Лидерите на ЕС се подготвят за криза в доставките на газ, която може да замрази цели сектори от икономиката на блока, тъй като нарастват опасенията, че основният газопровод, по който руският газ се доставя до Европа, ще бъде спрян завинаги.

Сценарият, при който богатите европейски държави ще трябва да ограничат потреблението на енергия и да решат да изключат големи промишлени предприятия, се приближи в понеделник, след като потокът от природен газ към Европа по газопровода "Северен поток" спадна до нула, предава Политико.

Прекъсването беше част от планирания 10-дневен престой, но анализатори и официални лица се опасяват, че руският "Газпром", който вече спря или ограничи доставките на газ за 12 държави от ЕС, може да реши да не активира отново газопровода "Северен поток", когато ремонтните дейности приключат.

Подобен ход би довел до още по-голяма криза в икономика като германската, като официални лица в Берлин предупреждават, че на енергоемките индустрии може да бъде платено да намалят потреблението в рамките на това, което германският вицеканцлер Роберт Хабек нарече в неделя "сценарий на политически кошмар".

Засега всички погледи са насочени към "Северен поток".

"Какво ще се случи след поддръжката? Към какво ще се върне след това? Това е, което всички ще следят", каза Ед Кокс, ръководител на глобалния отдел за втечнен природен газ (LNG) във фирмата за стоково разузнаване ICIS.

Някои анализатори твърдят, че е малко вероятно Русия да отвори отново газопровода и ще намери оправдание да го остави затворен и след 10-дневния престой за профилактика, пише БГНЕС.

Този сценарий е "доста вероятен" според Александър Габуев, старши научен сътрудник във Фондацията за международен мир "Карнеги" във Вашингтон, който твърди, че пълното спиране на доставките на газ за Европа е ключов инструмент в арсенала на руския президент Владимир Путин за разделяне на Европа заради Украйна преди зимата, когато ще се усетят най-тежките последици от недостига на газ.

"Газът очевидно е картата, с която разполага Кремъл", каза Габуев.

Френският министър на финансите Бруно Льо Мер изрази това опасение в неделя, като заяви, че пълното спиране на руския газ за Европа е "най-вероятният вариант" и че страните трябва "да се подредят в боен ред още от сега".

На 20 юли длъжностни лица от ЕС в Брюксел ще публикуват план за готовност за зимата, с който ще се опитат да гарантират, че страните ще разполагат с достатъчно газ, за да изкарат зимата. Засега обаче подробностите за плана са неясни.

"Ситуацията очевидно е сериозна и трябва да сме адекватно подготвени за всеки случай", заяви говорител на Европейската комисия в понеделник.

Другите разглеждани варианти включват спасяване на енергийните компании, поемане на контрола върху електроцентралите от държавите и нормиране на газа за промишлеността.

Газови борби

Тревожното състояние в Париж и Берлин е далеч от по-оптимистичното настроение преди три месеца в Брюксел, когато висши служители обявиха координиран завой от руския газ и цел да намалят зависимостта с две трети през тази година.

"Не е лесно, но е осъществимо", заяви тогава изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс.

ЕС вече не успя да постигне тази висока цел - до 16 юни той вече беше внесъл повече руски газ, отколкото беше предвидил в бюджета си за годината. Това е така, дори ако се вземе предвид, че Москва спря доставките за някои страни от ЕС и забави доставките за други.

Засега европейските търговци на газ затаяват дъх, докато "Северен поток" се изключва за годишната си проверка.

Паниката се разрази за кратко в понеделник, когато италианската Eni, голяма енергийна компания, заяви, че доставките ѝ от Газпром са намалели от 32 млн. куб. м на ден на 21 млн.

Но намалените доставки са свързани със спирането на "Северен поток", а не, както се опасяваха някои, с допълнително намаляване на руските потоци по други газопроводи, преминаващи през Украйна, или по разклонението на газопровода "Турски поток", което минава през България.

Дори и така, през предходните години Русия компенсираше намалените доставки по време на поддръжката на "Северен поток", като насочваше повече газ по други маршрути. Тази година тя не е направила това - поне досега.

С напредването на инвазията си в Украйна Русия вече използва енергийните доставки като разменна монета, за да се опита да разбие единството на Запада и да постигне отмяна на санкциите срещу Москва.

В петък говорителят на Кремъл Дмитрий Песков загатна за възможността за "увеличаване" на количествата газ през "Северен поток" от 21 юли, но само ако Канада позволи връщането на газова турбина, която е от решаващо значение за работата на "Северен поток" и която в момента е на ремонт в Монреал.

В имейл до POLITICO канадското министерство на природните ресурси потвърди, че страната ще пусне общо шест турбини за "Северен поток" чрез еднократно изключение от санкциите.

Берлин и САЩ се зарадваха, но Киев се разгневи, след като настояваше Отава да не връща частите.

"Решението за изключение от санкциите ще бъде възприето в Москва изключително като проява на слабост", заяви украинският президент Володимир Зеленски в понеделник. "Няма никакво съмнение, че Русия ще се опита не просто да ограничи максимално, а напълно да спре доставките на газ за Европа в най-острия момент. За това трябва да се подготвим сега, това е, което се провокира сега".

"По-кратки дъждове, по-малко топлина"

Ако Москва не рестартира "Северен поток", възможностите на Европа да получи алтернативни доставки на газ са ограничени.

По-рано тази година морският втечнен природен газ, пристигащ в ЕС - предимно от САЩ - достигна рекордни нива. Но експлозията и прекъсването на работата на ключово съоръжение за износ в Тексас през юни застрашиха плановете на блока да разчита на американците, поне до края на тази година.

Държавите от Персийския залив предложиха да увеличат производството, но тези предложения са свързани с политически условия, както например искането на Оман за безвизово пътуване в ЕС за неговите граждани.

"Намираме се в ситуация, в която има ограничения за това колко други източници на газ могат да влязат в Европа и има ограничения за това какво може да направи втечненият природен газ", каза Том Марзец-Мансер, ръководител на отдела за газови анализи в ICIS. "Ние сме почти на върха на тези ограничения".

Увеличава се количеството на газа, доставян по тръбопроводи от регионални съседи като Азербайджан и Норвегия, а този месец Осло одобри увеличение на производството, за да подкрепи износа. Но норвежкото правителство предупреди, че "компаниите в норвежкия шелф днес произвеждат на максималното си ниво или много близо до него".

Холандия обяви, че е успяла да намали потреблението на енергия с една трета още досега през тази година, което потенциално може да позволи пренасочването на част от допълнителния газ към съседите. Но нидерландският министър на климата Роб Йеттен предупреди, че увеличаването на мощността на податливото на земетресения находище Гронинген, най-голямото в Европа, за да се спаси положението, ще бъде "крайна мярка".

Фатих Бирол, директор на Международната агенция по енергетика, описа ситуацията с прости думи по-рано тази година: "Или правителствата или комуналните услуги ще трябва да се рационализират - да намалят енергията за потребителите - или ние сами да го направим, натискайки бутона за енергийна ефективност".

Според анализ на мозъчния тръст Bruegel страните от ЕС ще трябва да намалят търсенето с 15% през следващите 10 месеца, ако Русия спре всички доставки на газ. В балтийските държави и Финландия може да се наложи правителствата да намалят потреблението с до 54%.

С влошаването на настроението лидери и ръководители отправят публични искания за нормиране на потреблението, които само преди няколко месеца биха били немислими.

Във Франция изпълнителните директори на три от най-големите енергийни компании в страната призоваха хората да пестят енергия в съвместна статия.

Холандски политици призоваха гражданите да си вземат по-кратки душове и да намалят отоплението, за да се справят с кризата.

Местните власти в Германия прибягват до мерки, включващи затъмняване на уличното осветление и намаляване на температурата в откритите плувни басейни, след като миналия месец страната активира втора степен на предупреждение за извънредна ситуация.

И докато законодателите от ЕС приветстваха напредъка по новия регламент за задължителни доставки на газ, който ще изисква до ноември хранилищата да бъдат запълнени до 80 %, преговарящите все още водят ожесточени спорове за това кой ще плаща за газа и кой ще получи приоритетен достъп при извънредна ситуация.

Според данните в реално време настоящите нива на съхранение са 61,6 %.

Когато са пълни, хранилищата на блока могат да поберат около една пета от годишното му потребление - но съоръженията не са проектирани така, че да могат да се изчерпват до нула, и са разпределени неравномерно по целия континент, което прави равния достъп в случай на криза съвсем несигурен.

Досега поне 10 държави от ЕС са активирали първия етап на "ранно предупреждение" от своите планове за действие при извънредни ситуации, които Брюксел изисква от членовете да имат от 2017 г. насам.

Силно зависимата от руския газ Германия е единствената страна, която е задействала втория етап. Задействането на третия етап ще позволи на Берлин да се намеси на пазара и да се превърне в национален координатор на енергийните доставки, определяйки кои сектори ще бъдат прекъснати първи.

Според Симона Талиапиетра, старши анализатор по въпросите на енергетиката в мозъчния тръст Bruegel, при такъв сценарий политиците вероятно ще започнат с отрязване на сектори, които не са от съществено значение, като например автомобилния сектор, последван от други индустрии, след това социалните услуги и накрая отоплението на жилищата.

В понеделник Германия и Чешката република обещаха съвместно "да се обединят, за да осигурят оперативно сътрудничество и координация в случай на пълно прекъсване на доставките на газ, което може да настъпи през следващите седмици".

Мнозина обаче се опасяват от сценарий "всяка държава за себе си", при който държавите ще задържат газа в собствените си граници.

Ето защо Европейската комисия насърчава страните да сключват доброволни трансгранични "споразумения за солидарност" за споделяне на газ в случай на нужда.

Досега са сключени само шест такива споразумения и "проблемът е, че те може да не са достатъчно силни", каза Таляпиетра, тъй като тези двустранни споразумения нямат механизъм за прилагане.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase