.

Това е същността на документите, предадени на САЩ, които се стремят да спрат и по някакъв начин да обърнат разширяването на НАТО и да създадат нова сфера на влияние за Москва.

Докато някои аспекти на притесненията на Русия, като преговорите за стратегически и други оръжейни системи, се смятат за добра идея, по отношение на разширяването на НАТО е малко вероятно да има промяна - и тя вероятно знае това.

Но разказът има и друга цел. Това е историята, която Русия разказва, за да се опита да оформи начина, по който се обсъжда цялата криза в Украйна, не само от западните правителства или нейните собствени граждани, но и от вас и мен, четейки и пишейки това.

При всички справедливи и стриктни независими анализи Русия се готви за война с Украйна, каквото и официално да говори.

Подривна дейност

Има и други възможности в руската кутия с инструменти. Кибератака и подривна дейност, например. Украйна определено е била обект на първото. Преди малко повече от седмица бяха засегнати редица правителствени уебсайтове, въпреки че далеч не беше ясно откъде идва атаката.

Съвсем наскоро правителството на Обединеното кралство изтъкна доказателства, че Москва е избрала лица за съставяне на ново правителство в Киев - въпреки че каквито и да са подозренията, няма убедителни публични доказателства, потвърждаващи ръката на Москва в подобни дейности.

Майкъл Кофман казва, че киберелементът може да бъде важна част от всяка руска атака, защото може да осакати критичната инфраструктура и да наруши способността на Украйна да координира военни усилия.

Размити граници между война и мир

Когато Русия превзе Крим, чухме много разговори за "хибридна" и "война в сивата зона" и предполагаемото отричане на операцията, чиито участници, макар и униформени, не носеха военни знаци.

Но нямаше съмнение кои са тези войски. И Крим беше превзет със старомодна военна сила, а не с някаква езотерична измама.

Това, което се провежда в момента, е същността на "войната в сивата зона" - размиването на границата между мир и война.

Ние не сме склонни да гледаме на нещата по този начин на Запад.

Но руските военни са формулирали сложна доктрина, която разглежда войната и мира като континуум, където различни инструменти се прилагат на различни етапи, понякога последователно, понякога заедно, макар и с една и съща стратегическа цел. Единственият въпрос е колко далеч в континуума на "сивата зона" е готов да стигне президентът Путин.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase